Да отида или не? Моралът зад почивките на пострадалите дестинации

Дивите пожари в Австралия, разбунили се през септември миналата година, са последното и най-сериозното в поредицата от катастрофални природни бедствия из цялата планета. Пожарите засегнаха най-опустошително териториите на Нов Южен Уелс и Виктория, а техни жертви станаха най-малко 33 души и хиляди домове. Овъглени са повече от 100 милиона декара земя, или територия с размерите на Англия.

Сега, след като опасността от пожарите е почти към края си, местните жители имат остра нужда от туристи, за да успеят постепенно да се възстановят. Но как можем да сме по-полезни туристи - като пътуваме в Австралия или дарим пари? И етично ли е да пътуваме в бедстващи зони, чието местно население преминава през изключителни трудности заради скорошните си изживявания?

Като туристи със сигурност можем да помогнем за подобряването на пострадалите от природни бедствия дестинации, но има няколко фактора, които трябва да вземаме предвид, преди да се хвърлим в току-що угасената жарава.

Да отменя ли екскурзията си?

Ако ви притеснява безопасността ви, в такъв случай няма нужда да отменяте резервациите си. Последвалите проливни дъждове спомогнаха за потушаването на много от останалите пожари в Нов Южен Уелс и бяха манна небесна за местните пожарникари, които успяха да овладеят голяма част от горящите територии. Има само няколко останали места, където бушуват огньове. Като туристи можем лесно да направим проверка като се обърнем към местните власти на Нов Южен Уелс и Виктория, за да се уверим кои зони са все още афектирани.

Хотелите и летищата в градските центрове са отворени, както и основните магистрали, свързващи Нов Южен Уелс със Сидни и Канбера, а все още затворени остават няколко по-маловажни пътища. Главните пътни артерии във Виктория са отворени, но все още неизползваеми остават много от пътищата в района на Гипсленд. И след повече от месец затворен, пътят към Малакуута - град във Виктория, където над 1500 души бяха евакуирани с военен кораб, беше отворен за движение през втората седмица на февруари.

И въпреки че пожарите са преминали, все още има някои опасности като падащи клони от засегнати дървета и паднали електропроводи до засегнатите къщи. Всички тези рискове като цяло могат да бъдат избегнати, тъй като в повечето случаи местните власти затварят зоните, които се считат за опасни.

Търсят се туристи

Пожарите провалиха много планове за почивки, но въпреки това засегнатите зони бавно стъпват на краката си и започват да приемат туристи. Един от най-пострадалите райони е южният бряг на Нов Южен Уелс, който е любимата почивна дестинация както на жителите на Сидни и Канбера, така и на много чуждестранни туристи. Много от посетителите там са многократно връщащи се всяка година туристи, очакващи всеки път любимия си просторен плаж с известните си кристални води и златисти пясъци.

"Много хора чувстват плажовете на Нов Южен Уелс като втори дом. Искаме хората да знаят, че вторият им дом все още е тук и ги очаква. Хората, които са ви карали да се усмихвате, и кафенетата, които помнят поръчката ви от последния път, са все още тук и ви очакват", споделя Шана Пери-Хол, туристически мениджър на Шоулхейвън, зона на няколко часа път от Сидни, разполагаща с близо 80-километрова брегова ивица.

Много градове са били затворени в периода от ноември до февруари - най-силния момент за летния си сезон, и в момента отчаяно се нуждаят от клиенти, с които да възстановят загубените си бизнеси. В Шоулхейвън местните бизнеси реализират почти една трета от годишните си продажби в пиковия си януари. Това лято всички страдат от близо 80% загуби.

"Искаме само хората да се върнат при нас и да правят това, за което обикновено идват", настоява Пери. И много туристи се радват да помагат.

Мери Гуин пътува от дома си в Канбера до Бейтманс Бей - една от най-достъпните плажни дестинации за столичаните, за няколкодневна почивка броени седмици след бушуващите огньове. Изборът й за почивна дестинация е напълно съсредоточен върху това да помогне на район, току-що преминал както през природно бедствие, така и през последваща икономическа катастрофа.

"Решението ми да дойда тук е съзнателно. И от тук искам да купя подаръци на семейството си - не влагам много пари, но поне с нещо помагам на града", казва тя.

Много други последват примера й. Създадена е кампания в социалните мрежи, насърчаваща туристите да се насочат към района с празни охладителни чанти, които да напълнят от местните търговци. Туристическите агенции насърчават активно австралийците да почиват в родината си тази година, а местните власти провеждат политики за връщане на жителите си.

Да отида или само да даря?

Възможно е да помогнем на засегнатите от пожарите градове, без да ги посетим физически. Кобарго е един от най-пострадалите градове в южната част на щата Нов Южен Уелс. Пожарите са унищожили 823 сгради там според властите.

Питър Лог е директор на традиционния фестивал в града, обикновено провеждан в края на февруари. Организаторите го отменят, тъй като някои от тях са изгубили домовете си в пожарите, но и защото опасността не е напълно преминала.
Уебсайтът на фестивала насочва посетителите му към фонд за набиране на средства за възстановяване от пожарите, чиято цел е да спомогне възстановяването на града. Има, разбира се, множество други варианти за помагане на засегнатите райони, независимо дали става въпрос за засегнатата дива природа или пострадалите местни общности. За тези, които искат да дарят продукти (практика, която някои кампании отказват), една подходяща инициатива е Givit, която свързва бедстващите с продуктите, от които имат нужда.

До преди няколко седмици Лог съветваше хората да даряват, вместо да посещават засегнатите зони. След като пожарите са потушени, мнението му е, че градът спешно се нуждае от туристи. По негови думи много бизнеси са изправени пред драстичен спад поради липсата на туристи през летния сезон. Проблемът е, че бизнесите не са допустими за правителствена подкрепа, която се насочва към хора, загубили домовете си. Истината е, че възстановяването на града ще се случи най-бързо и устойчиво с привличането на повече туристи, които от своя страна ще се насладят на почивката си, въпреки щетите.

"Тук има много неща за правене, много, което да се види. Клубовете отново са отворени, кафенетата са отворени", насърчава Лог.

Алтруизъм или воайорство?

Често се виждат хора, отбили колите си по пътищата покрай горящи зони. Виждат се също и групи хора, правещи снимки на бедстващите места, на овъглените къщи в Бетсмън Бей. Може би това да спрем, за да зяпаме катастрофата, е просто в човешката ни природа.

Посещаването на място, където доскоро е бушувало бедствие може да бъде много мощно и променящо ни изживяване. Но има разлика между посещението на музей, почитащ дадено бедствие години, след като се е случило, и мотаенето из мястото, където някой съвсем наскоро е изживял катастрофа - това споделя Мат Биърд от Центъра по етика, неправителствена организация в Сидни.

Някои водещи политически фигури се съгласяват с това. Премиерът на Виктория Даниел Андрюс също е активен и окуражава хората да се завърнат в градовете, въпреки щетите им. И особено активно насърчава да пазаруват и да ползват местни услуги, а не просто да зяпат щетите. Предвид размерите на пожарите посетителите няма как да избегнат да видят овъглени гори, а силно вероятно е да видят и домове, загинали със същата участ. И трябва да имат предвид, че спомените от бедствието все още са много пресни в съзнанието на местните.

По какъв друг начин мога да помогна?

Урсула Вонберген и Хайнц Вигнър са туристи от Швейцария, доброволстващи чрез BlazeAid - благотворителна фондация, която помага на фермерите да си стъпят отново на краката след природната катастрофа. Женената двойка се е отклонила от тримесечното си пътешествие из Австралия за няколко седмици, за да участва в доброволческата инициатива.

"Беше много полезно изживяване", споделя Вонбергер, допълваща, че по този начин са се сприятелили с много нови хора, свършили са си работата и си тръгват с удоволствие от факта, че са успели да помогнат на хора в нужда.

Понастоящем има над 20 лагера на BlazeAid, пръснати из пострадалите зони, с над 50 доброволци в лагера в Брейдууд, намиращ се между Канбера и плажната ивица, където Вонберген и Вигнър са се включили. Повечето доброволци са дългосрочни туристи с каравани или кемпъри, спрели пътешествията си за момент, за да помогнат. Някои са по-стари "посивели номади". Повечето от работата тук е свързана с премахването на изгорените огради и заменянето им с нови и задачи, свързани с физически труд.

Според ръководителите на лагерите работата в тях не изисква специални умения. Всеки в добра физическа форма може да бъде от полза, а положените усилия имат моментален положителен ефект върху засегнатите ферми. Но монетата има и друга страна - понякога доброволството или работата в бедстващи зони може да не е точно това, което очакваме. Въпреки че много хора имат потенциалната възможност да се включат, не малко от тях може да нямат качествата или екипировката, с които наистина да допринесат.

Да вземем за пример цунамито в Индонезия и земетресението в Палу през 2018 г., когато властите изритаха много от групите и доброволците, искащи да помогнат, защото не са получили разрешение за това. В някои случаи не са разполагали и с нужната екипировка за покриване на своите собствени нужди, което автоматично води до неуспех в покриването на чуждите.

"Като цяло етичният принцип гласи, че възможността и способността ни да помогнем е също толкова важна, колкото е и желанието ни да сме от полза", споделя Биърд. Именно поради тази причина много от доброволческите възможности в бедстващите зони са ограничени. Например Червеният кръст или WIRES (австралийска организация за спасяване на дивата природа) не биха изпратили необучени доброволци в нуждаещите се зони.

Властите на Виктория съветват всеки, който има желание да бъде доброволец в извънредни ситуации, да се включи в такива организации предварително. Всеки, който има специфични умения, които биха могли да бъдат от полза, може да се регистрира във водещата австралийска доброволческа организация.