В надпревара към центъра на Земята или какво представлява Колският сондаж?

Най-дълбокият сондаж, правен някога от човек, се намира в Мурманск, Русия, и днес е запечатан с невзрачен, ръждясал капак. Дълбочината на дупката е 12 километра. Можете ли да си го представите – 12 км в земната кора?

Мястото е известно още като Колския свръх дълбок сондаж и прилича на изоставен нефтен кладенец. Той се появява по време на Студената война, докато САЩ и СССР се надпреварват за надмощие на всички житейски сцени. Така било и с Колската дупка – руснаците и американците, подобно на две отегчени деца, играещи си в задния двор, се състезавали кой пръв ще стигне до центъра на Земята.

Интересно е, че сондажът останал почти незабелязан, тъй като светът бил фокусиран върху космическата надпревара, която завършила с кацането на луната.

Историята на Колската дупка започва в началото на 60-те години, в разгара на космическата надпревара.
Учените в Русия и САЩ, отделно едни от други, започнали да копаят в земната кора без никаква реална причина. Единственият въпрос, на който търсели отговор, бил колко дълбоко могат да стигнат. Начинанието им се оказало по-трудно, отколкото очаквал някой от екипите.

В САЩ проектът носел названието "Моухоул" и се осъществявал близо до тихоокеанското крайбрежие на Мексико, в открити води. Учените достигнали 183 м под океанското дъно през 3 600 м вода.
Въпреки че американците доказали, че сондирането в океана е възможно – начинанието им проправило пътя на днешните океански нефтени сондажи – проектът изгубил финансирането си през 1966 г., въпреки че причините остават неупоменати.

Междувременно в Русия учените започнали да копаят на Колския полуостров – регион, разположен в северозападния край на страната – след като чули за опита на американците.

За разлика от краткостта на американски проект, СССР разработвала сондажа цели 24 години – между 1970 и 1994 г., създавайки Колската супердълбока дупка, най-дълбокия сондаж, правен някога от човек.

Но до публичното пространство е достигнала сравнително малко информация за техническите особености на проекта и как са превърнали сондажа в реалност.

Най-хубавата част от това начинание е, че въпреки международното положение и ситуацията на "Студена война", руснаците имали възможност да направят редица научни изследвания, касаещи земната кора, и да я проучат физически – задача, която е трудно достижима и в наши дни.

Най-голямото откритие на руските учени било наличието на микроскопични фосили от планктон в скали на 2 милиарда години, открити на 4 км под земната повърхност.

Тези микрофосили представляват около 24 древни вида и са заключени в органични съединения, които по някакъв начин са оцелели при екстремното налягане и температури, които са налице на такава дълбочина под земята.

Въпреки този успех, сондажът бил прекъснат през 1994 г., заради температурата на околните скали, варираща между 100 и 180 градуса Целзий, което възпрепятствало работата на сондата.

Проектът официално бил спрян през 2005 г. Спекулациите около причините за преустановяването на сондирането са различни и обвити в дълбока мистерия. Любителите на конспирациите и свръхестествените истории твърдят, че изследването било прекъснато, защото, колкото по-дълбоко прониквала сондата, толкова повече странни шумове се носели от сърцето на Земята – някои ги определят като човешки писъци и гласове. Поради тази причина Колската дупка е известна и като "Пътя към Ада".

Според други теории, всеки изкопан километър носел някакво нещастие на страната – например при започването на 13-я километър, СССР се разпаднал.

Кои твърдения са верни и кои – не, можем само да гадаем, и както се казваше в един известен сериал за свръхестественото – "Истината е някъде там". Днес само ръждясалият метален капак напомня за някогашните велики амбиции.