Завръщането на полиомиелита – възможна последица от неоснователния страх от аутизъм след ваксинация

„Всички сме в опасност, ако позволим на невярната информация, свързана с ваксината срещу полиомиелит, да продължи да се разпространява“, категоричен е Пол Щайгър, който развива острата инфекция като дете.

Мъжът призовава да се подходи много строго към слуховете, че ваксината срещу полиомиелит може да отключи аутизъм. Няма достатъчно солидни доказателства, че между двете има връзка, но въпреки това хората се страхуват и отказват да се ваксинират. А намаляващият брой ваксинирани крие сериозен риск от завръщане на болестта.

Ето какво си спомня мъжът от своето боледуване и как вижда бъдещето, ако ваксината срещу детски паралич спре да се прилага масово.

>>> За аутизма – причини, заблуди и решения

Личната история на Пол

„Бях на 4 години и живеехме в Бронкс. Една сутрин се събудих с тъпо главоболие и много висока температура. Цялото тяло ме болеше. Сложиха ми катетър, за да мога да уринирам. Губят ми се часове или дни, не мога да кажа, но помня, че се събудих в болница. Вече можех да дишам по-лесно, а главоболието и треската бяха отшумели. Но не можех да движа краката си. По-късно разбрах, че съм се разболял от детски паралич, или полиомиелит. Имах късмет, тъй като при мен инфекцията протече относително леко. 2-3 седмици след острата фаза на болестта постъпих в рехабилитационен център. Там останах няколко месеца. Благодарение на отдадения персонал успях да възвърна силата и тонуса на краката си, поне до известна степен. Можех да вървя, но не и да тичам, което беше достатъчно, за да се прибера у дома и да ходя отново на детска градина.

От този момент нататък всяко лято живеехме със страха от полиомиелит. Особено майка ми, чийто брат е останал парализиран за цял живот след боледуването. Тя изпитваше истински ужас, че някой от по-малките ми братя може да се зарази, и то по-сериозно от мен.

Трайните последици от детския паралич

За щастие, в средата на миналия век, бяха създадени първите ваксини срещу полиомиелит. Така аз се оказах единственият член на нашето семейство, който остана свързан завинаги с болестта. Вярно е, че съдбата ме пощади и не бях частично или изцяло парализиран, но имах някои оплаквания, които бяха по-скоро досадни, отколкото болезнени.

Днес е различно. Появата на нови варианти на вируси и моят опит с полиомиелита и късните му симптоми, ме направиха по-чувствителен по отношение на рисковете от разпространението на острата инфекция. Ако не положим сериозни усилия, за да изкореним полиомиелитния вирус, сме изправени пред голяма опасност. Всеки вирус се контролира трудно, когато създадената срещу него ваксина не се прилага масово.

Преди години ситуацията бе далеч по-обнадеждаваща.

Създаването на ваксината срещу полиомиелит

В книгата си „Polio, An American Story“ от 2005 г. носителят на награда „Пулицър“ за история Дейвид Ошински разказва за усилията на учени, университети, фармацевтични компании, благотворителни организации и правителства през 40-те и 50-те години на 20-ти век, довели до създаването на две безопасни и ефективни ваксини срещу детски паралич. Те станаха част от имунизационния календар на децата в САЩ и много други силно развити страни, което доведе до изкореняването на полио вируса по тези места.

По-късно фокусът беше насочен към не толкова богатите държави в Азия, Африка и т.н.

През 1988 г. СЗО, „Ротари Интернешънъл“ и Американските центрове за превенция и контрол на заболяванията разработиха Глобална програма за ликвидиране на полио вируса, залагайки на принципите, използвани за изкореняване на едрата шарка преди време. По онова време болни от полиомиелит са 350 000 деца в 125 страни, по данни на Роузмари Рокфорд, вирусолог и професор по имунология от Университета на Колорадо. За сравнение, през 2021 г. са регистрирани едва 6 случая, твърди експертът.

Път към създаването на ваксините срещу шарка

Успехът на ваксините срещу детски паралич създаде благоприятни условия за разработването и на други - срещу дребна шарка (през 1963 г.), заушки и рубеола. Така се появява комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

След сериозния напредък в областта на ваксините обаче обществено достояние стават доклади, според които ваксинацията може да доведе до аутизъм. Въпреки че не са научно обосновани, те успяват да разколебаят хората.

Пандемията от коронавирус

Сценарият се повтори и по време на пандемията от коронавирус. Изследователи и фармацевтични компании успяха да създадат наистина ефективни и безопасни ваксини срещу няколко от вариантите на патогена, но не всички се ваксинираха. Не зная дали причината се крие в провежданата политика, религиозните вярвания, страха от страничните ефекти или така ширещия се индивидуализъм, но съвместните усилия за постигане на масова ваксинация изглеждаха далеч по-вяли, отколкото преди няколко десетилетия.

Ангажираността на всеки от нас да допринесе за общото благо е единственият начин да преодолеем предизвикателствата, с които се сблъскваме напоследък. Както по отношение на коронавируса, така и по отношение на полиомиелитния вирус. Нека припомня, че неваксиниран възрастен гражданин на Ню Йорк наскоро бе диагностициран с полиомиелит, а полио вирусът бе открит в отпадъчните води на града.

Да, засега нямаме сериозен повод за притеснение. Но знаем, че вирусите мутират и че могат да имат тежки дългосрочни последици.

Бавна атрофия на мускулите на краката вследствие на полиомиелита

Изпитвам съчувствие към хората, които са боледували дълго от COVID-19, защото самият аз продължавам да страдам от полиомиелитния вирус. След 60-тата си година започнах да усещам, че мускулите на краката ми атрофират. Редовните физически упражнения помагаха за известно време. През лятото на 2022 г. навърших 80 и днес слабостта в краката ми е съвсем осезаема. Вече трудно изкачвам дори и лек наклон. Личният ми лекар е на моята възраст, но няма проблем с ходенето. Той не е боледувал от детски паралич.

Личният принос към общото благо не е просто клише

Вярвам, че, макар и бавно, ние, хората правим малки крачки в посока подобряване начина си на живот. Виждаме, че и най-миниатюрните организми, от насекоми до вируси, умело се адаптират към променящата се среда. Може би вече не е достатъчно да създаваме ваксини. Може би е време да променим поведението си, за да ги направим още по-ефективни.

Белегът на ръката ми напомня, че не бива да се тревожа дали ще се разболея от едра шарка. Но такъв белег имат всички хора. Това ни дава сигурност. Не разбрахме ли най-сетне, че щастието и добруването на отделния индивид зависи от приноса му към общото благо?“