Ефектът на хамелеона - защо копираме околните

Каква е връзката между човекът и хамелеона и има ли такава изобщо? Оказва се да. И макар че не сме влечуги и цветът на кожата ни не се променя то по държание приличаме на тези животни.

"Ефектът на хамелеона" е името, което учените дават на проучване според което хората започват да имитират околните, за да могат да се приобщят по-бързо в дадена среда.

През далечната 1999г. са проведени три експеримента, а учените Таня Чартанд и Джон Брагх от Нюйорския университет разкриват как работи този "ефект на хамелеона".

В първото проучване всеки един участник работи по двойки с партньор, за да описват различните снимки. Но доброволците в експеримента не са наясно, че техният партньор е актьор. В момента, в който актьорите започват са извършват различни действия – усмихват се, тропат с крак, почестват се, участниците в експеримента повтарят всички тези движения несъзнателно. В края на експеримента доброволците са попитани дали са забелязали държанието на техния партньор, но нито един от тях не си спомня как са се държали актьорите.

Във вторият експеримент условията са същите. Актьорите имат за задача, докато работят в екип с другите участници да имитират техните мимики или да не ги ги копират, а да се държат естествено. Резултатите във втория експеримент са следните: Участниците, чиито партньори са ги имитирали оценяват партньорската работа и комуникацията по-високо, отколкото тези, при които поведението е било неутрално.

Учените стигат до ключов извод във финалния трети експеримент, а именно: Нивата на емпатия влияят върху "имитирането". Колкото нивата на емпатия са по-високи, е по-вероятно да се забележи и имитация на мимиките на околните.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: curiosity.com