Мъртвото езеро в Азия

Езерото Каракул е азиатския вариант на Мъртво море.

Езеро на покрива на света

Разположено на надморска височина от около 4000 метра, сгушено в сърцето на високите планини Памир в Таджикистан, езерото Каракул се издига дори по-високо от легендарното Титикака.

Огромният воден басейн се разпростира на площ от близо 230 кв. км. и дълбочина 230 м. Образувал се е от паднал метеорит, който се е сблъскал със земята преди около 25 милиона години, образувайки кратер от удара.

Освен интересната си история, езерото Каракул разполага и със забележителни масивни планини и пустинни лунни пейзажи, които го заобикалят.

Водният басейн има изключителната способност да сменя цветовете си през деня в зависимост от светлината. От светли тюркоазени нюанси до тъмно кобалтово синьо – това е една от основните атракции, през които преминават туристите, прекосявайки Централна Азия.

Забележително, но мъртво пространство

Заобиколено от солни находища, езерото няма никакво движение от вливане и изтичане на вода. Това го прави и един от най-солените водни басейни в Азия. Съдържанието на сол е толкова силно, че не позволява развитието на какъвто и да било друг живот, освен на камъни и сладководни риби, живеещи в пясъчни дъна.

Въпреки това, мочурливите влажни зони и малките островчета, цъфнали насред езерото, привличат много мигриращи птици, като хималайски лешояди и тибетски пустинарки.

Пусто и далечно място

Районът около езерото е използван като затворнически лагер за германски военнопленници по време на Втората световна война, а после става основно място за паша за киргизските номади, които повеждат овцете и козите си от ниските пасища през лятото.

В наши дни обаче, единствените местни жители, които живеят в отдалечена част на изток от езерото, също известна като Каракул, са няколко издръжливи киргизи, които работят в селището, заради авантюристичните посетители, осмелили се да поемат към забележителната дестинация.

Призрачното градче

Разхождайки се в селото, под сюрреалистичните сутрешни лъчи, варосаните и пастелно сините къщи вероятно ще ви напомнят на някой далечен гръцки остров. Въпреки това обаче, цялото градче създава усещане за призрачност.

Жителите са много малко, тъй като климатичните условия са изключително тежки. През топлите месеци жегата е направо убийствена, а през останалото време от годината къщите и езерото са напълно замръзнали. Освен всичко това, през топлия сезон околността е обкръжена от комари, въпреки високите нива на сол във водата.

Спомен за едно значимо минало

Пустинните улици все още напомнят, че в миналото ареалът около Каракула е бил оживен кръстопът. Това е един от Пътищата на коприната. Остатък от тази история е една стара, бяла джамия, която сега потъва в мълчание.

Езеро без прилив на вода

Безкрайните планински вериги, заобикалящи езерото, гарантират, че влажните въздушни маси няма да стигнат до него. С по-малко от 30 мл валежи годишно, Каракула се превръща в едно от най-сухите места в Централна Азия.

Макар жителите да са твърде малко, а призрачното езеро да е трудно за достигане, неотдавнашният му статут като част от Таджикистанския национален парк гарантира, че той ще бъде сред желаните туристически обекти на смелите авантюристи още дълго време.

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com