Притча за жертвите на една майка

от 03 фев 2019г., обновено на 08 фев 2019г.

Майка ми имаше само едно око. Мразех я за това. Създаваше толкова голямо смущение около себе си. Тя държеше малко магазинче на пазара. Събираше малки растения и плевели, както и други подобни неща, които после продаваше, за да изкарва поне част от парите, от които се нуждаехме. Понякога работата й изглеждаше доста унизителна и ме хващаше срам от нея.

Един ден, докато бях в начално училище, се случи нещо. Помня, че беше организиран спортен ден и майка ми дойде. Бях толкова засрамен от нея. Как можа да се появи така. Погледах я много разгневено и избягах. На следващия ден всички мои съученици започнаха да коментират еднооката ми майка, а това още повече ме разгневи.

Когато се прибрах, отидох при мама и започнах да изливам целия си гняв върху нея:

"Мамо, защо нямаш едно око?! Така само ме правиш за смях. По-добре не се появявай повече никъде!"

Тя не ми отговори. Почувствах се малко виновен, че й наговорих тези неща, но пък и твърде много време трупах тези чувства в себе си. Може би затова така рязко избухнах. Все пак не помислих, че може да съм наранил чувствата й, тъй като тя не реагира по никакъв начин. А това дори малко ме подразни.

Същата нощ се събудих и отидох до кухнята да си взема вода. Майка ми стоеше там и плачеше. Ридаеше много тихо, за да не ме събуди. Още като я видях се обърнах и се запътих към стаята си. Почувствах се зле. Знаех, че плаче, заради нещата, които и наговорих по-рано. Но дори гледайки я как плаче, започвах да се дразня на сълзите й, извиращи от едното й око. Тази вечер си казах, че един ден ще стана успешен и богат, защото бях намразил бедняшкия живот, който водех заради майка си.

Започнах да уча много усърдно. Успях да вляза в университет и да взема стипендия за оценките си. Когато завърших, си намерих доходоносна работа. Купих си къща в големия град и създадох семейство. Животът ми вървеше толкова добре, че почти бях забравил мизерията, в която израснах.

Един ден някой звънна на вратата. Малката ми дъщеря отвори, стресна се и избяга. Когато отидох да видя кой звъни, видях майка си, побеляла, остаряла, погрозняла и все така едноока. Ядосах се и се направих, че не я познавам. Развиках й се да се маха, за да не плаши децата ми. Тя явно също не ме позна. Извини се, казвайки, че е объркала адреса. Обърна се и си тръгна.

След известно време получих писмо, че училището ми организира събиране на старите класове. Реших да отида. Пристигайки в малкия град, исках да само да мина през старата колиба, която наричах къща. Но все още не се бях решил да вляза. Любопитството обаче надделя. Открехнах вратата и видях майка си просната на студената земя, а до нея старо писмо, адресирано до мен, което явно не е искала да изпрати.

Скъпи сине,

Няма да ви идвам повече на гости в града, макар че ми липсваш така силно.

Зарадвах се толкова много, когато разбрах, че ще идваш у дома за събирането на стария клас, но реших този път да не се появявам… заради теб…

Съжалявам, че цял живот се чувстваш толкова засрамен от еднооката си майка. Но когато беше малък, ти пострада много в един инцидент и загуби едното си око. Като майка просто не можех да си представя какъв живот би имал само с едно око, затова ти дадох моето. И съм толкова горда и щастлива днес, че някак съм видяла цял един нов свят чрез теб.

Прощавам ти за всички пъти, в които ме мразеше. Опитвах се да ти дам колкото се може повече, но след като жертвах окото си, трудно бе да работя нещо по-доходоносно. Но ти успя.

Наистина ми липсваш много, синко. И те обичам безкрайно много. Моля те само понякога да идваш да те виждам. Аз се справям с живота така, както винаги съм се справяла, независимо колко ми е трудно. Единственото, което ми липсва, си ти.

С обич,
Мама.

След като прочетох писмото, светът ми сякаш се срина. Цял живот съм мразел човека, който е давал живота си за мен. А вече... вече бе твърде късно да се поправя.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com