Еволюционното предимство на веждите при хората

Освен че предпазват очите от потта и водата, веждите имат още една много важна функция – движението им спомага за човешката комуникация.

Ново изследване, публикувано в Nature Ecology and Evolution, представя тезата, че умението на хората да изглеждат заплашителни или дружелюбни за останалите може да се види в костната структура - или поне във формата на черепа.

Всички знаем, че древните, вече изчезнали, представители на семейство Човекоподобни като Неандерталците са изглеждали различно от нас. Най-очевидното несъответствие са силно изразените и характерни костни дъги над очите, които контрастират с нашите плоски и вертикални чела.

Последното проучване на археолозите Годино, Спайкинс и О’Хагинс се опитва да обясни защо тази трансформация на костната структура на лицето на хората се е получила. Според учените причината е, че нашите изключително подвижни вежди могат да бъдат използвани за изразяването на редица емоции - което вероятно е изиграло важна роля в борбата за оцеляване.

Белег за доминантност

Предишни научноизследователски анализи и доклади представят доказателства за това, че днешните представители на Хомо Сапиенс несъзнателно повдигат веждите си за кратък период от време, когато видят някого в далечината, за да покажат, че не представляват заплаха. Същото поведение може да се наблюдава и когато искаме да изразим емпатия или съчувствие към друг човек.

Годино, Спайкинс и О’Хагинс смятат, че силно изразените костни дъги над очите са имали социална функция - най-вероятно са служели, за да изразят социално превъзходство, което се наблюдава в други примати.

Загубата на тази характерна черта за Хомо Сапиенс означава, че са изглеждали не толкова заплашително, но плоските чела всъщност предоставят и нещо изключително необичайно - възможността да движат веждите си по най-различен начин.

Въпреки че промяната на костната структура на лицето вероятно е предизвикана първоначално от изменения в мозъка или смаляване на черепа, загубата на силно изразените костни дъги над очите позволява на хората да движат веждите си много по-ефикасно, за да сигнализират емоционалното си състояние на останалите.

Изразяване на емоциите

Значителните промени в черепната структура се случват, когато Хомо Сапиенс тепърва започва да разчита на сътрудничеството с големи групи от хора.

Тези изменения не се наблюдават само при човешките популации - опитомяването на вълка показва сходни изменения в подвижността на лицевите мускули и промяна в черепната структура. Домашните кучета движат опашките си повече и имат по-плоски лица от неопитомените им родственици. Четириногите, които могат да повдигат веждите си, като по този начин изглеждат сладки за потенциалните си собственици, са осиновявани по-често от приюти.

Изглежда, че сътрудничеството при хората (и кучетата) е ключово за оцеляването. За нашите предци еволюцията на веждите играе важна роля в изразяването на дружелюбие и приветливост.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

• Най-древните предшественици на съвременния човек вероятно са обитавали днешна България, не Африка
• 15 черти, които сме наследили от неандерталците – част 1
• Наследени от неандерталците гени са причината за някои заболявания у съвременния човек
• Как ДНК-то на неандерталците се проявява в биологията на съвременния човек?