Защо древните цивилизации не са виждали синия цвят?

Това не е история за роклята, която много хора виждаха като синя, а други като златиста.

Това е история за начина, по който хората виждат света и за това, че докато не намерим начин да опишем нещо, дори и най-фундаменталното като цветовете, е възможно дори да не забелязваме, че съществува.

До сравнително скоро в човешката история "синьото" не е съществувало по начина, по който ние мислим за него.

Учените споделят, че в древните езици не е имало дума за синьото - нито в гръцкия, нито в китайския, нито в японския, нито в иврита. А липсата на дума за цвета е доказателство, че древните народи вероятно дори не са го виждали.

Как сме осъзнали, че синьото липсва?

В "Одисея" Омир описва "винено-черното море". Но защо "винено-черно", а не "дълбокото синьо" или зелено?

През 1858 година учен на име Уилям Гладстоун, който по-късно става министър-председател на Великобритания, забелязал, че това не е единственото странно цветово описание. Въпреки че поетът изписва страница след страница, описвайки интригуващи детайли от облеклото, броните, въоръжението, лицата, животните и други, неговите описания за цветовете са изключително необикновени. Желязото отговаряло на виолетов цвят, а с думата мед се описвало зеленото.

Затова Гладстоун решава да опише тези отношения в книга. И докато черното било споменавано над 200 пъти, а бялото около 100, останалите цветове били изключително рядко употребявани. Червеното било споменато по-малко от 15 пъти, а жълто и зелено по-малко от 10. Гладстоун започнал да изследва и други древногръцки текстове и забелязал същото нещо - нищо никога не било описано като синьо. Думата изобщо не е съществувала.

Изглежда древните гърци са живели в замъглен и мрачен свят, лишен от цвят, в който всичко било най-вече черно, бяло или метално, с редки случай на поява на червено или жълто.

Първоначално Гладстоун помислил, че това е уникална черта за гърците, но филологът Лазарус Гайгер забелязал, че това явление не се среща единствено при гръцкия народ, а при всички останали култури.

Той изследвал исландски саги, Корана, древните китайски истории и древната версия на Библията, написана на иврит. След изследването на хиндуистките ведически химни той написал: "Тези химни, съставени от над 10 000 реда, са изпълнени с описания на небесата. Всеки обект е описан удивително детайлно. Слънцето и играта на зората, денят и нощта, облаците и светкавиците, въздухът - всичко това се разкрива пред нас чрез тези описания, отново и отново. Но има нещо, което никога не ще успеем да научим от древните цивилизации и то е, че небето е синьо".

Не съществувало синьо - не по начина, по който ние го знаем. То не било разграничавано от зеленото или други по-тъмни нюанси.

Гайгер започнал да търси първата поява на синьото в езиците, затова започнал да претърсва стари записки и надписи. Всеки език първоначално имал думи за черно и бяло, тъмно и светло. Следващата дума, която се появявала втора в езиците от цял свят, била думата "червен" - цветът на кръвта и виното.

След червеното се появявало жълтото, а по-късно и зеленото (въпреки че в някои от езиците, жълтото и зеленото били с разменени места). Последният цвят, който се появявал в абсолютно всеки език, е синьото.

Единствената древна култура, която развила дума за синьото, била египетската и като такава, тя била и първата култура, която започнала да използва синя боя в различни части от бита.

Като се замислим - синьото не се среща в природата - почти няма сини животни, сините очи са рядкост, а сините цветя са плод на нечие детско въображение. Съществува разбира се небето, но дали и то е синьо в действителност? Гайгер твърди, че според описанията хората не са виждали небето синьо.

Проведен е интересен експеримент, ако можем така да го наречем, относно съществуването или липсата на синия цвят. Гай Дойчър - автор на "През езиковото стъкло: Защо светът изглежда различно в различните езици", опитва обикновен експеримент. На теория първият въпрос на повечето деца е "Защо небето е синьо?". Затова, той отгледал дъщеря си, стараейки се никога да не й казва какъв е цветът на небето и след години я попитал. Малката Алма погледнала нагоре и отвърнала, че няма идея. Небето било безцветно. В крайна сметка решила, че е бяло и доста след това променила отговора си и отвърнала, че може би е синьо. Така че синьото в никакъв случай не било първият цвят, който дошъл на ума на малкото момиче, въпреки че в крайна сметка посочва правилния цвят.

Дали хората по природа не виждат синия цвят?

Тук става доста сложно, тъй като не знаем какво точно е минавало през ума на Омир, докато е описвал винено-черното море и виолетовото, но знаем, че древните гърци и останалите древни народи са имали еднаква биология, което означава, че са имали еднаква способност за разграничаване на цветовете, както е при нас сега.

Но дали действително виждаш нещо, ако нямаш дума, с която да го опишеш?

Изследователят на име Джулс Давидоф отпътувал за Намибия, за да изследва това. Той провел експеримент с племето Химба, което говори език, в който не съществува дума, описваща синьото, нито дума, която да стои между синьото или зеленото.

Когато Джулс им показал кръг, състоящ се от 11 зелени квадрата и 1 син, хората не могли да определят кой от квадратите се различавал от останалите. Онези от тях, които все пак успели, го направили много трудно и им отнело изключително много време. Все пак племето Химба има много думи за различни видове зелено.

Когато един от квадратите се различавал съвсем леко от останалите - било то по-тъмно зелено или по-светло, те веднага забелязвали разликата. Ще успеете ли и вие?

За повечето от нас това е трудна задача. Ето кой е различният квадрат:

Давидоф споделя, че без да имаме дума за дадения цвят, без начин, по който да идентифицираме нещо като различно, за нас е много по-трудно да разберем какво го прави уникално.

Така че, преди синьото да се появи в живота ни, древните вероятно са го виждали, но изглеждали не са знаели, че го виждат.

Ако виждаме нещо и същевременно не го виждаме... дали то съществува? Дали цветовете са възникнали с течение на времето? По-скоро нашата способност да ги забелязваме...