Песимизмът или малка доза цяр срещу абсурдния оптимизъм

от 10 окт 2018г., обновено на 18 окт 2018г.

Хората възприемат песимизма и оптимизма като две абсолютно полюсни понятия; не само противоположни, но и взаимоизключващи се. Най-лесен начин за класифициране на човек към една от категориите е следният:

чаши

Чашата наполовина пълна ли е или наполовина празна?

Всъщност не е толкова лесно човек да определи с точност какъв е темпераментът му. Неслучайно всеки, замислил се сериозно над въпроса дали е оптимист, или песимист, се затруднява много с отговора си. А често, поради несигурност, избира една компромисна възможност, стояща сякаш между двете – реалист.

Всичко това е оправдано, тъй като една личност не може да бъде ограничена само в едната крайност. След дълги предположения, изследвания и последвали изводи се оказва, че песимизмът, свързан с ниската самооценка, капитулацията пред трудностите и фокусирането върху негативните неща в живота, е част от всеки човек, но проявата му зависи от едното полукълбо в мозъка. Проявата на оптимизъм, от друга страна, отговаряща за позитивната нагласа, упоритостта на човек, вярата в личната ефикасност и високата самооценка, е процес, напълно отделен от предходния. Т.е., биологично погледнато, всеки човек притежава тези две качества в характера си, но генетичният код, както и средата, в която израства и пребивава, са отговорни за доминирането на едно от тях.

В наши дни обаче все повече се пише литература, посветена на високата значимост на оптимизма; цитати, свързани с позитивната представа за света, бълват непрестанно в социалните мрежи; за всяка несполука в живота се бяга от отговорност, оправдавайки я с план на невидима сила, грижеща се за личното благополучие на човек. Въпреки че наистина оптимистите са по-добре в здравословно, психическо и често в професионално отношение, цялата тази представа над живота стига до момент, в който се превръща в пълен абсурд, тъй като бива възприеман погрешно. Хората започват да оправдават своето бездействие. Не работят за успехите си, а се оставят мечтаейки и мислейки положително за тяхното бъдещо осъществяване.

В свят, в който ежедневно ни се повтаря колко е важно да сме оптимисти, в който сегментираме информацията, която ни се предоставя, спрямо вълнуващите ни интереси, човек изпада в един розов балон, изолиращ го от реалната действителност. А при спукване на балона (ограничената псевдодействителност), настъпват тежки състояния на депресия и тревожност, тъй като човешката психика не е подготвена за естествените подводни камъни, които действителността поднася.

Не отхвърляйки плюсовете на позитивната представа за живота, а само изобличавайки изкуствения оптимизъм, ви предлагаме няколко лечебни цитата от заклети песимисти, които може би ще развалят деня ви, или може би ще ви накарат да се посмеете, но преди всичко ще ви сблъскат с друга страна на живота, към която е полезно да се обръщате от време на време.

цитат