Бавно се уча просто да оставям нещата да се случват

Бавно се уча да не принуждавам нещата да се случват точно в този момент. 

Бавно се уча просто да оставям нещата да се случват във времето.

Научавам по трудния начин как да живея този живот - оставям се по течението, за да позволя то да ме насочи в правилната посока, в съответствие с пътя, предопределен ми да извървя.

Надявам се Вселената да ми помогне да открия този, който е за мен, без да се налага да бягам след него, защото, ако трябва да тичаш след нещо, това означава, че нещото не иска да стои на едно място, не иска да бъде хванато и опитомено, не иска да се спре пред вратата ти.

Доверявам се на Бог, че това, което е предназначено за мен, в крайна сметка ще ме намери без значение къде се намирам. Няма да бъда пасивна тогава, но също така отказвам да се бия в губеща битка.

Просто се оставям любовта да ме намери. Още се уча, признавам.

Уча се да спра да анализирам съобщения и смесени сигнали, а чакам ясното послание, съобщението, което е толкова очевидно и лесно за разбиране, текстът, който не ме кара да се замислям какво изпитваш към мен.

Научавам се да пускам онези, които не ме искат в живота си, дори да им отворя вратата, защото вече не искам временни посетители, не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да прекарва всяка нощ с мен. Няма да отдам сърцето си на някой, който не иска да го защитава. Оставям любовта сама да ме намери, когато е истинска, когато е простичка, когато е взаимна и когато е страстна.

Уча се да бъда търпелива със себе си. Никак не е лесно!

Научавам се да размишлявам за себе си и плановете си за бъдещето. Научавам се да бъда мила към себе си, да съм достатъчно търпелива, за да сбъдна мечтите си.

Научавам се да допускам грешки, защото те ме изграждат като личност и аз се уча от тях.

Научавам се да прощавам грешките си и да ги трансформирам в спомени, вместо да си лепя етикети.

Помъдрявам от всички грешни постъпки, мъдростта, която ме научи, че често не постъпвам правилно, защото се вглъбявам в нещо, което не е предназначено за мен и се опитвам да го получа на всяка цена.

Уча се да спра да се опитвам толкова много да контролирам живота си.

Уча се, че е ок, ако не знам всички отговори или не съм на мястото, където искам да бъда. Научавам се да оставя живота да върви нанякъде, вместо да се опитвам да го насоча в конкретна посока. Уча се, че не винаги ще получа това, което искам, но животът ще ми даде това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към приятел; опитвам се да го разбера, да го обичам, когато е трудно, опитвам се да му прощавам, дори когато ме разочарова, и се старая да оценя преживяванията, които ми е дал, спомените, смеха и тъгата.

Научавам се да оставям нещата да се случат и да гледам на живота като на човек; човек, който все още се опитва да разбере смисъла, човек, пълен с недостатъци и човек, който иска да бъде по-добър през повечето дни, но има своите трудни дни като всички останали.

Уча се да оставя силата да ме движи, вместо да я принуждавам да ме спира.