Защо не сме склонни да опитаме отново храна, която не сме харесали първия път

Неприятните спомени, свързани с определена храна, обикновено не ни позволяват дори да си помислим да й дадем втори шанс. Екип от учени от университета в Съсекс провежда експеримент с охлюви, воден от убеждението, че подобни негативни преживявания може би предизвикват внезапна промяна в мозъка, която повлиява и на хранителните ни предпочитания в бъдеще.

Като много други животни, охлювите също обичат захар и обикновено поглъщат сладките храни, още щом ги видят. С помощта на аверсивна терапия (изкореняване на вредни навици или поведение посредством негативна стимулация/ наказание, в случая – леко потупване на охлювите по главата), животните променят изцяло поведението си и отказват да се хранят със захар, дори, когато са гладни.

Екипът от невробиолози от Университета на Съсекс, ръководен от д-р Илдико Кеменес, открива невронния механизъм, довел до пълния обрат във вкусовите предпочитания след края на експеримента.

Инхибиращ неврон в мозъка на охлюва

Д-р Кеменес пояснява: „В мозъка на охлювите има неврон, който обикновено пречи на нормалното активиране на веригата по време на хранене. Това е изключително важно, защото същата тази верига може да бъде много лесно и спонтанно активирана, дори при отсъствие на каквато и да е храна. Блокиращата функция на въпросния неврон предпазва животното да яде всичко. Когато обаче пред него се постави захар или друг вид предпочитана храна, невронът се деактивира, което пък подтиква охлюва да започне да се храни."

Аверсивен подход при отказване от храна

Кеменес споделя: "Аверсивният подход промени коренно целия процес. Той доведе до невронна промяна, която се изразява в това, че електрическият импулс при вида на захарта вече възбужда неврона, вместо да го потиска. Сякаш в мозъка на животното настъпва превключване и то няма желание да погълне захарта, когато я види. Сладкото преди това изкушение вече отблъсква охлюва, а не го кара да се храни."

Когато изследователите поставят пред обучените животни парче краставица, те се хранят с нея без проблем. Това доказва, че настъпилата голяма промяна в предпочитанията се отнася само за вида храна, към която е насочен експериментът – захарта.

Джордж Кеменес, професор по невробиология в Университета на Съсекс и член на екипа, добавя: „Мозъчните процеси, които наблюдавахме при охлювите, може да са наистина крайно опростени, но въпреки това се доближават значително до тези, протичащи при човека.

Ефектът от инхибиращия неврон при животните, който ги възпира да се хранят с каквото им попадне, е много сходен с този, наблюдаван в мрежите в човешкия мозък. При хората има подобно потискане на невронни мрежи, разположени в мозъчната кора, което предотвратява тяхното свръх активиране. Ако прекомерната им активност не биваше ограничена, ние щяхме да поглъщаме огромни количества храна и да страдаме от затлъстяване.

Паралелът, който можем да направим, е следният: така както охлювът изведнъж спира да се храни със захар, в резултат на негативно преживяване (потупването по главата по време на експеримента), и човекът отказва да опита втори път храна, ако тя му навява неприятни спомени – било то лош вкус, негативна емоция или друго.

Считаме, че превключването в мозъка на охлювите, не се различава много от невронните процеси, протичащи в човешкия мозък, които ни карат да свързваме дадена храна с негативни преживявания."

Изследването е финансирано от Изследователския център по биотехнологии и бионауки и е публикувано в списание „Current Biology.“ То сочи също, че в случаите, когато невронът е отстранен, животните отново започват да консумират захар.

Според д-р Илдико Кеменес невронът има важна роля за проявата на новото заучено поведение и за промяната във вкусовите предпочитания. В същото време експертът не отрича, че е възможно в сензорния път в мозъка на животните да са настъпили и други промени, които са останали незабелязани.