Естествен ядрен реактор може би е виновен за появата на живота на Земята

Не е ясно как точно е започнал животът на Земята, въпреки че все пак учените имат някои подплатени с научни доказателства предположения. Едно е ясно – с малко топлина и много прости и често срещани вещества, аминокиселините – жизненоважен крайъгълен камък на биологията – могат да се образуват много бързо.  Имайки това предвид, най-важни за образуването на ДНК и прости бактериални форми на живот се оказват морските дълбочинни хидротермални комини, където днес микробите процъфтяват дори без наличието на слънчева светлина.

Ново проучване на Geoscience Frontiers се опитва да постави на изпитание тази популярна хипотеза. Според японските учени, автори на изследването, природен ядрен реактор е задействал възникването на живота на Земята. Това може да звучи малко странно, но всъщност е една от най-вероятните идеи към днешна дата – и може да обясни съществуването на извънземен живот и някъде другаде в Слънчевата система.

Малко след образуването на Земята преди около 4.5 милиарда години, тя започва да се охлажда, но все пак пейзажът й остава негостоприемен. Океаните все още не са се формирали – в продължение на няколко хиляди години водата е налична предимно под формата на супер нагрята пара – а астероидите и кометите се разбиват по повърхността й. Този геологически еон се нарича Хадей (период от половин милиард години, предшестващ архая – бел. ред.).

По онова време Земята разполага с много по-голямо количество от радиоактивния изотоп уран-235, отколкото сега. При полуразпада му се излъчва постоянна радиация и топлина.

Топлината не е несъществена. Тя оказва огромно влияние върху извънземните светове и луни като Плутон и Енцелад (спътник на Сатурн), които разполагат с криовулкани. На Земята около половината от топлината, която подхранва вулканите и движението на тектонските плочи, е резултат именно от радиоактивния полуразпад.

През Хадея, огромните залежи на уран-235 буквално са "правели супа" от основните елементи въглерод, калий и азот в примитивната вулканична атмосфера на Земята. Всъщност радиацията, излъчвана от тези изотопи, е била изключително подходяща за задействането на верижни химически реакции като онези, които водят до формирането на аминокиселини, РНК и ДНК.

Според научния екип от Рикен и Токийския технологичен институт този източник на топлина може да е подхранвал гейзери, богати на органични вещества – като онези, които днес можете да откриете в морските дълбочинни хидротермални комини.

Предимството на гейзерите, захранвани от ядрена енергия, е, че температурата на водния комин никога не достига точка на кипене. В много случаи дълговерижни органични съединения се разпадат във вода, която надвишава тази температура, което превръща хидротермалните комини във възможно, но не много сигурно място за развитието на ранни и много крехки форми на живот.

Те привеждат като доказателство известните експерименти на Ст. Милър и Х. Юрей. Те са извършени след 1952 г. Двамата учени пионери поставят няколко газообразни вещества, които са се срещали в ранната земна атмосфера, в стъклена сфера – метан, амоняк, водород и вода.

Добавяйки искра, за да пресъздадат светкавиците, поразяващи земната повърхност в онзи ранен геологически период от съществуването на Земята, те откриват, че спонтанно в бульона в сферата се появяват аминокиселини. През 2007 г. Милър умира, а стъклените сфери са инспектирани. Учените откриват в тях много повече аминокиселини, отколкото някога са засичани при естествени условия.

Това ново проучване отбелязва, че енергията на тези "светкавици" е идентична с притежаваната от естествения ядрен реактор с уран-235, или поне по периферията му – и за разлика от светкавиците, радиацията предоставя бавен но постоянен източник на топлина.

Моделът на учените притежава нещо повече от това, но предпоставките са солидни. Повечето хора възприемат радиацията като опасна и фатална за живота на голяма част от живите организми, но възможността тя да е била първодвигателят на живота на планетата не е изключена.

Разбира се, ако тази хипотеза е вярна, астробиолозите трябва да изучат ледените гейзери на други извънземни светове – като онези на луната на Сатурн, Енцелад. Тъй като не може да се върнем назад във времето (или поне засега), теорията може да бъде доказана само и единствено с нови космически открития и достижения на науката.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: iflscience.com