Димитър Пешев – спасителят на българските евреи

Димитър Пешев е роден на 25-ти юни 1894 г. в град Кюстендил. Преди началото на Втората световна война той е министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов /1935-1936/, а през 1938 г. става председател на народното събрание.

Той е известен с опълчването си на пронацисткия кабинет и предотвратяването на депортирането на около 50 000 български евреи към лагерите на смъртта. Поради тази причина той по-късно става и почетен гражданин на Израел.

Евреите са част от българското общества от древни времена. Преди началото на Втората световна война в България имало 48 000 евреи.

През 1941 г. българският парламент гласува Закона за защита на нацията, ограничава участието на евреите в социалния и икономическия живот на страната и им налага специален данък. Евреите трябвало да носят звездата на Давид и много от тях били длъжни да полагат принудителен труд. По време на гласуването на този закон именно партията на Пешев държи мнозинството в парламента.

Български евреи

Законът предизвиква смесени реакции сред българската общественост. Някои го подкрепяли, други били срещу него. Пешев подкрепял закона, защото вярвал, че цената, която евреите трябва да платят, е оправдана заради целта, която преследвала българската държава – а именно обединение на българските земи. Съюзът в нацистка Германия бил полезен за страната, тъй като Хитлер позволил на България да анексира териториите, загубени по време на Балканската война през 1912-1913 г. Но после се оказало, че страната трябва да изпълни още много други изисквания на Германия.

През февруари 1943 г. германците поискали България да им предаде над 20 000 евреи от своята територия. Българското правителство се съгласило и арестувало 11 000 евреи от анексираните територии. Всички били депортирани от германската армия до лагера на смъртта Треблинка в Полша. Но все още оставали 9 000 евреи, за да запълнят поисканата от немците бройка. Поради тази причина правителството решило да депортира евреи с българско гражданство – около 8 000 евреи, които живеели в град Кюстендил, близо до границата с Македония. Единствената надежда за тях се оказал Димитър Пешев, заместник-председателят на тогавашния парламент.

Димитър Пешев можел преспокойно да си затвори очите и да продължи да се залъгва, че съюзът с Германия е от полза за страната, но не го направил. Той поел нещата в свои ръце, предприемайки нужните действия. Пешев никога не бил съгласен с депортирането на българските евреи и сега трябвало да намери начин да го спре.

Къщата-музей на Димитър Пешев в Кюстендил

През март 1943 г. от Кюстендил била изпратена делегация в София. Тя била предвождана от Димитър Пешев, който се срещнал с министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Целта на делегацията била да се предотврати депортирането на българските евреи. След дълъг разговор, той се съгласил. Пешев имал чувството, че това няма да е достатъчно, поради което написал писмо до министър-председателя Богдан Филов, в което той се противопоставил на всяка бъдеща депортация на евреи от страната. Освен това организирал петиция, която била подписана от 42 народни представители в парламента. Премиерът бил ужасно разгневен заради протеста, организиран от Пешев. Александър Белев, отговорникът по българската политика спрямо евреите, разрешил депортирането на всички български евреи към Полша.

Когато Димитър Пешев вече си мислел, че е загубил битката, протестите набрали още повече скорост. Българската църква изпратила писмо до Богдан Филов и до цар Борис III. Много известни дейци и негови съвременници като писатели, лекари и адвокати оказали натиск върху правителството, за да възпрепятстват депортирането. И в крайна сметка, усилията им пожънали успех. Нито един български гражданин от еврейски произход не бил изпратен на смърт в Полша, благодарение на упоритостта и решителността на Димитър Пешев.

Той умира през 1973 г. Днес можете да разгледате къщата-музей на Димитър Пешев в родния му град Кюстендил.

снимки: kyustendil.com; flickriver.com; bgnow.eu