Запознайте се с Ирена Сендлерова – жената спасила над 2 500 еврейски деца от Варшавското гето

По време на Втората световна война полският социален работник Ирена Сендлерова спасила 2 500 еврейски деца от смъртта. Това е повече от невероятното постижение на Оскар Шиндлер, който успял да спаси само 1 200. Въпреки че през 1965 г. Яд Вашем я обявява за една от Праведниците на света /човек от нееврейски произход, който спасява евреи по време на Холокоста/, останалата част на планетата не знае почти нищо за нея.

Това било така поне до 1999 г., когато учениците от провинциална канзаска гимназия си търсели материал за училищната си пиеса. Благодарение на тях Сендлерова дори била номинирана за Нобелова награда за мир, но я изгубила в полза на Ал Гор.

 Сендлерова е родена на 15 февруари 1910 г. в Отвок. Баща й бил лекар и следвал мотото "Скочете във водата, за да спасите давещ се човек, независимо дали можете да плувате". Той постъпвал точно така – бил единствения лекар в Отвок, който лекувал евреи.

През 1935 г. Полша въвела специални гето пейки в училищата, за да могат евреите да се отделят от останалите деца. Много хора се противопоставили на този закон, отказвайки да седнат в клас. Сендлерова учела Полска литература във Варшавския университет и се присъединила към протестите, поради което била отстранена от занятия за 3 години. Въпреки това тя завършила университета, присъединила се към Полската социалистическа партия и си намерила работа в Министерството на социалните грижи.

Когато през 1939 г. Германия нападнала Полша, Сендлерова била сред хората, отговорни за държавните столове. Те предоставяли храна, дрехи и финансова помощ на най-бедните хора във Варшава – възрастните и сираците. През първите седмици на немската окупация евреите, които посещавали тези столове, получавали и нещо допълнително: фалшиви документи, с които да минават за католици.

Това приключило през 1941 г., когато да помагаш на евреи се превърнало в престъпление, наказвано със смърт, като присъдата била налагана на цялото семейство на провинилия се. От всички страни под немска окупация, Полша била единствената, в която било наложено подобно наказание. Но за Сендлерова, която вече била станала свидетел на много зверства през предходната година, това нямало значение.

Д-р Януш Корчак е еврейски педиатър, детски автор и учител, който бил уважаван от всички и дори нацистите искали да го пощадят. Той също така управлявал сиропиталището за еврейски деца "Наш дом". Репутацията му успявала да ги опази известно време, но всичко приключило в началото на 1942 г., когато било наредено да бъдат изпратени в концентрационния лагер Треблинка.

Стената на Варшавското гето

Когато дошли да приберат над 190-те деца, под неговите грижи, много немски войници разпознали в него героя от своето детство и любимия си детски писател. Те му предложили да го пощадят и да се размине със смъртта, но Корчак отказал да изостави децата си и отишъл с тях в Треблинка.

Сендлерова видяла всички в този ден – децата били облечени в най-хубавите си дрехи, някои държали малки красиви кукли в ръцете си. Тя също така видяла и лицето на Корчак и разбрала, че никога няма да ги види отново. Тогава тя решила да продължи делото му, присъединявайки се към Зегота – полско съпротивително движение, известно още като Съвет за помощ на евреите. Сендлерова била назначена в детския му отдел и била изпратена във Варшавското гето.

Гетото било създадено в края на 1940 г. – простиращо се върху над 2 кв. км площ и няколко преградени със стени квартала, в които били събрани над 400 000 евреи. От тях около 254 000 били изпратени в Треблинка. На останалите бил отказан достъпа до храна и медицински грижи, за да могат бавно да измрат. Въпреки това германците се страхували от разпространяването на заразни заболявания, особено на тиф. За да намалят опасността, те позволявали на социални работници да следят ситуацията в гетото.

Сирачетата на Януш Корчак и самия Януш Корчак

Работата на Сендлерова била да съблюдава хигиената, но тя не можела да устои на изкушението да носи Звездата на Давид, за да дразни пазачите и да изрази своята солидарност към евреите. Тя също така водела със себе си едно куче, специално обучено да лае по команда.

Веднъж проникнали в гетото тя и нейните колеги правели всичко възможно да убедят родителите да им предадат бебетата и малките си деца. След това ги затваряли в куфари, медицински чанти, линейки и каруци.

Когато децата се събуждали и започвали да плачат, кучето започвало да лае силно, за да не могат пазачите да ги чуят. За по-големите деца Сендлерова обяснявала на германците, че са мъртви и трябва да бъдат изхвърлени.

Снимка на сринатото Варшавско гето

Тя правела това всеки ден, записвайки имената и подробности за всяко дете, с надеждата един ден да ги събере отново със семействата им. Тези имена били поставяни в буркани заравяни под ябълково дърво точно до немските казарми. Всяко дете получавало фалшива самоличност и било изпращано в католически домове, манастири и църкви. По-големите деца научавали християнски молитви и как да се държат по време на християнска литургия.

Разбира се това не можело да продължи дълго. На 20 октомври 1943 г. някой я издал на Гестапо. Сендлерова била арестувана и разпитана, но отказала да даде имената на своите сподвижници или каквито и да било подробности за Зегота. Затова започнали да я измъчват. Когато и това не помогнало, те счупили краката и ръцете й.

Въпреки всичко, тя отказвала да разкрие каквато и да било информация, поради което немците наредили да бъде екзекутирана. Но Зегота подкупили охранителите й и успели да я измъкнат. Тя се възстановила бързо и се върнала във Варшава под фалшива самоличност, и започнала работа като медицинска сестра в една болница, където успяла да скрие още петима евреи.

Среща на Ирена с вече пораснали спасени от нея еврейски деца, 15 февруари 2005 г.

След войната Полша се превърнала в комунистическа страна, поради което през 1948 г. Сендлерова била арестувана заради участието й в Армията Крайова /която се опълчвала на комунистическото управление/. Арестът причинил преждевременното раждане на сина й Андржей. В последствие била освободена с условието, че ще се присъедини към комунистическата партия, но никога не спрели да я подозират.

Когато през 1965 г. Израел я отличил с почетна награда за направеното от нея по време на войната, Полша й забранила да напусне страната, за да я получи. Тя успяла да го направи чак през 1983 г. Синът й Андржей починал на 23 септември 1999 г., в същия ден, когато малкото училище в Канзас открило информация за нейното дело.

Въпреки че тя била оскъдна, учениците били очаровани от онова, което Сендлерова  направила за евреите. Те издирили още информация, за да създадат историята, наречена "Живот в буркан". През 2000 г. те открили, че тя е все още жива. Децата се свързали с нея и й изпратили копие от ръкописа на пиесата.

На 10 ноември 2003 г. полското правителство най-сетне й връчило Ордена на Белия орел – най-високото гражданско отличие на страната. През 2007 г. папа Йоан Павел II, израелското правителство и гимназията Юниънтаун я номинирали за Нобелова награда за мир. За съжаление не я получила, но светът вечно ще помни благородното й дело.