Димитър Пешев – спасителят на българските евреи

Акценти

Едва през последните години името на Димитър Пешев и стореното от него станаха разпознаваеми за българите. Спасяването на българските евреи е въпрос, който, от една страна, предизвиква гордост, а от друга в историята има тъмни петна, които вгорчават това благородно дело.

Кой е Димитър Пешев

Димитър Пешев е роден на 25 юни 1894 г. в Кюстендил. Основното си образование получава в родния си град и в Императорския лицей в Солун (1910-1912 г.). Участва във войните за национално обединение (1912-1918 г.) и след тях завършва право в Софийския университет. Работи като съдия в Пловдив и в столицата, след 1932 г. се установява като адвокат в София. Включва се в политиката след преврата от 19 май 1934 г., назначен е за министър на правосъдието в кабинета на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.). Избран е за депутат от 24-то Обикновено народно събрание, ставайки и негов подпредседател.

Решението за депортиране на евреите

През 1941 г. българският парламент гласува Закона за защита на нацията, ограничава участието на евреите в социалния и икономическия живот на страната и им налага специален данък. Евреите трябвало да носят звездата на Давид и много от тях били длъжни да полагат принудителен труд. По време на гласуването на този закон именно партията на Пешев държи мнозинството в парламента, като той също подкрепя закона. Причината да даде своя глас е военновременната обстановка в страната и опасенията, че едно отхвърляне може да дестабилизира България и да настъпят непредвидими последици. Стремежът към обединение на българските земи взема връх над всичко.

Законът предизвиква смесени реакции сред българската общественост. Някои го подкрепят, други са срещу него. Съюзът с нацистка Германия се смята за полезен за страната, тъй като Хитлер позволява на България да анексира териториите, загубени по време на Балканската война през 1912-1913 г. Но после се оказва, че България трябва да изпълни още много други изисквания на Германия.

На 22 февруари 1943 г. германци и българи подписват споразумението "Белев-Данекер", с което вторите се задължават да предадат над 20 000 евреи от своята територия. Българското правителство арестува 11 000 евреи от анексираните територии Вардарска Македония, Беломорска Тракия и части от Поморавието и югоизточно Косово. Всички са депортирани от германската армия до лагера на смъртта Треблинка в Полша. На 7 март 1943 г. започват арестите на евреи от Кюстендил. Делегация, съставена от местните общественици Асен Суйчмезов, Петър Михалев, Владимир Куртев и Иван Момчилов, отива в столицата, за да се срещне с депутата от региона Димитър Пешев и да му изложи въпроса. Заедно с други депутати Пешев отива при вътрешния министър Петър Габровски, който отговаря за еврейската депортация. Министърът отрича да се подготвят някакви мерки срещу евреите и действително тогава подобни действия не се извършват. В спомените си Пешев споделя, че в онзи момент липсват сведения и се мълчи по въпроса. "Всичко беше покрито с необяснима тайна, което пораждаше подозрение, че се касае за временно отлагане на изпълнението на решените мерки...", допълва той.

Димитър Пешев може преспокойно да си затвори очите и да продължи да се залъгва, че съюзът с Германия е от полза за страната, но не го прави. Той поема нещата в свои ръце, предприемайки нужните действия. Пешев не е съгласен с депортирането на българските евреи и търси начин да го спре.

>>> Защо Албания излиза от Втората световна война с повече евреи, отколкото при започването й

Противопоставянето на Пешев

Заедно с придружаващи го народни представители Димитър Пешев настоява арестите на евреи да спрат и задържаните да бъдат освободени. Пешев има чувството, че това няма да е достатъчно, поради което написва писмо до министър-председателя Богдан Филов, в което се противопоставя на всяка бъдеща депортация на евреи от страната. Под протестното писмо се подписват 42-ма депутати от парламента.

Когато Димитър Пешев си мисли, че е загубил битката, протестите набират още повече скорост. Българската църква изпраща писмо до Богдан Филов и до цар Борис III. Много известни дейци и писатели, лекари и адвокати оказват натиск върху правителството, за да възпрепятстват депортирането. И в крайна сметка усилията им пожънват успех. Нито един български гражданин от еврейски произход не е изпратен на смърт в Полша благодарение на упоритостта и решителността на Димитър Пешев и се спира подготвянето за изпращане на 48 398 души.

Репресиите срещу политика

Върху Пешев е оказан натиск да си подаде оставката като подпредседател на Народното събрание. Правят се опити да се обезсили ефекта от протестното писмо, но той не се отказва от него и от поста си и защитава позицията си докрай. На 24 май 1943 г. е бламиран като подпредседател на парламента, но остава депутат. На 9 септември 1944 г. животът му се променя коренно. Народният съд го осъжда на 15 години затвор, от които излежава 13 месеца. Това не е достатъчно за новата власт - отнети са гражданските му права, имуществото му, не му е позволено да работи като адвокат. Пешев се затваря в себе си, общува само с най-близките си и тесен кръг приятели. До края на живота си живее в жилището на сестра си и нейното семейство.

В края на 60-те години на миналия век Димитър Пешев е поканен да напише своите спомени и този интерес, както и признателността от страна на евреи от Израел, правят последните му години по-смислени и спокойни. Той умира през 1973 г. Посмъртно е обявен за почетен гражданин на еврейската държава през 1997 г., а година по-рано е реабилитиран с решение на Върховния съд в България. Има още две отличия - Световният мемориален център на Холокоста "Яд Вашем" в Йерусалим му присъжда титлата "Праведник на света", а българската държава посмъртно го удостоява с орден "Стара планина", I степен.

Запазена и отворена за посещения е къщата-музей на Пешев в родния му Кюстендил.