Начало Лайфстайл За свободното време Фреш наука Всяка черна дупка е мост към паралелна вселена, твърди ново изследване

Всяка черна дупка е мост към паралелна вселена, твърди ново изследване

Всяка черна дупка е мост към паралелна вселена, твърди ново изследване - изображение

В скорошно изследване, публикувано в научното списание Physics Letters B, физикът от университета в Индиана, САЩ, Никодем Поплавски, представя нови математически модели на спиралното движение на материята, която пропада в черната дупка. Неговото уравнение предполага, че подобни червееви дупки представляват алтернатива на теорията за „пространствено-времевата сингулярност”, която Айнщайн смята, че се случва в центъра на черните дупки.

Според уравнението на Айнщайн, отнасящо се за общата теория на относителността, сингулярностите възникват, когато в даден район материята стане прекалено плътна, какъвто е случаят със суперплътното сърце на черната дупка. Теорията на Айнщайн предполага, че сингулярността не заема никакво място и е изключително плътна и безкрайно гореща – концепция, подкрепяна от много доказателства, която обаче е все още толкова странна, че много учени отказват да я приемат. Ако Поплавски е прав, това вече не е необходимо. Според новите уравнения, материята, която черните поглъщат и привидно унищожават, всъщност се изхвърля и се превръща в градивни елементи за галактиките, звездите и планетите в друга паралелна реалност.

Червеевите дупки решават ли загадката на Големия взрив?

Твърдението, че черните дупки са червееви дупки може да обясни някои мистерии на съвременната космология. Например теорията за Големия взрив твърди, че нашата вселена е започнала под формата на сингулярност. Но учените не разполагат със задоволително обяснение за това как се е формирала самата сингулярност.

Ако нашата вселена се е родила през бяла дупка, вместо от сингулярност, това може да реши проблема с черните дупки и сингулярността, както и сингулярността на Големия взрив. Червеевите дупки също така могат да обяснят взривовете от гама лъчи, вторите най-мощни експлозии във вселената след Големия взрив.

Взривовете от гама лъчи се случват по периферията на познатата ни вселена. Те се свързват със супернови или експлозии на звезди в много отдалечени галактики, но истинският им източник остава мистерия.

Поплавски изказва предположението, че тези взривове може би представляват материя, изхвърлена от алтернативни вселени. Самата материя може би влиза в нашата вселена през свръхмасивни черни дупки – червееви дупки – в сърцата на тези галактики, въпреки че не е ясно как това би могло да се случи.

Съществува поне един възможен начин теорията на Поплавски да се тества: някои от черните дупки на нашата вселена се въртят и, ако вселената е родена в подобна, въртяща се черна дупка, тогава тя ще е наследила ротацията на родителския обект. Ако бъдещите експерименти разкрият как нашата вселена се върти в точно определена посока, това ще е косвено доказателство, което би подкрепило теорията за червеевите дупки на Поплавски.

Червеевите дупки са „екзотични създатели на материя”?

Теорията за червеевите дупки също може да обясни защо определени черти на нашата вселена не съвпадат с онова, което предвижда теорията. Въз основа на стандартния модел на физиката, след Големия взрив кривината на вселената би трябвало с течение на времето да се е увеличила, така че днес, 13.7 милиарда години по-късно, да изглежда така все едно седим на повърхността на затворена сферична вселена.

Но наблюденията показват, че вселената е плоска във всички посоки. Нещо повече, данните от светлината от много ранната вселена сочат, че всичко малко след Големия взрив е било с доста равномерна температура. Това би могло да означава, че най-далечните обекти, които виждаме на срещуположния хоризонт на вселената, някога са били достатъчно близо, за да си взаимодействат и да създадат равновесие, подобно на газовите молекули в херметизирана камера.

Отново наблюденията не съвпадат с предположенията, тъй като обектите, които са най-отдалечени един от друг в познатата ни вселена, са толкова далеч, че времето, което би отнело пътуването между тях със скоростта на светлината, надвишава възрастта на вселената. За да обяснят несъответствията, астрономите създават концепцията за разширяващата се вселена.

Според тази теория малко след създаването на вселената, тя преживява бърз растеж, по време на който самото пространство се разширява със скорост, превишаваща тази на светлината. Разширяването уголемява вселената от размери, по-малки от атом, до астрономически пропорции за частици от секундата. Поради тази причина вселената изглежда плоска, тъй като от гледната ни точка сферата, върху която стоим, е изключително голяма – точно както сферата на Земята изглежда плоска за някой, който стои насред полето.

Разширяването също така обяснява как обекти, толкова отдалечени един от друг, може някога да са били достатъчно близо, за да си взаимодействат. Но въпреки че теорията може и да е вярна, астрономите винаги са изпитвали затруднение да обяснят какво го е причинило. Ето къде се вмъква новата теория за червеевите дупки. Според Поплавски някои теории за разширяващата се вселена твърдят, че събитието е причинено от „екзотична материя” – теоретично вещество, което се различава от обикновената материя, отчасти защото е отблъсната, а не привлечена от гравитацията.

Въз основа на своите уравнения, Поплавски смята, че подобна екзотична материя може да е била създадена, когато някои от първите масивни звезди са се компресирали и са се превърнали в червееви дупки.

Червеевите уравнения като „реално решение”

Новият модел не е първият, който изказва предположението, че в черните дупки съществуват други вселени. Деймиън Ийсън, теоретичен физик от Аризонския държавен университет, е изказвал тази хипотеза в предходни проучвания.

„Това, което е ново в случая, е реалното решение на червеевите дупки в общата относителност, които играят ролята на проход от външната черна дупка към нова вътрешна вселена,” казва Ийсън, който не е участвал в новото изследване. „В нашата статия ние просто изказахме предположението, че подобно обяснение би могло да съществува, но Попловски е открил реално решение.”

Въпреки това идеята си остава доста спекулативна. Бъдещите изследвания на квантовата гравитация – гравитацията на субатомно ниво – може да прецизира уравненията и потенциално да подкрепи или опровергае теорията на Поплавски.

Червеевата теория не е пробив в науката

Като цяло теорията за червеевите дупки е интересна, но не представлява пробив в обясняването на произхода на вселената, казва Андреас Албрехт – физик от Калифорнийския университет. Казвайки, че нашата вселена е създадена от поток от материя от вселена родител, теорията автоматично пренася възникването й в алтернативна реалност. С други думи, тя не обяснява как родителската вселена е била създадена, нито защо има определени характеристики – като онези, наследени от нашата вселена.

Въпреки това Албрехт не намира идеята за червеевите дупки като мостове между различните паралелни вселени за по-странна от теорията за сингулярността. Поради тази причина той предупреждава да не я отхвърляме с лека ръка, докато учените не открият достатъчно доказателства за опровержението или потвърждаването й.

Объркахте се, нали? А си мислехте, че физиката е точна наука.... да, ама не!

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sci-techuniverse.com

снимка: pbs.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайл