Защо даването на повече права на ваксинирани срещу COVID-19 не е форма на дискриминация

Намерението на здравния секретар на Великобритания Саджид Джавид да направи задължителна ваксинацията срещу коронавирус за работниците от здравната система, които са на първа линия, разпали отново дискусията относно правата и дискриминацията на гражданите по време на пандемия.

Без сертификат за ваксинация здравните работници не могат да продължат да изпълняват задълженията си, или поне не на първа линия. В много други европейски страни бе въведен така нареченият зелен сертификат, който дава повече права и достъп на ваксинирани граждани.

COVID пропускът представлява сертификат, чиято цел е да осигури свободен достъп до определени места, включително и до работното в някои страни, за хората със завършен ваксинационен цикъл, доказано наличие на определен брой антитела вследствие на преболедувана инфекция или скорошен негативен тест. В някои случаи се изисква комбинация от гореизброените условия. Идеята е да се минимизира рискът от пренасяне на вируса в тези пространства.

Най-често срещаното възражение срещу COVID пропуските е, че дискриминират хората и дават повече свобода на ваксинираните.

Наистина съществуват проблеми от практичен и етичен характер, но не и от дискриминационен, ако под „дискриминация“ се има предвид единствено различното отношение въз основа на ваксинационния статус.

Кога се наблюдава дискриминация?

Отношението не е дискриминационно. Истинският етичен проблем е доколко допустими са ограниченията на личната и индивидуална свобода. Дискриминация ще се наблюдава само, ако ограниченията и последвалото различно отношение към гражданите не са оправдани. За целта обаче е нужно да се отговори на друг етичен въпрос и той е дали подобни ограничения сами по себе си са оправдани. Този въпрос няма нищо общо с твърденията за дискриминация.

Има ли дискриминация спрямо неваксинираните срещу COVID-19?

Дискриминация означава хората да се третират по различен начин. Самото понятие е неутрално. Ние постоянно се отнасяме към различните хора по различен начин, като често имаме причина да го правим. Въпреки това терминът обикновено се използва с негативно значение, за да покаже несправедливо и неравноправно отношение към група от граждани. Например, забраната на достъп до определени места въз основа на пол, раса, увреждане, външен вид или цвят на косата в повечето случаи е форма на несправедлива дискриминация. Отново подчертаваме, че това е пример за „несправедлива дискриминация“.

COVID сертификатът и моралният аспект за неговото въвеждане

COVID статусът и сертификатът обаче са нещо съвсем различно. Първо, защото засяга морален въпрос: нивото на риск от заразяване на околните с коронавирус. Обикновено заплахата за здравето и живота на другите е достатъчно силен аргумент и напълно оправдава ограничаването на свободата на дадена група хора. Понякога ограниченията могат да се наложат само чрез пропуски (сертификати, резултати от тест). Шофьорската книжка също е вид пропуск, който не позволява на граждани без придобити умения и успешно издържан изпит да шофират, за да не застрашат живота на останалите.

Ако ограничението има смисъл и не се основава на етнически мотиви, тоест, ако то има за цел да минимизира определен риск, то то не се счита за дискриминиращо. Едва ли някой от нас смята, че документът за правоспособност за водачи нарушава по някакъв начин правата на онези, които не са се справили с изпита (изхождайки от позицията, че самият изпит е напълно справедлив) или на онези, които са решили да не се явят.

Претегляне на плюсове и минуси при въвеждане на задължителен сертификат

Въпросът е доколко ограничаването на свободата е в името на доброто (в случая минимизиране на риска), до което трябва да доведе. Ако е налагането на подобна мярка е оправдано, то тя не е дискриминираща. Така както не може да се нарече дискриминация притежанието на шофьорска книжка или пък забраната да се пуши на работното място спрямо хората, които нямат свидетелство за управление на МПС или пушат. Дискриминационно, тоест различно, отношение, се наблюдава, когато дадена група спазва законите и правилата, а друга – не. Тогава обаче то не е несправедливо. Различно е, но не и несправедливо.

COVID сертификатът и етичният аспект за неговото въвеждане

Остава въпросът дали COVID пропуските са оправдани от етична гледна точка, защото засяга (не)оправданото ограничение на нечия свобода, а не дискриминацията.

Сертификатите за COVID-19 или за ваксинация очевидно отнемат част от индивидуалната свобода на някои хора. В зависимост от политическите решения може да им бъде забранен достъпът до места за развлечение, публичния транспорт, офиса и т.н. Ако ограничението е сериозно, каквото е това за недопускането до работното място, то вече на практика така се отнема свободата на човек да откаже ваксинация. За много хора би било немислимо да го направят, ако това ще доведе до тяхното освобождаване от длъжност.

Условия, които оправдават отнемането на част от правата на неваксинирани граждани

Дали са оправдани ограниченията зависи от това дали компромисът с индивидуалната свобода има смисъл, тоест дали крайната цел е достатъчно смислена, за да се лиши човек от част от свободата си. Роля играят и рисковете и ползите за определени групи, например рисковете, които крият ваксините в сравнение с техните ползи за различните възрасти. Значение има и това доколко вероятно е да постигнем поставените цели.

Дали ще успеем да предпазим дадена група хора зависи от някои параметри, сред които ефективността на ваксините при предпазването от заразяване и пренасяне на коронавируса и дали тази ефективност е по-висока от защитата, осигурена сред преболедуване. Ако например има достатъчно доказателства, че естествено придобитият имунитет е също толкова добър, колкото и този след ваксинация, то няма логична обосновка за въвеждане на ваксинационни сертификати, но не и на такива за преболедуване.

Ако изброените по-горе условия бъдат спазени, тогава изискването за COVID пропуски е напълно оправдано, а въвеждането им не е дискриминиращо. Поне не повече от всеки друг закон.

В случай, че въпросните сертификати не са оправдани от етична гледна точка обаче, изискването за такива е форма на дискриминация, защото води до различно отношение към хората, въз основа на характеристики (било то наличие на антитела или ваксинационен статус), които хипотетично не би трябвало да играят съществена роля.

Тук стигаме до въпроса дали тези характеристики се смятат за важни, тоест дали хипотезата е правилна. Въпрос, който няма нищо общо с дискриминацията.