Вижте защо неврологията твърди, че носталгията е полезна за нас

Носталгия. Знаете, онази силна емоция - умиление и едновременно тъга - която ви обзема, когато мислите за детството или първата любов - за нея  ще става дума по-долу ...

Преди около десетилетие, Хауърд Айхбаум (директор на Центъра за изследвания на спомените и мозъка в Бостънския университет) пристъпва в тесен асансьор, в офис сграда. В асансьора влизат голям брой хора и Хауърд се оказва толкова близо до главата на случайна жена, че полъхът на нейния парфюм достига директно до рецепторите му – парфюм, който той не е помирисвал от гимназията – френският парфюм Guerlain, създаден през 1920 г. Скоро след това, нотките на бергамот, лимон, жасмин и роза транспортират ментално Айхбаум назад в тийнейджърските години, вдъхновявайки емоционално приятно напрежение и носталгия.

"Всички тези хора, които познавах, ме връхлетяха обратно, подсказани от един парфюм, който бе много популярен сред младите жени по онова време" - разказва Айхбаум 

Какво всъщност е носталгията?

"Носталгия" е термин, произлизаш от гръцките думи за "завръщане у дома" и "болка" и по същество представлява възможността да поставите самите себе си назад във времето в различен контекст на опита в живота ви, отново да се насладите на минали събития, както по отношение на атмосферата на ситуацията, така и по отношение на спецификата на събитията, които са настъпили.
Този сантиментален копнеж за минали преживявания отвежда до спомените и въпроса за това как можем да ги обвържем с емоциите.

"Критичното явление в паметта е, че ние не само събираме куп независими събития едно след друго в басейн, в който по-късно трябва да ги търсим.", казва Айхбаум.

Разговор между емоцията и системата за памет в нашия мозък.

Когато научаваме нови неща, те трябва да бъдат обединени в нашето "колективното знание" за нашето собствено минало или житейска история.

"Паметта е наистина нещо като мрежа и синтез и абстракция от всички тези преживявания в живота ни", казва Айхбаум. "Това е, което прави нас човеците уникални. Това е нашата автобиография. Така че носталгията е сетивно чувство, че сме в състояние да се свържем и да прочетем книгата отново."

За запасяване на информацията в нашия мозък, ние разчитаме на критична структура, наречена хипокампус. Без него ние бихме били празни плочи , без минало. Този С-образен участък от мозъка е силно обвързан с емоционална област на мозъка – амигдалата.
И от преживяването на опита тези две структури да работят заедно и да комбинира информация от различни сетива, следова това, че едно преживяване става преплетено с чувства.

"И така, когато силно емоционално събитие – партито за петия ни рожден ден, например – настъпи, амигдала получава емоционално съдържание, а хипокампусът обработва събитията, които настъпват – тортата, подаръците и всички тези специфични детайли, които се съдържат в нашата празнична вечер," обяснява Айхбаум. "Най-вероятно не помним много от детайлите, но изпитваме носталгия за това колко невероятно събитие сме преживяли."

Всички наши сетива - зрение, слух, обоняние, допир и слух - могат да предизвикат носталгия. Оказва се, че обонянието или чувството за мириз в случката на Айхбаум в асансьора е най-силният спусък. Причината може да е, че ароматите имат по-малко връзки, през които трябва да преминат, за да достигнат от носа до амигдалата и хипокампуса, отколкото зрението или слуха. С тази много пряк достъп до хипокампуса, миризмата предизвиква у Айхбаум незабавна носталгично събитие в него, което да му позволи бързо да преживее отново сладък спомен.

Миналото може да ни помогне в бъдеще.

Защо носталгията е важна? Защо сме склонни да преразгледаме миналото от време на време и да чувстваме болка по времената, в които не можем да се върнем?

Проучванията показват, че ние сме по-склонни да изпитваме носталгия по време на емоционално трудни времена и че функцията на носталгията е да ни напомня за по-добрите времена, подобрявайки настроението ни. Резултатите от скорошно проучване предполагат, че носталгията може да е още по-важна за това да останем издръжливи пред лицето на хроничен стрес и депресия. В проучването, когато учените активират положителни спомени в мозъка на депресирани мишки, психическото състояние на животните започва да се подобрява.
Друго доказателство е довело психолози до предположението, че носталгията служи за предизвикване на чувство на социална свързаност, когато човек се чувства самотен.

Нещо повече, това повторно изживяване на спомените е вероятно не толкова просто за да погледнем назад, а за да използваме тази информациянапред във времето, да даваме съвети на връстници или да вземаме решения въз основа на неща, които са се случили в миналото.

"Моето лично мнение е, че ние развиваме носталгия, за да ни даде ръководно усещане за нещата, на които наистина сме се наслаждавали в нашето минало, които бихме искали да пресъздадем в бъдещето", обобщава Айхбаум."

Източник: www.braindecoder.com