Дао притча за извиненията

Едно селско момче попаднало в града за първи път.

Щом пристигнало, някой го настъпил и казал: "Извинете". После отишло в страноприемницата, а там друг го блъснал и казал: "Извинете". Влязло в театъра, а там някой почти го повалил на земята с думите: "Извинете". Тогава момчето от село възкликнало:

- Колко хубаво. Ние не сме чували за този чалъм – прави каквото искаш, на когото искаш и просто се извинявай!

Блъснало с юмрук човек, който минавал покрай него и казало:

- Извинете!

Ако човек настъпи някой непознат на пазара, извинява се вежливо и обяснява: "Уф, такава блъсканица е тук!"

Ако по-големият брат настъпи по-малкия, казва: "Извинявай" – и толкова.

Ако родителят настъпи детето си няма да каже нищо.

Най-голямата вежливост е свободна от всякакви формалности.

Безукорното поведение не е обременено с грижи.

Съвършената мъдрост не е планирана.

Истинската любов не се нуждае от доказателства.

Пълната искреност не дава гаранции.