Притча: Каквото повикало, такова се обадило

от 29 яну 2019г., обновено на 03 фев 2019г.

Веднъж един много успешен бизнесмен, управляващ застрахователна компания, се приготвял да отива към офиса. Когато стигнал до колата си и отворил вратата, улично куче, заспало на топло под нея, се стреснало, ухапало го по крака и се затичало настрани. Бизнесменът толкова се разгневил, че взел няколко камъка и започнал да ги хвърля по кучето, но не успял да го уцели и кучето избягало.

Стигайки до работното си място, все още изнервения човек свикал среща на всички мениджъри и излял целия си яд от сутринта върху тях. Мениджърите също се фрустрирали от отношението на шефа си. Затова, съзнателно или не, прехвърлили гнева си върху служителите от по-ниските редове на йерархията.

Веригата на тази реакция продължила да върви надолу към по-ниските нива на работниците, докато накрая стигнала и до най-обикновения работник във фирмата. Нямайки на кого да изкара яда си, служителят се прибрал разтроен и разгневен у дома. Още от вратата жена му със спокоен глас го попитала защо се прибира от работа в такъв вид и настроение.

С крайно изнервен тон той й отвърнал: „Да не мислиш, че съм играл футбол и съм се забавлявал досега?! Работя здраво. Нормално е да съм изнервен. По-добре не ме ядосвай с глупавите си въпроси“. Казвайки това, мъжът посегнал и ударил съпругата си.

Понасяйки незаслужената плесница и несправедливия гняв, тя побесняла. От страх и респект към мъжа си обаче, не могла да отвърне нищо. Затова яда от грозната ситуация си изляла върху детето. Отишла в детската стая и го видяла да гледа телевизия. Развикала му се и започнала да го бие:

"По цял ден нищо не правиш, освен да гледаш телевизия. Защо не седна да си напишеш домашните, ами пак си се заплеснал."

Детето, обидено от изненадващия и несправедлив гняв на майка си, излязло в задния двор и се разплакало от немощ. В далечината видяло едно куче да обикаля около двора. Разгневено, посегнало да хване един камък и да го насочи към кучето. Изненадано от себе си, то успяло да уцели животинкта.

Бягайки, кучето лаело и скимтяло от болката. А вътре в него се зараждала все по-голям страх и злоба към хората. Именно това куче утре ще ухапе друг човек, който ще продължи да преповтаря веригата от гняв и ярост. А малко ще са тези, които ще преглътнат обидата от лошото отношение. Това е един от най-естествените закони в живота. Закон, който често наричаме карма.

ПОУКА:

Примерът непременно ще продължи да се повтаря. Каквото човек пожъне, това и ще сее. Така работи животът. И докато се стараете да ходите на църква и да постите, за да идете в рая, на земята живеем в своеобразен ад. Никой не се опитва да бъде по-добър тук и сега, без да се замисля дали някъде това му се отчита, без да желая да спечели внимание от това. Никой не прави безкористно, безвъзмездно добро. Но точно заради това веригата на негативизма и яростта ще се преповтаря. Ако решим да даряваме добро, това ще започнем да виждаме и в замяна. Преобърнем ли веригата, тя няма да спре да се върти, но ще разпръсква и носи благодат.

Правите ли лощо, ще получавате лошо.
Правите ли добро, ще получавате добро.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org