Прости ми! Бях твърде уплашена, за да те обичам

Искаше ми се нашата история да завърши щастливо.

Любовта е ужасна по начина, по който тя се случва на всеки отделен индивид. Можете да обичате някого и да му се отдадете изцяло, без другият изобщо да подозира или  пък да споделя чувствата ви (в най-добрия случай). Няма гаранция, че макар и да е второто, нещата ще потръгнат и че ще заживеете щастливо докрая на дните си.

Иска ми се някой да ми беше казал, че да обичаш някого през повечето време е толкова трудно, ограбващо. Няма нищо романтично, както се случва по книгите и във филмите. Иска ми се някой да ми бе казал, че само защото обичаш някого, това не означава, че той ще ти отвърне със същото в замяна или че да си признаеш, че си влюбен е изключително трудно.

Иска ми се някой да ме бе предупредил, че понякога любовта боли повече, отколкото си струва.

Прости ми! Бях твърде уплашена, за да те обичам.

Обичах някого и никога нямах сили да му го кажа. Ах, колко исках да знае, че е светлината в тъмния ми ден, че копнея всеки път да видя усмивката му, че се вълнувам, когато го наблюдавам с крайчеца на окото си, да идва към мен. Че обожавам да чуя нежния му глас и онзи смях.

Винаги ще съм му благодарна за едно – въпреки цялата болка и безсънни нощи, той ме направи най-щастливата жена. Без да го знае!

В мечтите си в детските  години, аз бях принцесата, която един ден щеше да се влюби в мъж - от пръв поглед. Онзи, с когото ще правим спонтанни неща заедно и ще се обичаме безкрайно. Исках да му кажа, че мечтая да се събуждам до него и да гледам отблизо сините му очи, да спя в прегръдките му или да се събудя и да видя усмивката му. Онази.. неговата.

И все пак се страхувах да му кажа колко много означава той за мен, защото рискът от загубата е по-страшен от мисълта, че той никога няма да узнае какво наистина изпитвам.

Извинението ми беше, че го обичах твърде много, за да го загубя. Повече бях склонна да бъде мой приятел, отколкото да знам, че няма да го виждам, защото знаех, че сърцето ми няма да понесе отпътуването му с лекота, а с лудост и дълги викове.

Сега съжалявам, защото никога няма да разбера какво е чувството да се държим по начина, по който си мечтаех. Аз изневерих на възможността да бъда обичана от него. Оставих се на страха, че любовта може да ме завладее и опустоши.

Исках го, все още го искам, но времето и възможностите ми свършиха, и само се нараних. Никога няма да разбера какво е усещането да бъда обичана от него, само знам и осъзнавам какво означава да позволиш на любовта да бъде толкова плашеща и контролираща всяка една част от ежедневието ти.

Надявам се следващият път, в който допусна някого до себе си, сърцето ми да е по-малко разбито, а любовта да дойде в живота ми с повече предупреждения и по-висока степен на успех.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: thoughtcatalog.com