Вижте как и къде растат плодовете и зеленчуците, преди да бъдат откъснати

Според възрастта и начина си на живот, вероятно повечето хора знаят или са видели с очите си къде и как растат почти всички плодове, зеленчуци и култивирани растения, от които се добиват различни подправки. За по-младите хора обаче информацията, която имат, може да се окаже недостатъчна или дори невярна, още повече когато говорим за екзотични растения, макар много от тях вече да са разпространени и у нас и да са се появявали на трапезата ни.

Вижте как и къде растат едни от любимите ни плодове, зеленчуци и подправки, преди да бъдат откъснати.

Брюкселско зеле

Брюкселското зеле расте по стеблата на храстовидни растения и е локализирано по дължината на стъблата им на височина 20-60 см. Консумират се миниатюрните пъпки, наподобяващи малки зелки. Те са популярна храна в Брюксел и Белгия и се счита, че произхождат именно от там.

Интересен факт: През 2013 година пред "Southbank Center" в Лондон бе инсталирана коледна елха със стотина LED лампички, захранвани от специална батерия, разработена от учени от "The Big Bang UK Young Scientists and Engineers Fair". Тя се е състояла от 1000 глави брюкселски зелчици, в които са включени медни и цинкови електроди. Химичната реакция, която те провеждат с естествените електролиди, налични в този зеленчук, осигурява 63 волта електричество, достатъчно за захранването на всичките 100 лампички на елхата за цяла нощ в продължение на месец.

Ананас

Ананасът е тропически плод, произлизащ от Латинска Америка, който расте по ето този начин, достигайки тегло от 5 килограма. Плодът е сочен и не съдържа семена. Консумира се суров, след обелване на кората. Всъщност ананасът е доста сладък плод и е предпочитан вкус от много хора по света.

Кашу

А ето откъде идва кашуто – то се крие в долната част на плодовете кашу, които са твърде крехки, за да бъдат транспортирани, но се използват за производството на стипчиво-сладка плодова напитка или на ликьор, след като бъдат обработени чрез дестилация. Първоначално тези вечнозелени дървета, достигащи височина 14 метра, са разпространени само в Бразилия, но днес Нигерия и Перу са едни от най-големите производители и износители на кашу. Кашуто е известно още като индийски фъстък.

Артишок

Частта от артишока, която се консумира от хората, всъщност представлява твърдите, месести външни венчелистчета на ето това лилаво цвете от рода на магарешките бодили. Артишокът е целогодишно растение и е разпространен предимно в Средиземноморието. Древните гърци са го наричали кактус, а римляните кардуус, откъдето произлиза и името на некултивираната разновидност на артишока.

Нар

Вероятно почти всеки от вас знае, че нарът расте по дърветата, но сега можете да го видите и да го покажете на подрастващите, които гледат с подозрение към този вълшебен плод. Да, нарът расте по дърветата и то такива, достигащи височина от 8 метра, а произходът му е ирански.

Аспержи

Ако видите аспержи в сумрака, като нищо ще сбъркате този зеленчук с протягащата се над почвата ръка на някой мъртвец, особено ако сте гледали кино адаптацията на романа "Кери". Растението достига височина от метър и половина и съдържа миниатюрен червен плод, който е отровен за хората. Рецепта, включваща аспержи, е включена в най-старата известна кулинарна книга, намерена досега – датиращата от III век след Новата ера - "De re coquinaria", Book III.

Киви

Плодовете киви, известни още като Китайско цариградско грозде (поради китайския им произход), растат на вид лоза и са култивирани подобно на гроздето. Размерът на най-разпространения сорт киви "Hayward" е идентичен с този на голямо кокоше яйце. Китайското име на кивито е "янг тао".

Лук

Лукът, наричан още и кромид лук, е двугодишно растение, широко използвано в кулинарията. Вероятно няма човек по нашите географски ширини, който да не е консумирал лук, но може би не всеки знае как точно изглежда това растение от семейството на праза и чесъна, преди да бъде изтръгнато от почвата, при това разцъфтяло с красиви лилави цветове. 

Райска ябълка 

Райската ябълка, както вероятно знаете, е овощно дърво с азиатски произход, което е разпространено и в България. Тук много хора я разпознават и като медовина. Ботаническото й наименование "diospyros" идва от гръцки и означава "божествен огън".

Какао

Какаовото дърво е било свещено за ацтеките, които са го припознавали като подарък за своя бог Куацекоатъл. Населението в Бразилия се е прехранвало с какаови плодове в продължение на векове. Диворастящите какаови дървета са разпространени главно в Централна и Южна Америка, а култивираните се срещат и в Африка. За производството на какао на прах, от което се прави шоколадът, едрите плодове се подлагат на ферментация, след което фабрично се отделят семената. Именно от тях и по-точно от ядрата им, които се смилат във вид на паста, се произвеждат шоколади, какаово масло и суров какаов прах.

Целина

Вероятността да видите целина в този й вид е много малка, освен ако не сте занемарили градината си. Известна у нас още като кервиз, целината е тревисто растение от семейството на магданоза и моркова с доказани лечебни свойства.

Червено цвекло

Ето откъде идва червеното цвекло! Освен коренът, се консумират и листата на цвеклото, които напомнят вкуса на спанака. Цвеклото, приготвено в марината, е популярно в Източна Европа, Американския Юг, Австралия, Нова Зеландия и Близкия изток. В сурово състояние от него се приготвя чудесна салата.

Шафран

Неслучайно шафранът е най-скъпата подправка в света - той се добива от цветовете на "Crocus sativus" – вид култивиран минзухар с много сложен процес на възпроизводство, невъзможен без човешка намеса, който расте при естествени условия в Югозападна Азия, но днес е разпространен най-вече във Франция, Гърция и Испания. Цените на шафрана на едро и дребно варират от 1000 до 10 000 евро за килограм, което звучи малко невероятно, като се име предвид, че за това количество са необходими 110 000—165 000 цвята от минзухара. Самата подправка се прави от близалцата на цветето и част от шийката му, които се изсушават и запечатват херметически.

Банани

Въпреки че често използваме понятието бананово дърво и е широка разпространена представата, че бананите растат по палмите, в действителност те не са дървета, а тревисти растения, култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания. Те достигат височина от 2 до 12 метра (според вида), а плодовете се развиват само от женските цветове.

Фъстъци

За родина на фъстъците, които днес са разпространени в цял свят и са едни от най-достъпните ядки, се счита Парагвай. Наричани още земни ядки, фъстъците всъщност принадлежат към семейството на бобовите растения и се образуват в шушулки, като броят им в една шушулка варира от 1 до 4 семена.

Карамфил

Подправката карамфил, която е разпространена в цял свят, се добива от сушени цветни пъпки на вечнозелено дърво с индонезийски произход от семейство "Myrtaceae", което достига височина до 20 метра! Карамфилът е широко приложим в кухнята за сладка, десерти, компоти, но се използва и за ароматизиране на някои сортове вина и ликьори.

Пъпеш

Пъпешът има много и най-различни наименования, сред които е канталупе, мускмелон, Гарма и Персийски пъпеш, с което е познат и у нас. Пъпешът е представител на семейство Тиквови. Известни са  повече от 500 разновидности и произхожда от Предна Азия. Теглото на персийския пъпеш, чиято вътрешност е оранжева на цвят, достига 5 килограма.

Каперси

Подобно на шафрана, каперсите са деликатес с доста висока цена, тъй като събирането им е доста трудоемко. Ако сте консумирали или най-малкото виждали каперси, вероятно вече сте разпознали тези синаподобни на вкус плодове в недоразвитите цветни пъпки, които са не по-големи от грахово зърно и зелени на цвят. Култивираните разновидности на каперсите са разпространени най-вече в Южна Европа и Северна Америка.

Червена боровинка

У нас са разпространени предимно дивите червените боровинки, от които се прави сладко. Разбира се има и култивирани, като и двата вида растат на малки храстчета, достигащи около 2 педи височина. Култивираните червени боровинки се берат в началото на есента, като се "наводняват" изкуствено с вода, която ги залива напълно, за да изплуват на повърхността и да бъдат събрани възможно най-бързо и лесно.

Само около 5-10 процента от реколтата от червени боровинки в САЩ, където плодът е много разпространен, се прибира чрез суха беритба, която изисква по-големи разходи, но е по-щадяща за плодовете, така че да могат да бъдат пуснати на пазара свежи (без предварителна обработка).

Броколи

Въпреки че приличат най-вече на карфиол, броколите, чието име има италиански произход и означава "цъфтящи върхове на зелето", принадлежат към различна група от същия вид. Броколите имат големи цветни глави, заобиколени от листа и подредени като разклонени клони върху дебело стъбло, годно за консумация. Могат да се консумират на пара, варени или сурови, ставайки популярни като суров зеленчук, сервиран в ордьоври.

Черен пипер

Това се недоузрелите плодчета на растението "Piper nigrum", от които се прави една от най-популярните подправки в цял свят, позната още от древността и добавяна в почти всяко готвено ястие – черният пипер. Ако бъдат оставени да узреят, същите плодчета стават суровина за белия пипер. Лютивият вкус на черния пипер, чийто произход най-вероятно е индийски, се дължи на веществото пиперин.

Авокадо

Авокадото също има хилядолетна история, която ни отвежда в империите на ацтеките и маите. Името му, произлизащо от езика нахуатъл, означава тестиси, а това дали изборът му е удачен, оставяме да прецените сами. Дървото авокадо принадлежи към семейство лаврови и вирее във влажни тропически гори. Достига височина до 15 метра, а теглото на плодовете му варира от 150-200 грама до 1 килограм според сорта. Често срещана грешка е възприемането на единичната семка в авокадото като костилка, което се дължи на големия й размер. Важна особеност на плодовете авокадо е, че узряват едва след като бъдат откъснати от дървото.

Нахут

На тази снимка виждате една от най-рано култивираните от човека култури, която днес е разпространена в цял свят, но най-вече в Турция, Азия, Африка, Испания и Мексико. У нас нахутът е по-познат в средиземноморската си разновидност, отличаваща се с големи, кръгли и жълти зърна, докато тези на индийския нахут, който е основна храна в едномилиардната азиатска държава, са по-малки и набръчкани. Растението нахут е представител на семейство бобови, а освен с това име е известно у нас като леблебия или сланутък.

Маслини

Обичате ли зехтин и мариновани маслини? Нали знаете, че ако опитате някой от плодовете, след като ги откъснете директно от клона, няма да останете очаровани от възгорчивия им вкус? За да ви се случи подобно нещо в България, ще трябва да отидете до Кърджали, в Пловдивско, Ивайловградско или Петричко, но имайте предвид, че реколтата от маслини у нас е много оскъдна. Тези дълголетни, вечнозелени, маслодайни дървета са широко разпространени по Средиземноморието, в Южна Африка, Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Най-висококачественият зехтин по средиземноморието се произвежда на остров Крит от плодове, които не са напълно узрели.

Рукола

Може би сте чували колко полезна е руколата, или до вас е достигнала мълвата за славата й на мощен афродизиак? А знаете ли каква е на вкус? Ако отговорът е да, значи знаете как изглежда и можете да предположите как расте, но ако все още нямате личен практически опит с това тревисто растение, което често е взимано за посестрима на глухарчето, въпреки че двете нямат нищо общо, сега е моментът да я видите в естествената й среда.

Лимон. Червен пипер

За финал, погледнете тези две снимки, които действат ободряващо, дори без да разполагате с плода на цитрусовото дърво, отглеждано от грижливите стопани в много български домакинства, и подправката, извлечена от тези огнено червени люти чушки /a.k.a. RHCP/ след изсушаването им, която е не по-малко популярна у нас. В случай че все пак е останало някакво съмнение, уточняваме, че лимоните растат по дърветата, също като портокалите, а освен като подправка, паприката може да бъде използвана като оцветител за коса, придавайки й червен цвят, когато прахът от нея бъде добавен към къната.

Снимки: flickr.com, freepik.com