Д-р Мариам Токи: Общопрактикуващите лекари получават ниско заплащане, а са крайно натоварени

Лекари от Австралия предупреждават, че здравната система е пред колапс. Един от тях е д-р Мариам Токи, общопрактикуващ лекар от Мелбърн. Според нея „хората, които не могат да си позволят качествена здравна грижа, стигат до спешното отделение, когато състоянието им вече е силно влошено.“ Тя се страхува, че проблемите в здравеопазването на страната тепърва ще се задълбочават.

Ето как вижда д-р Токи случващото се в Австралия и какви са предизвикателствата пред нея и колегите й.

12 часа със счупен крак в чакалнята на спешното

„Миналата седмица ми се обади един от възрастните ми пациенти, който често боледува. Беше объркан и изморен, след като бе прекарал в чакалнята на спешното 12 часа със счупен крак. Изпратих го в болницата предишния ден, с рентгеновите снимки и всички необходими документи. След дългото чакане, се е отказал и се е прибрал у дома, без да бъде прегледан. Отне ми два часа да проведа разговори с три други болнични заведения, след което да убедя възрастния мъж да отиде в едно от тях. Всичко това ме принуди да остана до късно на работа.

Тогава осъзнах, че сме изправени пред много сериозен проблем. Оказва се, че пациент с потвърдена от специалист фрактура на бедрото не може да получи навременна медицинска помощ. Здравната система издиша, ние също.

Всъщност задаващата се криза не е нещо неочаквано. Тя се задълбочи още повече след пандемията от коронавирус. Знам, че чакалните в здравните центрове са препълнени, а критериите за изпращане при специалист – твърде високи. Знам, че пациентите ми продължават да чакат за операция. Всеки ден ми се обаждат хора от рискови групи, които отчаяно ме молят да ги вместя някак в графика и да им обърна нужното внимание.

„Здравната система на една страна се гради върху добрата обща практика“

Общата практика е в основата на първичната извънболнична медицинска помощ. На нея се крепи цялата здравна система на една страна. По свой си тих и скромен начин общата практика пести пари и спасява животи. Но не са много австралийците, които могат да си позволят качествено здравно обслужване от своя личен лекар и причината е в недостатъчното финансиране от страна на правителството, десетилетия наред. Когато не могат да бъдат обгрижени от него, те се прибират у дома, докато не се почувстват зле и не се наложи да посетят спешното. По-евтино е за отделния пациент, но натоварва много повече австралийските данъкоплатци като цяло. Крайният резултат е препълнени спешни отделения, скъп болничен престой, по-тежки последици за здравето на човека и ръст в броя на починалите. Всъщност спешните отделения са пълни донякъде, защото и кабинетите на общопрактикуващите лекари са пълни.

Джипи клиниките в Австралия – основно частни

Казват, че всяка система е проектирана така, че да постига резултатите, които постига. В Австралия почти всички джипи клиники са частни и в този смисъл зависят от компанията „Medicare“, която би трябвало да подкрепя финансово пациентите, за да имат достъп до качествени здравни услуги. Години наред политиката на „Medicare“ омаловажава работата и ролята на общопрактикуващите лекари. Тя цели да поеме възможно най-голям брой пациенти, което обаче води след себе си по-кратки консултации, занемарени грижи и влошена комуникация.

>>> 70% от личните лекари във Великобритания смятат операциите в страната за рискови

Политика в ущърб на общопрактикуващите лекари

Преди 9 години стартира план за съкращаване на разходи, който включваше "временната“ мярка по замразяване на сумата, изплащана на джипитата от „Medicare“. Всяко следващо правителство утежняваше още повече положението им и принуждаваше лекарите да покриват все по-високи разходи и да отделят все по-малко време на пациентите си. Преди 20 години близо 40% от завършилите медицина ставаха общопрактикуващи лекари. Днес едва 15% избират този път. Защото натоварването и отговорността са огромни. Кой млад лекар би искал трудът му да бъде оценяван толкова ниско?

Непрекъснато чувам, че джипитата били алчни. Моите колеги работят, за да помагат на хората, и са приели факта, че финансовото възнаграждение е по-ниско от полагащото им се. Усещаме тежестта на кризата повече от всеки друг. Нито едно правителство не предприе мерки да ни осигури по-голямо финансиране. Колко ли дълго ще можем да продължим така? Повечето ни пациенти идват от най-бедните части на западен Мелбърн и не могат да заплатят големите такси. Животът им е достатъчно труден. Те живеят на ръба и трябва да покрият други, далеч по-спешни, свои и на семействата си нужди.

„Лекарите не бива да бъдат финансово санкционирани, ако отделят повече време на пациентите си“

Здравна система не се гради само с алтруизъм, а да се разчита на свободния пазар невинаги дава нужните резултати, особено когато става въпрос за здравеопазване. „Medicare“ трябва да финансира и поощрява по-дълги консултации, вместо да съкращава сумата, която изплаща в случаите, когато те се проточат.

Смятам, че е правилно да се подкрепят лекарите, които искат да отделят повече време на пациентите си. Има хора, чиито заболявания – физически или психични, изискват по-специални грижи и внимание. Има хора, които са неграмотни или пък не знаят английски.

Подготовка на кадри за работа с най-рисковите групи

Медицинските училища би трябвало да приемат повече младежи с различна принадлежност и социален статус. Чрез обучения и специално разработени програми за заетост здравните работници биха могли да развият умения за работа в най-бедните райони на страната. Не смятам, че е редно тяхното заплащане да е по-ниско от заплащането на персонала в болниците. Крайно време е да осигурим по-качествени здравни грижи на най-онеправданите граждани, да променим системата така, че лекарите да не бъдат ощетявани финансово, когато решат да отделят повече време на свой пациент.

За да разтоварим здравната система, е нужно първо да се инвестират средства в общата практика. Политиците трябва да разберат, че основата, върху която стои здравната система, е първичната медицинска помощ и превенцията. Само така ще се съкратят разходите, без да страдат болните граждани. И без да се налага на възрастен човек със счупен крак да чака 12 часа пред спешното.“