Марсиански хроники: как ще живеят хората на Марс?

След почти едно десетилетие надежди, човечеството най-сетне ще дочака този момент: космическият кораб е на сантиметри от повърхността, а около него се вихрят облаци от червени прашинки. Публиката на Земята чака с нетърпение, докато говорителят им припомня за конференция, случила се преди няколко години – среща, която шокира света и засрами НАСА, която ще почака поне още 2 години до тестовете на космически кораб, предназначен за пътуване до Марс с хора на борда. На този ден частната компания, която полага неимоверни усилия да достигне до червената планета, разкри, че ще построи няколко огромни ракети, които ще транспортират хора до Марс и, че в рамките на едно десетилетие, ще изстреля една или две от тях, за да извършат първите пилотирани полети до нашия тайнствен съсед.

Докато Raptor 1 каца в огромен кратер близо до марсианския екватор, астронавтите на борда вече обмислят следващия си ход. Времето е ценно. Raptor 2 ще ги последва след няколко часа и ще транспортира много повече изследователи на борда си. Първото нещо в списъка на астронавтите е разтоварването и инсталирането на базовия лагер, който е част от огромния товар, който носи кораба. Те много бързо трябва да надуят "сградите" – куполни палатки под налягане, направени от екзотични материали, които увеличават пространството за живеене и ще служат като парници за отглеждане на храната им.

Между Земята и Марс има някои прилики. Марсианският терен изглежда като някои части на Земята – сухите долини на Антарктида или високите пустини в хавайските вулкани. Но много други фактори определено ще се окажат големи предизвикателства за първите заселници. Денят на Марс е само 39 минути и 25 секунди по-дълъг от земния, но марсианската година е много по-дълга – тя трае 687 дни, което прави сезоните на червената планета два пъти по-продължителни. Орбитата на Марс е овална, което означава, че разликата между зимата и лятото ще е много по-голяма, отколкото на Земята. В южното полукълбо летата са по-топли, а зимите по-студени. Първите марсиански заселници ще се опитат да построят два базови лагера – един летен в южното полукълбо и един зимен в северното.

През първите 24 часа първите хора, които ще се разходят по марсианската повърхност , ще имат много важна задача: да намерят вода. Според наземната (може би трябва да кажем намарсианската) апаратура на НАСА и изкуствените спътници, които обикалят в орбита около Марс, в повърхностния слой почва на планетата, наречен риголит, има достатъчно вода за нуждите на хората, както и за производството на кислорода, който ще дишат в базовите лагери. Очаква се астронавтите да се приземят в кратер, който според данните на НАСА има гладко покритие от чист лед. Ако лъскавината, която са засекли, се окаже нещо различно, те ще трябва да потърсят друг близък обект с високо съдържание на лед в риголита. Ако не могат да открият източник на вода в околността, астронавтите ще инсталират радар, който засича подземни източници на вода, и след това ще направят сондаж.

Много преди да пристигне следващия кораб (две години преди този момент), тези астронавти ще трябва да построят по-стабилни структури, по възможност от тухли , направени от риголит (нещо като нашия кирпич). Въпреки че денят вероятно ще е слънчев и сравнително топъл – около 10 градуса Целзий – температурите ще започнат да падат с приближаването на залеза, което ще превърне околната среда в наистина мразовита нощ, съперничеща си с тази на Северния полюс. Кацането близо до екватора ще позволи на астронавтите да се възползват от по-меките температури, които през летните дни могат да стигнат до 21 градуса Целзий. Но през нощта температурите лесно достигат -38 градуса и структурите ще трябва да предпазват астронавтите от студа, както и от вредните слънчеви лъчи, които навлизат почти необезпокоявано през тънката атмосферата.
В случай, че всичко се обърка – те не успеят да открият източник на вода, радиацията оказва по-големи вреди от очакването или някой от корабите се повреди лошо при кацането, те ще изчакат подходящ прозорец за излитане за дългото пътешествие обратно към Земята. В противен случай, те ще останат на Марс.

Първите изследователи, които ще стъпят на привидно безжизнената планета, отдалечена на 250 милиона години от дома, ще са цветът на човешкия ум и наука.

Всеки, който е гледал как Нийл Армстронг стъпва за първи път на луната през 1969 г., може да ви каже, че за момент Земята сякаш е спряла да се върти. Това изключително постижение бе толкова неразбираемо и немислимо, че някои хора все още вярват, че е заснето в Холивуд. Когато хората кацнаха на Луната, те започнаха да си казват "Щом можем да стигнем до Луната, значи можем да направим всичко". Но достигането на Марс ще е нещо съвсем различно: ако стигнем до Марс, значи можем да отидем навсякъде.

Подобно постижение ще направи научнофантастични филми като Междузвездни войни и Стар Трек да изглеждат реални. Луните на Сатурн и Юпитер ще станат примамливи и напълно естествени обекти на изследване. За добро или лошо това ще вдъхнови вълна от златотърсачи подобно на някогашната калифорнийска треска за злато. Щом първите хора стъпят на Марс, този момент ще бъде по-значим за технологиите, философията, историята и науката от всяко минало събитие от човешката история. Ще се превърнем в колонизатори на космоса.

Изследователите са първата брънка от амбициозен план не само да стигнем Марс и да се установим там, а да трансформираме планетата – да направим тънката й атмосфера от въглероден диоксид, достатъчно богата на кислород, за да могат човешките същества да дишат, да покачим температурата от средната стойност -27 градуса Целзий, до много по-поносимите -6 градуса, да напълним пресъхналите речни корита и езера отново с вода и да засадим дървета и растителност, която може да се развива при тези годишни температури и при това съдържание на атмосферата. Тези астронавти ще поставят началото на процес, чийто резултат може да се окаже втори дом за хората, отправна точка към още по-амбициозни пътешествия.

Първите пионери ще се отправят на пътешествие, чийто резултат ще видим в по-далечното бъдеще. Тяхната висша цел е да създадат космическо общество, което да поддържа система от космодруми за ракети, които ще позволяват лесното кацане и излитане от планетата, чиято гравитация е далеч по-слаба от земната. От тази отправна точка хората ще могат лесно да тръгват на пътешествия към всеки обект от Слънчевата система.
Когато тези ракети кацнат на Марс в недалечното бъдеще (Илон Мъск обещава това да се случи до 10 години), това ще бъде една наистина огромна крачка напред за човечеството. Пред оцеляването на човешката раса на Земята има много пречки и това е като застрахователна полица за опазването на нашия вид и разселването му в космоса. Опазването на нашата, планета от екологична катастрофа или евентуална ядрена война, не е лека задача, дори непосилна. Сблъсък на астероид със Земята може да унищожи по-голямата част от живите организми, а в даден момент, след милиарди години, Слънцето ще се уголеми и ще унищожи планетата. Преди това да се е случило, хората ще трябва вече да са се разселили в космоса.

Първата крачка към тази цел ще е емигрирането на Марс и превръщането на червената планета в гостоприемен дом за човешката раса. Малкият лагер ще се превърне в селище, селището в колония. Компанията, която ще построи ракетите, с които ще пътуват първите астронавти, ще построи още стотици. Целта е за период от няколко десетилетия заселниците на Марс да станат около 50 000. Те ще запазят за бъдещите поколения колективната мъдрост и всички човешки достижения, ако един ден хората на Земята бъдат унищожени от война, световна катастрофа, зараза или космическа инвазия. Добре дошли в бъдещето!

Снимки: telegraph.co.uk; universetoday.com; popularmechanics.com