Защо в цял свят има само две думи за чай

С някои твърде незначителни изключения, наистина в цял свят има само два начина, по които да човек може да назове чая. Единият е разпространен сред езиците, произлезли от латински. Така на английски имаме tea, а на испански и италиански – tè. Този вариант се среща също така и сред някои африкански езици – tee. Другият начин за посочване на ароматната напитка, който се употребява в България, е чай, а в хинди – chay.

И двете вариации произлизат от Китай. Но начина, по който са се разпространили из света, разкрива ено явление, своеобразен предшественик на съвременната глобализация.

Лингвистите са уверени в това, че лексемата "чай" произлиза от кутайската дума cha.	А по-късно в Персия думата бива видоизменена до chay.

Това твърдение е напълно неопровержимо, тъй като търговската мрежа от този период се е водила изцяло по Пътя на коприната, където и чаят се е използвал като разменна монета още отпреди 2 000 години.

Оформената вече дума за чай се е разпространила извън персийските граници, променяйки се фонетично като chay в урду, shay в арабските езици и чай в Русия и България. Движейки се по този път, търговската напитка стига дори до някои части на Африка, откъдето идва и думата chai в суахили.

Японският и корейският термин за чай също се базира върху китайския корен cha. Тези езици дори приели думата много преди тя да започне своето разпространение към Запада.

Този път на развитие обаче важи само за думите, които в днешно време са по-разпространени в Близкия Изток. Пътят на думата "tea" поема по съвсем различна посока. Въпреки че графиката на китайската дума cha е еднаква за всички носители на езика, в различни части на страната се изговаря по различен начин.

В днешния книжовен китайски език все още се използва chà. Но в диалектите, разпространени осовно около крайбрежната провинция Фудзиен, е характерно същата дума да се изговаря te.

Чудите се кое точно различава географски двете употреби? Ключова роля тук играе морският излас.
Формата te, която е по-често срещата по крайбрежието на Китай, е стигнала до Европа чрез холандците, които са били основните доставчици на чай от Азия до Стария континент през 17 век.

Основните холандски пристанища в Източна Азия са били във Фуджиан и Тайван – където доминантна е била формата te. Огромното транспортиране на чай от холанската източно-индийска компания дава днешното thè на Франция, немското Tee и английското tea.

И все пак холандците не са били първите западняци, стъпили на азиатски земи. Португалците са тези, които откриват път за търговия с Азия. Те приемали стоки не от Фуджиан, а от Макао, където разпространеното име за чая е билo chà.

Малко са езиците, които имат думи за чая, произлезли на месна почва. Тези малки изключения се дължат на факта, че представителите на тези езикови групи сами отглеждат листа и билки за чай и не са изпадали в нуждата да го закупуват, както се е случило с Европейските народи.

Редактор: Милена Минчева

Източник: qz.com