Една чародейка, която пее и танцува в кухнята: за храната като превантивна медицина, здравето и любовта към живота

Днес решихме да ви запознаем с Нора Връбчева. Тя е йога учител, последовател на аюрведичната (индийска) кухня и една очарователна съвременна чародейка. Срещнахме нея и сиянието й на най-дивия плаж на черноморието – Иракли; омагьосаха ни усмивката й, виталността й, излъчването й за здраве и радост. Опитахме от гозбите й и решихме, че непременно трябва да разберем повече за източника на всичката тази радост и здраве, и да я ви я подарим!

Всеки, който обича дивата природа, усещането за свобода, чистото море, йога и здравословна храна, вероятно е минавал през Шамбаня; препичал се е на плажа в Иракли и е опитвал от гозбите и песните на Нора...

Освен любовта й към здравето и живота, от които ще вкусим заедно по-долу, ще получим уроци за самолечение и нов поглед към храненето изобщо. Но това не е всичко, защото ще научим и няколко наистина нестандартни, но лесни рецепти от Нора. Идвате ли?

Фрамар: Здравей, Нора, представи ни себе си!

Ом.

Казвам се Нора и на някои съм позната като "жената, която пее и танцува в кухнята".

Готвенето ми е като... това, което винаги ми се е получавало с лекота, като магията, която имам в пръстчетата си. За себе си мога да кажа много неща, но пъстра, казват, че съм. Аз се определям по-скоро зелена, изявена като танцьорка, певица, чародейка или стюардеса, яхнала метлата... или по-скоро тигана. Едва ли има кратък вариант за представяне, но ще кажа: Аз съм. И обичам живота.

Ама толкова ми е кеф да го любя тоя живот, като дива, в красивия шарен свят, в който сме толкова много, за да играем и за да се радваме на сбъднатите мечти с лекота. Ще ми се да остана по за дълго на Земята и за тази цел гледам да съхраня здраво тялото си и устойчив ума с помощта на природата, а именно божествената храна, която ни дава да съчетая и приготвя, така че да храни със сила и радост цялото ни същество. В този ред на мисли, освен ценители, които се радват на добрия живот и добрата храна, в която попива любовта ми към всичкото, живота и теб.... друго не ми трябва (усмихва се). Колкото по-скоро човек разбере, че радостта и любовта се разрастват със страшна сила, стига да ги проявим, наместо недоволството и безпокойството и ние сме преносители, толкова по-лек, красив и благ ще е денят ни. Всеки ден.

Фрамар: Какво означава Аюрведа и в какво се състои?

Аюрведа значи наука за живота, която се уповава на основни принципи, които разбрани веднъж могат да ни служат във всеки един момент в ежедневния ни живот за самолечение чрез различни техники като дихателни и физически практики, масажи, приготвянето на храната, масла и аромати и др. Накратко атрибутите на енергията - движение, статичност (инерция) и светлина замесват петте елемента, от които има у всяка живинка на земята: земя, вода, огън, въздух и етер (космос - или това е пространството, където само звуковите вибрации съществуват). Съвсем накратко, разбира се, Аюрведа третира всеки един индивидуално, когато говорим за лечение или изготвяне на лични режими. В Аюрведа всичко може да бъде използвано за медицина (под медицина нека разбираме тази, която лекува, без да уврежда).

Фрамар: Ти си вегетарианка, а йога и Аюрведа са твой начин на живот. Защо?

Вегетарианството се случи с мен напълно естествено. Щом се отделих от средата, в която бях живяла достатъчно дълго, съобразявайки се и следвайки модели дадени ми от родители, учители, общество и навици, придобити съвсем неосъзнато, открих, че вегетарианство е природата ми. Това още повече отвори интереса ми да изследвам и обогатявам знанията си в тази посока – да повиша качеството на живота си. Само когато съм здрава, силна и спокойна бих могла да развивам потенциала си и да дам най-доброто от себе си в това, което правя за другите. Всички приятели, които посещават Шамбаня имат възможността да се потопят в безвремието, ароматите, вкусовете, въобще хармонията, която създаваме всеки миг.

Макар образованията и професионалния опит, знанията и уменията, придобити в системата, аз избирам да се занимавам с Йога и Аюрведа, защото така жизнерадостта и задоволството от това, което съм, от това къде се намирам, с кого и всичко около мен се върнаха в живота ми. Това е древна наука, спомагаща добрия живот на човека. Правя този избор, защото смятам, че това е най-ценното нещо, което бих могла да споделя с хората, с които ме среща жизненият ми път.

Ето ме, непривързана към никой мъж или жена или каквото и да е, доволна от реалността такава каквато е, предлагаща спонтанността на момента и автентичната светла природа на човека. Въртя масали и отвари и паля и гася огньове в приятелските стомаси и души и весело и лекичко ми става като видя как отразява се това на настроението и в очите.

Съобразявам всичката магия, която се излива из пръстите ми да е еднакво добра, балансираща за всички, хранеща всичките ни клетки, тъкани и органи.

Фрамар: Какво те доведе до сегашния ти начин на живот?

Стремя се да живея живота си мирно и честно. Мисля, че това е начинът да сме в хармония едни с други. Без значение от къде идваме, на колко сме години, какъв е цветът на очите, кожата или дрехите, които носим, всички имаме равно право на избор. А всяко решение идва с хубавото и с лошото си. Всяко нещо има цена и трябва да сме готови да я платим. Дори понякога си мислим, че нещо идва даром или пък идват несгоди, които не сме заслужили... Дали е така? Цената е или вече платена или тепърва ще плащаме. Вярвам в баланса и равновесието, тъй като аз самата живея в такова състояние през повечето време. Важното е какво споделяме с другите и как заедно създаваме приятна среда за живот и развитие. За да разцъфти потенциалът, трябва средата за развитие да е добра.

Миналото — много сладко пък и немалко горчиво, което пък отключи жаждата ми за истина, чистота, ЗДРАВЕ, сила, бодрост, радост... които постигнала и постигаща сега, ми липсваха много в миналото.

Дълго време бях отдала себе си на работа и на заобикалящите ме хора, и бях забравила за нуждите на тялото и душата си и скоро започнах да страдам. Хранех единствено сетивата си... и то обилно. Появиха се симптоми на различни дисбалансирани функции на вътрешните органи. Тъжна, но пък сочна, болна и с хапчета всеки ден, ядях за утеха и против стрес.... един ден осъзнах, че промяна е нужна, а тя се случва отвътре навън и сама ако не си помогна, няма кой. В болница влезеш ли здрав не излизаш. Лекуват се симптоми, но не и първоизточници. Коренищата си остават, а медикаментите ни създават само повече неприятности.

Отдавна ме влечаха здравословни и бабини илачи... та реших да се концентрирам в това и да си въздействам сама. Да обърна вниманието и интереса си към лечебните свойства на храната и как да се лекувам без аптеки и медикаменти, които ни повреждат понякога дори необратимо.

Хвърлих хапчетата и съобразих храната с нуждите си. За няколко месеца подобрих значително състоянието си. И точно когато разгръщах интересите си в областта на храненето и йога практиката, животът пресече пътя ми с индиец с име на свещената река Ганга и с по-сладка усмивка от моята. Той обогати живота ми с невероятни изживявания, безценни уроци и знание, включително и времето с Аюрведа доктор — неговата сестра Алакнанда Пури (която обича да посещава България и да се среща, консултира и помага на хората, които се вълнуват от лечение с Аюрведа).

Всичко това и още много други преживявания за мен извеждат ценност номер едно – здравето: физическо, ментално, социално, емоционално здраве, и то без много очаквания. Дори когато дойде болест или болка, тя е временна и подлежи на третиране.

Фрамар: Какво би синтезирала като съвет от Аюрведа за нашите читатели?

Аюрведа цели да балансира елементите в нас, като да сме силни и способни да извършваме дейностите си с лекота, без стомахът да е претоварен; храната да се преработва за оптимално време, за да извличаме от нея само това, което ни е нужно, както и да изхвърлим отпадъка навреме.

Всъщност, това е едно от най-важните неща. Всички болести се пораждат от задържането. Така сме заседнали в материята, че не пускаме нещата да си отидат, а когато това все пак се случи, тъжим или се чувстваме ограбени. Ехооо, нали за да дойде ново, старото трябва да си иде, да освободи място в гардероба, в сърцето или в стомаха... Не задържайте, не се стискайте, когато кашляте, кихате, пишкате, акате, пръцкате, оригвате, дори когато изпука някоя става, това не е нищо повече от въздух, който иска да бъде освободен. Това са нечистотии, които трябва да си идат от вас. Разбира се, благоприличие съблюдавайте. Намерете си място, но не го търсете прекалено дълго. Задържането отлага токсини в телата ни, които след това ги разболяват и все по-трудно се почистват. Толкова малко и просто нещо, а може да ни спести главоболия, болници, болезнени интервенции и т.н.

Фрамар: Можеш ли да направиш сравнителна характеристика между българската и аюрведичната кухня?

За прилики и разлики между нашата кухня и аюрведичната е трудно да се говори, тъй като най-добре е да се консумира храна, която е локална, прясна и приготвена съобразно. Разбира се, в момента не всеки има такава възможност, да не кажа, че е изключителна рядкост. Но пък изобилие на храни има по всички магазини, но дори и да няма, дори и да си сам в най-забутаното село, все ще намериш някакви зеленинки или каквато и да е продукция, от която да се нахраниш блажено. Простите бабини или селски вкуснотийки са най-блажни и добри за нас. Нашата кухня, традиции и обичаи са толкова прекрасни, но за съжаление недобре съхранени. Ходим да се обучаваме по света на древни науки за добро здраве и живот, а тук в корените ни също има знание за билките, за храните, ала не е така предадено и съхранено, че да се учим от него и да прилагаме в различните аспекти от живота. Честно да си кажа, леко се паля на тази тема, защото ми е мъчно. Ходила съм по света и чудни неща съм видяла - и модерни, и богати, и девствени и диви, и чистота и мизерия и какво ли не, ама като Майка България по-красива, благородна, изобилна няма! Думите са малко да изразя любовта и преклонението си към тая богата земя, топла и гостоприемна. Та... можем да се радваме на такова изобилие, стига да положим малко труд да посеем, за да пожънем, стига да ни се работи, разбира се. Мъчно ми е, че мързелът и желанието за пари прави хората нехайни и невежи, слепи, даже глухи за гласа отвътре, пък дори и за гласа на ближния, за уважението и любовта. Колкото и да ни мързи, все пак се движим, защо поне да не е по цветна изобилна пътека, вместо по пътеката във фитнеса, ха-ха-ха.

Друго нужно нещо за Здравето е движението. Та колко може да сме здрави щом не изминаваме и километър за деня? Щом мечтаната работа е зад компютър с климатик и ако може без отговорности... Мързелът ни разболява, хора, движението е здраве. Дори да си навън в зимата, по-здравословен е трудът, отколкото в комфорта, който ни пречи да се развиваме. И все пак каквато и да е основната ни дейност, можем да живеем в здраво тяло и да го поддържаме такова, като следваме собствения ритъм на движение, хранене, общуване.

Фрамар: Днес е много разпространено схващането, че човекът като бозайник не би трябало да консумира мляко, след като спре да бозае. Статистиките твърдят, че повече от 75% от хората на Земята страдат от лактозна нетолерантност и не консумират мляко. Доколкото разбрахме, млякото е много застъпено в аюрведическата кухня, а зад въпроса с обработката му стои интересна философия. Разкажи ни малко за това.

По въпроса за млякото ще бъда кратка. Млечните продукти са важна част от човешкото меню, но в умерени количества и по определено време, тъй като все повече изследвания дават противоречиви и по-скоро негативни становища по въпроса ще кажа само: Прясното мляко, сварено, леко подсладено и не повече от 100 - 150 мл, е добре в ранните сутрешни часове (по тъмно) и вечер след залеза на слънцето. Забързва храносмилането и прекомерната или неуместна консумация може да доведе до диария, но пък лекува констипираните. Киселото мляко е трудносмилаемо и предизвиква констипация при някои. Добре да се консумира по обяд, когато слънцето е високо и храносмилателния огън е най-силен, това е и времето за най-обилното хранене. За вечеря препоръчвам по-лека и сготвена храна - спомага добрия възстановителен сън. Стомахът не работи така добре вечер и когато сме хапнали повече и по-тежка храна се получават отлагания (складираме токсини, трупаме маса, я на коремчето, я на бедрата или други места).

Млякото не е добре да се комбинира със сол казва Аюрведа, сиренето, което приготвят - ‚панир‘ - е прясно безсолно, подобно на моцарела. НО също така щом си израснал с нещо и организмът ти е свикнал с него - то не е зле за теб, в разумни количества. Всичко, което земята дава около нас е добра храна.

Най добрият млечен продукт е Гхи или пречистено масло. Препоръчвам горещо употребата на гхи. Това е най-чистият продукт от млечните. Животинският млечен протеин е избит и отстранен, и дори хората с лактонепоносимост могат да се хранят обилно с благината Гхи. Добре е да готвим с достатъчно мазнина, която лубрикира тялото ни и ни предпазва от изсушаване и подобрява храносмилането. Можем да го смесваме със слънчогледово олио, когато готвим, комбинацията е добра. Зехтинът е за студени цели - за поливане на готово ястие.

Аюрведа е обширна наука, за мен изключително интересна и дълбока, но дори и най-малки познания биха подпомогнали по-доброто ни самоусещане, тъй като това е система за самолечение.

Основен принцип е „не вкарвайте прекалено много мисъл в храната“ или ако все пак мислите, то нека е позитивно. Дори и когато сме се отдали на изкушение, което сме си забранявали (което е насилие върху себе си и не е препоръчително) трябва да го правим с удоволствие и вяра, че е добре за нас, без вина без осъждане, а с благодарност и наслада.

За завършек мога да кажа само - насочете вниманието си към превантивната медицина, а не към последващата. Хранете се с удоволствие и любов в приятна спокойна обстановка, не говорете много, и не стойте дълго на масата, това забавя храносмилането. Храната, която идва до вас по един или друга начин е добра, позволете й да ви зареди.

Фрамар: За финал ще те помолим да сподилиш една любима примерна вечеря от Аюрведичната кухня с нашите читали. Ом!

Пример за вечеря и любима рецепта веднага Ви споделям, а най ми е приятно да приготвя... Хайде, нека днес вечерята бъде лека, но питателна и лесносмилаема. Ще вечеряме шарена леща със зеленчуци и семена, пресен хляб и за десерт морковена халва (за 5 гладника) /добър избор е хляба на вечеря да заместим с ориз — просто сварен с шипка сол/.

Снимки: личен архив; снимка Шамбаня: фейсбук; 

За framar.bg: Елиза Трайкова