Денят на Свети Патрик – история, традиции и интересни факти за най-големия ирландски празник

Всяка година на 17 март ирландците и всички хора по света, които по един или друг начин се чувстват свързани с Ирландия (над 80 милиона души), Католическата, Англиканската, Лютеранска и Източно-православната църква честват Деня на Свети Патрик и пристигането на християнството в Ирландия. Ирландците считат този ден за религиозен празник от над 1000 години. В Деня на Свети Патрик, който се пада по време на Великия пост, ирландските семейства традиционно посещават църковната служба сутринта и празнуват шумно и пищно с много танци и алкохол от ранния следобед до късно през нощта. Забраната за консумация на месо, която е задължителна за поста, бива отменена и хората хапват на корем традиционното ирландско ястие от бекон със зеле.

Почти всичко, което се знае за Свети Патрик, произлиза от писмен източник, чийто автор е самият светец. Според него той е роден през IV век в Британия (Римска Британия, или частите от Острова, контролирани от Римската империя) в заможно семейство, баща му е бил дякон, а дядо му – християнски свещеник. Когато навършва 16, той е отвлечен и отведен в Ирландия, където шест години е принуден да работи като пастир – време, през което той открива Бог и по негова повеля успява да избяга и да се завърне в родината си с кораб, за да стане свещеник.

След време Патрик отново заминава за Ирландия с единствената цел да доведе християнството в езическа Ирландия. Според легендата той успява да покръсти хиляди в северната част на страната, преди да напусне земния свят на 17 март 461 година.
Той е погребан в градчето Даунпатрик, намиращо се на около 30 километра от Белфаст, а гробът му, обозначен с голям гранитен камък, поставен там през 1900-та година, се намира на територията на катедралата Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity, служеща като символ на преклонение пред Светата троица.


Логото на Google (Doodle) в чест на Деня на Свети Патрик от 17 март 2014 година

През вековете след смъртта на Патрик митовете за живота му намират все по-голямо и значимо място в ирландската култура, чието езическо наследство не само не е зачеркнато, а се съхранява грижливо и то в по-голямата си степен в християнските манастири. Може би най-известната легенда е свързана с трилистната детелина (на английски shamrock), която светецът използва, за да обясни Божието триединство (Бог Отец, Бог Син и Бог Дух). По това време числото 3 има особено значение за ирландците, свързано с техните езически (келтски) вярвания –богинята на гарвана, Мориган, е имала поне три различни имена, богините на ирландския суверенитет са трите сестри Ериу, Банба и Фотла, а лепреконите са изпълнявали по три желания в замяна на свободата си.

Ирландците отбелязват 17 март като римокатолически празник в памет на Свети Патрик от около IX или X век, но първият парад в негова чест не се провежда в Ирландия, а в САЩ - през 1762 година. На тази дата военнослужещите ирландци в английската войска преминават маршово по улиците на Ню Йорк Сити под звуците на традиционната ирландска музика, с което заявяват и честват своята принадлежност към родината. През следващите 35 години ирландският патриотизъм сред американските емигранти процъфтява, което довежда до обособяването на все повече ирландски общности като Friendly Sons of Saint Patrick и Hibernian Society. Всяка такава общност (наричани с общото название Irish Aid) отбелязва Деня на Свети Патрик ежегодно със собствени паради, в които участват музиканти, свирещи на гайди (станали популярни най-напред в шотландските и британските армии) и барабани.

През 1848 година няколко Irish Aid общности решават да обединят усилия и организират един общ парад в чест на Свети Патрик - New York City St. Patrick’s Day Parade. Днес този парад е считан за най-стария цивилен празник и най-големия по мащаби и брой на участниците в САЩ (над 150 000). Всяка година близо 3 000 000 души се стичат в центъра на Голямата ябълка, за да наблюдават процесията, която продължава повече от пет часа. Празникът се отбелязва с паради и в Бостън, Чикаго, Филаделфия и Савана, като във всеки от тях участват между 10 000 и 20 000 души.

До средата на XIX век повечето ирландски емигранти в Америка са членове на протестанската средна класа. Когато през 1845 г. цялата картофена реколта в Западна Ирландия е унищожена от болест, а правителствените зърнени добавки спират и цените на храната се скачат, страната се изправя пред бедствие, известно като Големия глад или Големия картофен глад. Около 1 милион души умират от глад, а още толкова крайно бедни и необразовани ирландски католици напускат Ирландия и прииждат в Америка, само и само да оцелеят. Със своите причудливи религиозни вярвания и непонятен за преобладаващото население от американски протестанти акцент, тези имигранти срещат огромни трудности в намирането на работа, която да им осигурява поне минимална прехрана. Когато ирландските американци излизат по улиците в Деня на Свети Патрик, за да честват своето културно наследство, американската преса отразява събитието с карикатури, на които ирландците са изобразени като диви, пияни маймуни.

Скоро обаче ирландците в Америка, със своята многочисленост и единност, започват да се осъзнават като фактор в политическия живот на страната. Те се организират в избирателен блок, известен като "зелената машина", през чието привличане и мобилизиране минава всяка политическа кампания. Така парадите в чест на Свети Патрик се превръщат в демонстрация на нарастващата мощ на ирландските емигранти в САЩ и биват посещавани от не един и двама кандидати за политически постове при широко медийно отразяване. През 1948 година президентът Хари С. Труман посещава парада на Свети Патрик в Ню Йорк Сити, давайки повод за национална гордост сред ирландците в САЩ, които поколения наред са били дискриминирани и са се борили за равноправно място под слънцето на Новия свят.

Заселвайки се в различни части на САЩ, ирландците създават свои собствени традиции на отбелязване на Деня на Свети Патрик. Така например в Чикаго всяка година на 17 март Чикагската река бива боядисана в зелено. Тази практика датира от 1962 година, когато служителите по чистотата в града използват безвредни оцветители, за да проследят нелегалното изхвърляне на отпадъци в канализацията и така им хрумва, че могат да боядисат реката в цвета, символизиращ Ирландия – зеленото, специално на този ден.

През тази година в реката са разтворени близо 50 килограма зелена боя на зеленчукова основа, в резултат на което тя остава зелена за цяла седмица! Днес, с цел минимизиране на щетите върху околната среда, в реката се изспива около 1/3 от това количество и цветът й се променя само за няколко часа.

В наши дни Деня на Свети Патрик се отбелязва най-масово и тържествено в САЩ, Канада и Австралия. Въпреки че в Северна Америка, където живеят близо 35 милиона американски граждани от ирландско потекло (или седем пъти повече от населението на Ирландия), все така се провеждат най-мащабните събития, Деня на Свети Патрик се отбелязва и в много други държави, включително в Япония, Сингапур и Русия.

В Ирландия до преди няколко десетилетия Денят на Свети Патрик е имал основно религиозно значение и до 70-те години на миналия век ирландските закони са задължавали собствениците на заведения да затварят своите обекти на 17 март. През 1995 година обаче ирландското правителство започва национална кампания за засилване на интереса към Деня на Свети Патрик и популяризирането на празника, а чрез него и на ирландската култура, в целия свят, целейки да стимулира туризма. Днес около 1 милион души годишно взимат участие в грандиозния фестивал в чест на Свети Патрик в Дъблин, който продължава с дни и включва паради, концерти, театрална програма на открито, огнено шоу и всякакви други забавления и форми на изкуство.

Соленото говеждо месо и вареният бекон със зеле са традиционните блюда, които се приготвят задължително в Деня на Свети Патрик, наред с ирландския соден хляб (приготвен със сода, вместо с мая) и сладкишите, украсени с детелини (или оформени като такива). Най-често за украсата на парадите и тържествата в деня на Свети Патрик се използват зелени хризантеми, а всички празнуващи се обличат в зелено или най-малкото слагат на главите си зелени шапки.