Биологичният часовник на мъжете и тревогите относно създаването на семейство

Когато една нощ 38-годишният Конър се събужда, за да отиде до тоалетна, започват да го измъчват мисли за бъдещето. Връщайки се в леглото, държавният служител не успява да заспи. Мисълта, която го мъчи, е дали ще има деца. Според него това може да не се случи никога.

„Замислих се върху опитите да закупя къща и как всичко се случва твърде късно в живота ми.“, споделя Конър. „Започнах да се тревожа колко време ще ми отнеме да спестя пари отново, за да се оженя, след като купя къща. Правех си сметки – кога ще мога да си позволя да се оженя, да купя къща и да имам деца? Вероятно след 40-годишна възраст. Тогава започнах да се тревожа какво ще бъде качеството на спермата ми. Ами ако нещо не е наред с детето? Ами ако аз и съпругата ми не можем да се справим?“

Въпреки че Конър се смее, е ясно, че е сериозно притеснен. „Онази нощ продължавах да си мисля, че ако нямам деца животът ми ще бъде толкова празен.“, споделя мъжът.

Мъжкият биологичен часовник

Биологичният часовник обикновено се свързва с жените. Но поради по-широкото разпространение на страховете за мъжкото здраве – процъфтяващата индустрия за трансплантация на коса, лекарствата за еректилна дисфункция и преждевременна еякулация – биологичният часовник на мъжете се превръща във все по-актуална тема. Редица технологични компании за замразяване на сперма, подкрепени от рискови капиталисти, отговарят на нарастващото безпокойство. В САЩ компаниите „Legacy“ и „Dadi“ предлагат комплекти за взимане на проба в домашни условия, която потребителите могат да върнат за анализ и съхранение, докато „YoSperm“ предоставя тестове за анализиране на качеството и подвижността на спермата у дома.

Не е изненадващо, че мъжете са разтревожени – през последните няколко години има поредица от доказателства за спада на броя на сперматозоидите, често свързани с колоездене или носене на тесни панталони. Налични са дори доклади, че средният брой на сперматозоидите на мъжете, живеещи в страни от Западна Европа, е намалял на половина през последните 40 години. Въпреки че тези цифри са оспорвани, те несъмнено допринасят за страховете, свързани с мъжката плодовитост.

Тревогите на мъжете

Преди три години Конър решава да посети личния си лекар, за да обсъдят опцията за замразяване на сперма. „Тя каза, че е рано да мисля за това.“, споделя мъжът. „Замразяването на сперма е опция, която ще разгледам сериозно, ако все още съм бездетен на 40 години.“

Желанието да стане баща може да се промъкне у мъжа бавно, а впоследствие – изведнъж. Конър за първи път чува тиктакането на биологичния си часовник, когато приятелката му Розана му казва, че е бременна. Въпреки че бременността не е планирана, младият мъж е щастлив.

За съжаление, бременността завършва със спонтанен аборт. „Това ме разтърси по начин, който не очаквах.“, казва Конър. „Наистина скърбях. Разбрах колко много искам да имам деца.“

След спонтанния аборт Конър не спира да се тревожи, че е възможно да няма деца. Той и Розана се съгласяват, че е най-добре да изчакат, докато тя е емоционално готова, преди да опитат отново. Но играта на чакане крие своите рискове. „Страх ме е, че ще отложим твърде дълго във времето и изобщо няма да мога да имам деца или че нещо няма да е наред с детето и ще се обвинявам за това.“, обяснява Конър.

Страховете на Конър не са напълно безпочвени. Децата на мъже на възраст 45 и повече години са с по-висок риск от преждевременно раждане, гърчове, ниско тегло при раждане и интензивно лечение. Съществуват и данни за връзка между риска от аутизъм при новороденото и възрастта на бащата, въпреки че доказателствата не са убедителни. Мъжката плодовитост също намалява с възрастта – изследователите определят периода между 35 и 40 години като момента, в който качеството на сперматозоидите се влошава.

Мъжете могат да имат деца и в напреднала възраст

През 2017 г. д-р Лора Додж, доцент по репродуктивна биология в Медицинския център „Beth Israel Deaconess“ в Бостън, ръководи първото в света изследване на мъжкия биологичен часовник. „Това е единствената област, в която мъжете са пренебрегвани.“, казва Додж. „Ето защо започнах да я разглеждам. Като жена в детеродна възраст често чувам, че безплодието е проблем на жената. Беше ми любопитно доколко мъжете допринасят за този проблем.“

Прочетете още:

• Какво увеличава риска от безплодие?

По време на проучването Додж и колегите й проучват записите на 19 000 двойки, подложени на инвитро процедури. Те откриват, че при 75% от двойките, при които мъжът е на възраст до 35 години, са необходими шест цикъла инвитро. Тази цифра спада до 60%, ако мъжът е на 45 или повече години. Това може да се дължи на намаляващите нива на тестостерон, както и на увреждане на ДНК, което се случва при всички хора с напредването на възрастта.

Според Кралския колеж по акушерство и гинекология оптималната възраст за раждане при жените е между 20 и 35 години. Бременността след 35-годишна възраст увеличава риска от спонтанен аборт, вродени дефекти и други усложнения, свързани с раждането. Това не важи за мъжете. Въпреки че качеството на спермата намалява с възрастта, мъжете могат да имат деца и в напреднала възраст.

„Не минава ден, в който да не мисля за факта, че нямам деца“

Но само защото мъжете са физически способни да имат деца на по-късен етап в живота, това не означава, че са имунизирани срещу социалния натиск относно родителството и остаряването. Много мъже достигат края на 30-те и 40-те си години и се борят с мисълта, че може никога да не станат бащи, независимо от причината.

„Не минава ден, в който да не мисля за факта, че нямам деца.“, споделя Адам, 51-годишен учител от Мидландс, Великобритания. Страхът му се заражда след приключване на последната му връзка преди осем години. Понякога той се събужда през нощта и не може да диша. „Това не е просто притеснение – това е реално. Шансовете да нямам деца са реални.“, казва Адам.

Адам се развива професионално в сфера, в която работят предимно жени. „Ужасно е да признаеш, но изпитваш страх, когато хората водят бебетата си на работа.“, споделя той. Колегите на Адам често погрешно приемат, че да няма деца е негов избор. Той не ги коригира. „Прикриваш го.“, казва той. „Преструваш се, че не си притеснен, сякаш всичко е част от плана... но страхът винаги е там и ме преследва, ако трябва да бъде честен.“

„Не искам да имам деца, освен ако не съм 100% сигурен“

Желанието за деца се влияе от променящата се социална динамика. „Доскоро бащината роля беше свързвана по-скоро с изхранването и дисциплината, отколкото с емоционалната ангажираност. Сега вече не е така.“, казва д-р Кевин Шафър, професор по социология в Университета „Brigham Young” в Юта и експерт по родителство и бащинство.

Със съзнателното бащинство идва съмнението. „Имам вътрешен конфликт.“, казва 38-годишният Джонатан Кърк, който работи в сферата на здравеопазването. Той е с половинката си от 13 години, като и двамата се колебаят дали да имат деца. „Времето минава и не съм много сигурен.“, казва той. „Не искам да имам деца, освен ако не съм 100% сигурен.“

Прочетете още:

• За хората, които не искат да имат деца – различни ли са от останалите и защо ги съдим

Мъжете, които се колебаят, извършват изтощителна ежедневна умствена аритметика. Те разглеждат взаимоотношенията си и се опитват да преценят дали ще се отдалечат от половинките си. Те се тревожат за финансовото си състояние и дали някога ще могат да си позволят да имат деца. Тревожат се все повече с всяка изминала година. Винаги пресмятат. Но тези сметки обикновено се правят в мълчание – трудно е да се говори открито за мъжкия биологичен часовник в общество, в което се смята, че жените имат по-сериозни проблеми.

Адам иска това да се промени. „Бих искал да има по-голяма осведоменост относно това, че мъжете не са само донори на сперма.“, казва той. „Ние обмисляме сериозно това решение и когато говорим за желанието да имаме деца, това чувство е наистина силно.“