Да имаш добър съпруг няма нищо общо с късмета

Съпругът ми всеки петък води децата на училище. Те са и негови, така че това не бива да е кой знае какво събитие. При един такъв случай моя приятелка видяла мъжа ми в училище и веднага ми изпрати съобщение със следния текст: “Ти си голяма късметлийка. Моят мъж не мога да го накарам да направи това, освен ако не съм в болница. Дори и тогава не проявява желание.”

Това не е първият път, в който някой ми казва каква късметлийка съм, че имам такъв добър съпруг. На теория това е прекрасен комплимент, който обикновено идва от друга жена и мама, вероятно оплакваща недостатъците на собствения си мъж.

Но нека си говорим откровено. Да имаш добър съпруг няма нищо общо с късмета.

Всички ми повтаряха, че имам късмет, че мъжът ми се грижи за мен, че обича да си играе с децата. Казваха ми, че имам късмет, че съпругът ми подкрепя кариерата ми и че променя работния си график, когато имам среща или съм в командировка.

Не ме разбирайте погрешно - мисля, че моят мъж е страхотен. Той иска да бъде толкова ангажиран родител, колкото му позволява времето и енергията. Той вярва в мен повече, отколкото аз в себе си. Често използва собствените си (трудно спечелени) връзки и контакти, за да ми помогне да се издигна в кариерата. Старае се да ми осигури време, в което да правя упражнения, да излизам с приятелите си вечер или през уикендите. И прави всичко по силите си, за да напасне графика си според този на децата, за да може да присъства на училищни тържества и да подкрепя малките.

Няма ръководство за това как да бъдеш добър съпруг.

Съпругът ми не е такъв, какъвто е, заради някакъв си късмет. И не, не съм спечелила от лотарията, само защото имам любим и грижовен мъж. Работих усилено през годините за изграждането на добри отношения. И всеки, който има лоялен партньор, ще ви каже същото.

Всичко започва с вашия избор. Избрах за себе си да остана необвързана, докато не намеря правилния за мен човек. Когато го срещнах той не беше този, който е към настоящия момент. Но двамата се учихме един от друг. Научихме се да се подкрепяме, да споделяме натовареността на родителските грижи и да осигуряваме на другия време за неговите хобита и неща, които са важни.

Но мъжът ми безспорно е добър, защото не бих се омъжила за някой, който не е такъв. Той се промени през годините, защото ние работихме усилено върху отношенията си. Невинаги ни е било лесно или забавно.

Да имаш добър съпруг няма нищо общо с късмета.

Истината е, че никой, не казва какъв късметлия е мъжът да се ожени за жена, която е добра съпруга и майка. Предполага се, че бракът и майчинството идват естествено при жените. Мъжете от друга страна могат да откажат всякакви задължения, сякаш бракът и бащинството са извънкласни дейности, които мъжът може да прави, когато не е на работа. Предполага се, че късметът прави човек добър баща и съпруг, което е обида, както за него, така и за съпругата му.

Не съм от жените, които ще натякват на съпруга си защо водя всеки ден децата на училище или в музея сама. Или защо месеци наред той не е ставал сутрин заедно с малките, или седмици, в които съм си лягала сама, защото работата му го е задържала часове и не е могъл да целуне децата, преди да си легнат.

Но ако една мама забрави да сложи обяд на детето си или не може да си спомни по кое време трябва да го вземе от занятия, тя е лошият родител, който не може да си напасне програмата. Ако обаче един баща направи това, се счита, че той прави всичко, на което е способен, защото „имаш късмет, че изобщо прави, каквото и да било“.

Никой мъж не е добър, защото е късметлия. Той е добър съпруг или баща, защото иска да бъде и защото партньорът му изисква това от него - така трябва да бъде. Отглеждането на деца не е работа само на жените. И това не може да се квалифицира като тежест или работа. Това е нещо, което сме поели като ангажимент заедно като двойка.

А в това няма никакъв късмет.

*Авторът на текста е Мередит Гордън. Историята е поместена в онлайн изданието mom.com.