Дежавю и eфект на Мандела: доказателства за съществуването на паралелни измерения?
Възможно е да съществува връзка между две странни явления, които науката засега не може напълно да обясни. Ами ако чувството за дежавю, което според изследванията в даден момент са имали поне 60-70% от хората, всъщност е свързано с нещо много по-мащабно – хипнотизиращо интернет явление, наречено ефект на Мандела?
Повечето от вас вероятно знаят какво е усещането за дежавю. Когато се появи, имате чувството, че нещо конкретно вече ви се е случвало преди (може би в друг живот?). Въпреки че съществува патологичен вид дежавю, което се свързва с епилепсията, учените твърдят, че при здравите хора усещането е аномалия на паметта. Индивидите, които не приемат научните обяснения на феномена, често твърдят, че дежавюто е ефект на прераждането (следователно, доказателство за минал живот).
Според научната теория дежавюто може би е грешка на ума ви. Въпреки че моментът на внезапно появилия се спомен може да е много силен, подробности за онова, което всъщност си спомняме, или не съществуват, или са много мъгливи (фалшиви спомени).
Сега за ефекта на Мандела. Това е психологическо явление, наблюдавано в интернет пространството, при което много хора помнят по различен начин някакво събитие или име. Ефектът на Мандела ни казва, „почакай, може да има и друго обяснение освен неизправния ти мозък“. Разбира се, това е причината защо науката или отхвърля, или изпитва затруднение да даде пълно обяснение за феномена.
Като пример може да дадем случая със смъртта на Нелсън Мандела през 2013 г., който дава и името на явлението. Новината предизвика странно усещане у много хора (свързани помежду си чрез интернет), че известният боец на антисегрегационното движение всъщност е починал много по-рано, през 80-те години, докато все още е в затвора. Някои от тях дори твърдят, че са гледали на живо по телевизията неговото погребение. Подобни истории са неделима част от поп-културата и пътищата им на разпространение са пряко свързани с нея.
Какво стои зад ефекта Мандела? Учените посочват внушението като една от човешките характеристики, в които може би се крие ключът към разгадаването на феномена. Все пак много хора в интернет могат лесно да се подведат от мемета и истории, които се разпространяват със скоростта на грипния вирус. Например много от вас помнят знаменитата реплика на Дарт Вейдър в епизод VI от поредицата на Междузвездни войни „Люк, аз съм баща ти“. Но в действителност тя звучи по следния начин: „Не, аз съм баща ти“.
Но личният опит на голям брой индивиди насочва към много по-екстравагантни възможности. Възможно ли е някои хора да имат различни спомени, защото са живели в различно време или измерение, което прилича на нашето по много начини, но се разклонява в ключови моменти?
Ако хората наистина живеят в различни времеви измерения, усещането за дежавю може да се сдобие с друго възможно обяснение. Когато се появи това чувство, може ли то да е спомен или „мост“ към тази паралелна вселена? Може би ваша версия преживява същото в този момент, само че в друго измерение и дежавюто е сигналът за това?
Въпреки че може би звучи доста странно и фантастично, Мичио Каку, бележитият теоретичен физик и съавтор на струнната теория, прибавя още масло в огъня, заявявайки, че обяснението с паралелните вселени не е безпочвено. Той признава, че в повечето случаи на дежавю тълкуването на феномена може да е просто, че навлизаме в пространство, което изглежда същото като друго пространство, което „просто изважда спомени, които сме съхранили в мозъка си.“
Струнната теория – за разлика от Стандартния модел във физиката, струнната теория предполага съществуването на 10 или 11 пространствено-времеви измерения. Според ортодоксалните разбирания те са 4 – x, y, z и време t. |
Но в други ситуации Каку, който вярва в съществуването на многобройните измерения, смята, че може да се настройваме към „честотата“ на паралелните вселени. Той използва аналогия на физика и нобелов лауреат Стив Уайнбърг, който обяснява как мултивселените работят, сравнявайки ги с радиостанциите:
„Представете си едно радио,“ казва Каку. „Ако сте в дневната си и слушате радио BBC, то се намира на определена честота. Но в дневната ви ги има и всички останали честоти – радио Куба, радио Москва и т. н. Всички тези радиочестоти вибрират в дневната ви, но радиото ви е настроено на една.“
Хората са „вибриращи вълни“ и понякога може да вибрираме в „унисон с тези други вселени“, друг път не можем. Тази теория може да обясни защо необичайното явления дежавю и ефект на Мандела идват и си отиват.
Друга по-прозаична връзка между Ефекта на Мандела и дежавюто може да е простото обяснение, че са когнитивни аномалии – случайни скимвания на паметта или фалшиви спомени, на които не трябва да отделяме голямо внимание. Но за милионите хора, които преживяват тези „скимвания“, все още не съществува задоволително обяснение.
По статията работи: Величка Мартинова
Източник: bigthink.com
Коментари към Дежавю и eфект на Мандела: доказателства за съществуването на паралелни измерения?