Научете повече за чудото на сините очи и малко за някои от останалите

Знаете ли, че очите ни не са сини (или зелени) защото съдържат пигментни клетки?

Както пише Ван Стембрук за Medium, цветът на сините и зелените очи е всъщност структурен и включва в себе си много интересна физика.

Знаете, че оцветената част на очите ни се нарича ирис и се състои от два слоя – епител отзад и строма отпред.

Епителът е само две клетки дебел и съдържа кафяво-черни пигменти – черните точици, които някои имат в очите си са всъщност епителът, който се показва.

Стромата, обратно на епилът, е съставена от безцветни колагенни фибри. Понякога стромата съдържа тъмен пигмент, наречен меланин, а понякога съдържа излишни колагенни депозити. Любопитното е, че това са двата фактора, които определят цвета на очите ни.

Кафявите очи, например, съдържат висока концентрация на меланин в стромата си, което абсорбира повечето от светлината, която навлиза в окото, независимо от колагеновите депозити, което им придава тъмен цвят.

Зелените очи нямат голямо количество меланин, но също така нямат колагенови депозити. Това означава, че част от светлината, която влиза в тях е абсорбирана от пигмента, частиците в стромата също разсейват светлината в резултат на нещо, наречено ефектът Тиндал, който ефект създава син нюанс (подобно на разсейването на електромагнитните вълни, което прави небето да изглежда синьо). В комбинация с кафявия на цвят меланин, резултат е зелен цвят на вашите очи.

Сините очи са положително най-забележителните, тъй като техния цвят е напълно структурален. Хората със сини очи имат изцяло безцветна строма, без никакъв пигмент, но също така не съдържат и излишен колагенов депозит. Това означава, че всичката светлина, която навлиза в тях се разпръсква обратно в атмосферата и резултатът е ефектът Тиндал, който създава синия оттенък.

Интересното е, че това означава, че сините очи всъщност нямат зададен цвят – всичко зависи от количеството налична светлина, когато се вглеждате в тях.

Ван Слембрук ни напомня, че същото това структурно оцветяване определя цвета на пеперудите, говеждото и плодовете от семейство розоцветни.

Ето какво пише Ван Слембрук за Medium:

"Представете си, че можете да се смалите до микроскопични размери и тогава да се изкачите по влакната на стромата. От там всъщност идва структурното оцветяване...

... и влакната са също нишки на гладката мускулна тъкан, която тъкан прави контракции, които разширяват зеницата, извъртайки вътрешния ъгъл на ириса към външния. Когато това се случва влакната на стромата се отпускат и могат да се извият с освобождаване на напрежението. Кара ме да се замисля дали това не променя лекичко цвета на очите ни."

 Източник: medium.com; tyndall.diply.com