Притча за свободата

Притча за свободата и робството, за отворения ум и ограничаващите го мисли

Един мъж отишъл на екскурзия в Индия. Докато се разхождал из непознатите за него квартали, видял един огромен слон, вързан с малка връвчица за единия крак. Човекът се спрял и започнал да наблюдава поведението на животното, очаквайки, че всеки момент то ще скъса въжето с лекота и ще избяга.

Туристът обаче останал изумен от случващото се. Слонът продължавал да си стои спокойно, без дори да прави опит да се освободи.

Чужденецът се приближил повече, за да огледа дали има вериги или други по-здрави материали, вързани за бозайника, но отново видял само едно тъничко въженце. Изумен, той решил да попита един от местните как така успяват да вържат подобно внушително и силно животно с една лека връв.

Видял наблизо един човек и му задал въпроса си. Индиецът се усмихнал леко и му казал:

- Когато са още съвсем малки, ние връзваме слоновете с тънко въже. То е достатъчно да ги спре, ако се опитат да избягат. По този начин те израстват с мисълта, че са здраво вързани и с времето спират да се опитват. По-късно, когато са големи, те вече знаят, че свободата им е ограничена и дори не се опитват да си я търсят. Няма нужда да им слагаме вериги и окови, които да им тежат, когато самото възпитание от малки ги спира.

Туристът бил повече от шокиран. Огромният слон е бил способен по всяко време да се освободи, но това, което го е спирало, е много по-силно от верига. Това, което го ограничава, е умът му.

Редактор: Милена Минчева

Източник: livin3.com

Снимки: freepik.com