Защо неврологията твърди, че носталгията е полезна за нас

Преди около десетилетие директорът на Центъра за изследвания на спомените и мозъка в Бостънския университет Хауърд Айхбаум пристъпва в тесен асансьор на офис сграда. В асансьора влизат голям брой хора и Хауърд се оказва толкова близо до косата на случайна жена, че полъхът на нейния парфюм достига директно до рецепторите му – парфюм, който той не е помирисвал от гимназията – френският парфюм "Guerlain", създаден през 1920 г. Скоро след това, нотките на бергамот, лимон, жасмин и роза транспортират ментално Айхбаум назад в тийнейджърските години, предизвиквайки емоционално приятно напрежение и носталгия.

"Всички тези хора, които познавах, ме връхлетяха обратно, подсказани от един парфюм, който бе много популярен сред младите жени по онова време", обяснява Хауърд Айхбаум. 

Какво всъщност е носталгията?

Носталгия е термин, произлизащ от гръцките думи за "завръщане у дома" и "болка". По същество представлява възможността да поставите самите себе си назад във времето в различен контекст на опита в живота си и отново да се насладите на минали събития, както по отношение на атмосферата на ситуацията, така и по отношение на спецификата на събитията, които са настъпили. Този сантиментален копнеж за минали преживявания отвежда до спомените и въпроса за това как можем да ги обвържем с емоциите.

"Критичното явление в паметта се изразява в събирането на независими събития едно след друго в басейн, в който по-късно трябва да бъдат потърсени", разяснява Айхбаум.

Разговор между емоцията и системата за памет в нашия мозък

Когато научаваме нови неща, те трябва да бъдат обединени в нашето "колективното знание" за нашето собствено минало или житейска история.

"Паметта е наистина нещо като мрежа, синтез и абстракция от всички тези преживявания в живота ни. Това е, което ни прави уникални. Това е нашата автобиография. Затова считам, че носталгията е сетивно чувство, състояние, което позволява да се свържем и да прочетем книгата отново", обяснява Айхбаум.

За запасяване на информацията в нашия мозък ние разчитаме на критична структура, наречена хипокампус. Без нея ние бихме били празни плочи, без минало. Този С-образен участък от мозъка е силно обвързан с емоционална област на мозъка – амигдалата. Тези две структури работят заедно и комбинират информация от различни сетива, от което следва преплитането на преживяванията с чувствата.

"И така, когато силно емоционално събитие – партито за петия ни рожден ден, например – настъпи, амигдалата получава емоционално съдържание, а хипокампусът обработва събитията, които настъпват – тортата, подаръците и всички тези специфични детайли, които се съдържат в нашата празнична вечер. Най-вероятно не помним много от детайлите, но изпитваме носталгия за това колко невероятно събитие сме преживяли", допълва Айхбаум.

Всички наши сетива - зрение, слух, обоняние, допир и слух - могат да предизвикат носталгия. Оказва се, че обонянието или чувството за мирис в случката на Айхбаум в асансьора е най-силният спусък. Причината може да се крие в това, че ароматите по-бързо и лесно достигат от носа до амигдалата и хипокампуса, отколкото предизвикването на носталгия от сетивата като зрение или слух. Прекият достъп до хипокампуса може да създаде незабавно носталгично събитие, което да позволи бързото преживяване на сладък спомен.

Миналото може да ни помогне в бъдеще

Защо носталгията е важна? Защо сме склонни да преразгледаме миналото от време на време и да чувстваме тъга по времената, в които не можем да се върнем?

Проучвания показват, че човек е по-склонен да изпитва носталгия по време на емоционално трудни моменти, като функцията на носталгията е да напомня за по-добрите времена, подобрявайки настроението. Резултатите от скорошно проучване предполагат, че носталгията може да е още по-важна за това човек да остане издръжлив пред лицето на хроничен стрес и депресия. В проучването учените активират положителни спомени в мозъка на депресирани мишки и установяват, че психическото състояние на животните започва да се подобрява.

Според други изледвания на психолози носталгията служи за предизвикване на чувство на социална свързаност, когато човек се чувства самотен. Нещо повече, това повторно изживяване на спомените не е толкова просто, защото погледът назад във времето е добре да се съпостави или използва с информацията в бъдеще, за даване на съвети, за вземане на решения въз основа на случки от миналото.

"Моето лично мнение е, че ние развиваме носталгия, за да ни даде ръководно усещане за нещата, на които наистина сме се наслаждавали в нашето минало, които бихме искали да пресъздадем в бъдещето", обобщава Айхбаум.