Забравените деца булки на Индия

Мирисът и цветовете – яркожълтата подправка куркума, намазана по ръцете и нозете, червена лента точно под линията на косата - са първите улики, че предстои или тъкмо се е състояла сватба. Момичета, които участват в тези събития, са прекалено млади, за да разбират напълно понятието брак, но са достатъчно зрели, за да знаят какво означават церемониално нанесените символи върху тялото им.

Това е светът на детските бракове, за който 27-годишната фотографка на "Ройтерс" Саумя Кханделуал научава от млади индийки от областта Шравасти. Живеещата в Ню Делхи служителка на известната информационна агенция, всъщност е родом от Лакнау. Докато тя и приятелите й израстват в столица на щата Утар Прадеш, те знаят, че детските бракове все още продължават да се случват, просто не познават нито един потърпевш от нелегалната практика.

Само на 193 километра от Лакнау, близо до границата с Непал, момичета на възраст от дори 8 години стават жертви на детски бракове.

През 2015 г. Саумя Кханделуал, вече устроила се в Ню Делхи, започва да посещава редовно щата Утар Прадеш – мястото, където тя е израснала, и един от основните епицентрове на браковете с деца. Фотографката концентрира своите усилия и време в една от най-бедните области в щата – Шравасти.

"Ако бях родена в Шравасти, едно от тези момичета можеше да бъде аз" – споделя Кханделуал.

Детските бракове са нелегални в Индия, след като през 1929 г. правителството приема закон, забранявайки практиката, като последните модернизации са от 2006 г. Според индийското законодателство жените, които не са навършили 18 години, и мъжете на възраст под 21 години, не могат да сключват брак. Родителите и по-възрастните брачни партньори могат да бъдат наказани с до 2 години затвор за организирането на събития от незаконно естество.

Въпреки резкия спад в броя на детските бракове през последното десетилетие, Индия продължава да бъде държавата с най-много малолетни и непълнолетни булки в света. Организацията "Момичета, а не булки" (Girls Not Brides) твърди, че близо една четвърт от индийските момичета сключват брак, преди да са навършили 18 години.

Когато Кханделуал решава да насочи вниманието и фотоапарата си към тези момичета, очакванията й са да установи, че традициите и патриархатът са причините семействата да омъжват дъщерите си толкова млади. Това, което фотографката от "Ройтерс" открива, е всъщност практика, която се корени в бедността, липсата на образование и несигурностите на живота.

В Шравасти, Кханделуал пита майката на две млади булки, която като малко момиче също е станала жертва на незаконната практика, защо позволява същата съдба да сполети дъщерите й.

Отговорът на възрастната жена изненадва фотографката. Въпреки нежеланието на майката за дъщерите не съществуват много алтернативи. Бащата на момичета е общ работник без постоянни доходи, а тя самата събира и продава дърва за огрев с помощта на децата си. Семейството живее ден за ден, а за майката е по-сигурно да омъжи двете си дъщери преди външни сили да направят това невъзможно.

"Ако изгубим къщата си заради наводнения утре, няма да можем да предоставим зестра за сватбата на дъщерите си" – обяснява интервюираната от Кханделуал жена. Фотографката от "Ройтерс" открива, че много от семействата в района виждат женските си рожби по същия начин – като товар.

Кханделуал се запознава с активната и енергична Мускан (чието име е променено, за да се запази анонимността й), която има две сестри. Фотографката продължава да се връща отново и отново при младото момиче, за да проследи премеждията, през които то минава.

Кханделуал споделя, че в семейство с три дъщери като това на Мускан, трябва да се подготвят три различни зестри, което излиза скъпо на родителите. Някои майки и бащи изчакват вече омъжените момичета първо да се преместят при съпрузите си, преди да им забранят да посещават училище. Когато Мускан сключва брак на 14 години, нейните родители прекратяват нейното образование. Оттогава тя прекарва времето си вкъщи, учейки се да готви и да се грижи за дома.

Скоро след сватбата й, фотографката от Ройтерс посещава Мускан, за да разбере как се чувства, след като е станала съпруга.

"Това, което ми каза, беше особено разочароващо" – разказва Кханделуал. Мускан й споделя, че бракът е бил неизбежен и няма защо да чувства каквото и да било.

"Това показва колко безпомощни и отчаяни са тези момичета. Те дори не знаят, че като жени също могат да имат кариери" – обяснява Кханделуал.

Много булки всъщност се оказват сами, след като сключат брак. Безработицата в малките селища е често срещана, затова младите мъже напускат родните места в търсене на по-добри възможности. Техните съпруги се местят да живеят при родителите на съпруга, а младоженците осъществяват контакт по телефона.

"Какво може да очаквате да разбира едно дете на 15 години от брака или поддържането на къщата? Те не са образовани, като това се повтаря и с техните деца. Те нямат пари, а са прекалено млади, за да родят деца. Това е порочен кръг. Дали някога ще успеят да се справят с него?" – пита индийската фотографка.

След близо 2 години и половина прекарани в заснемане на децата булки от Шравасти, Кханделуал вижда как нелегалната практика продължава да съществува, дори и в големите градове като Ню Делхи. Тя е решена да фокусира вниманието си върху тези общности, за да покаже, че независимо от спада в броя на детски бракове незаконната традиция процъфтява в сенките на индийското общество.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: nationalgeographic.com
Снимки: unsplash.com; pixabay.com