Иран на Хомейни – държавата, която финансира смяната на пола, но потъпква жените

До голяма степен днес Иран е това, което е, заради един човек. Неговото име е Рухолах Хомейни и през своето 10-годишно управление (1979-1989 г.) той полага основите на много определяни днес като проблематични опорни точки както вътре в страната, така и в отношенията й със Запада и държавите от региона. Идеологията на Хомейни, известна като хомейнизъм, оформя ранните етапи на Ислямската революция, като нейните последици продължават и до наши дни.

1979 г. е повратна година за иранското общество и иранската политическа система - от стремеж към реформи, прозападни нагласи, даване права на жените, светско ориентирано образование, страната чрез Хомейни и Ислямската революция (не без подкрепата на самите иранци) преминава към теократична ислямска република.

• Кой е Рухолах Хомейни
• Политиките на Хомейни и Ислямската република

Кой е Рухолах Хомейни

Две дати се спрягат за рождени на Хомейни - в акта му за раждане е вписана 17 май 1900 г., но по-големият му брат аятолах Пасандиде по-късно казва, че вярната е 24 септември 1902 г., която съвпада с годишнина от раждането на Фатима, дъщеря на пророка Мохамед. Той произхожда от семейство на шиитски религиозни водачи. Едва 5-месечен е, когато баща му е убит по заповед на местен земевладелец. Отгледан е от майка си и леля си, а след тяхната смърт грижите за него са поети от по-големия му брат Мортаза, по-късно приел името Пасандиде.

Получава образованието си в различни ислямски училища, през 1922 г. заминава за интелектуалния център за шиитска наука в Иран град Кум. Там става виден учен през 30-те години на миналия век. Публикува множество трудове по ислямска философия, етика и право, но става разпознаваем и популярен сред обществото благодарение на противопоставянето си на управляващия тогава монарх Мохамед Реза шах Пахлави, на опитите му да наложи западни влияния и с безкомпромисната си защита на ислямската чистота.

През 50-те години става аятолах, а в началото на 60-те става още по-важен религиозен лидер, получавайки титлата велик аятолах. Така Хомейни се превръща в един от върховните водачи на шиитската общност в Иран.

През 1962-1963 г. шах Пахлави разпуска парламента и обявява началото на така наречената Бяла революция. Тя се изразява в това, че се намалява религиозното образование и ограничава силно мощното влияние на духовенството, подкрепя еманципацията на жените и започва да прокарва реформи в поземлената сфера, в транспортната мрежа, в индустрията и здравеопазването.

Опасенията на духовенството и в частност на Хомейни са, че тези промени нарушават и застрашават традиционните ценности и морал. Водачът открито започва да се противопоставя на програмата на шах Пахлави, арестуван е, след това една година е изгнаник в Ирак (1964 г.). Там започва да формулира и разпространява своите теории как трябва да се управлява страната, полага основите на ислямската република. Успява да създаде голяма мрежа, възползвайки се от настроенията на народа срещу шаха, и която му позволява да застане начело на процеса по свалянето на монарха.

През 1978 г. Саддам Хюсеин кара Хомейни да напусне Ирак, като последният се установява в предградие на Париж. От Франция религиозният водач предава на свои поддръжници записаните си послания, които от своя страна ги разпространяват сред започналите да се бунтуват иранци. В края на същата година са провеждат масови демонстрации и граждански вълнения, които в крайна сметка принуждават шах Пахлави да напусне Иран на 16 януари 1979 г. След няколко дни, на 1 февруари Хомейни се връща в страната триумфално и е провъзгласен за лидер на революцията. Четири дни по-късно той обявява образуването на ново правителство.

Национален референдум през април 1979 г. показва изключителна подкрепа за създаването на ислямска република. Хомейни е провъзгласен за рахбар - политически и религиозен лидер на Иран доживот.

Политиките на Хомейни и Ислямската република

След като застава начело на Ислямска република Иран, Хомейни налага на практика своята философия за велаят-е факих - управление на духовника юрист, който се явява временен лидер на мюсюлманската общност, докато не се завърне последният, дванадесети имам, наследник на пророка Мохамед, който ще донесе справедливост.

По традиция ислямските духовници не се занимавали с политика. Те изпълнявали специфични религиозни и социални функции, насочени към тълкуване на шериата (ислямското право), ръководенето на духовни практики и разрешаване на спорове на база на религиозните принципи. Хомейни променя концепцията за духовната власт като й дава реална политическа власт, изхождайки от философията си, че светските правителства по своята същност са несправедливи и несъвместими с исляма.

В тон със своите разбирания и вярвания, Хомейни отменя, след като идва на власт, избирателното право на жените, дадените им преди това привилегии при развод, отново въвежда носенето на забрадката и възстановява разпоредбите на шериата, които дават върховенство на мъжа в семейството.
Едни от най-значимите мерки, които се въвеждат след идването на власт на Хомейни, са:

Задължително забулване и определен начин на обличане

След Ислямската революция стават задължителни носенето на забрадка (чадор) и дълги палта на публични места.

Отмяна правата на жените

Отменен е Законът за защита на семейството от 1967 г. и се разрешава отново полигамията и омъжването на младите момичета на 9-годишна възраст. След това възрастта е повишена на 13 години, но все още се среща стъпването в брак на по-малки момичета след разрешението на родителите. Това довежда до увеличаване на детските бракове, най-вече в бедните и селските райони. Абортът е забранен, изключения се правят само в крайни случаи. Мъжете придобиват по-големи права при развод и попечителство над децата.

Съдебно и правно неравенство

Показанията на жените в съда почти нямат стойност, забранено им е да заемат поста "съдия" или други значими юридически позиции.

Противоречива политика относно трансджендърите

Хомосексуалността е смятана за незаконна и наказуема, но фетва на Хомейни (произнесено становище по теологичен или правен въпрос) от 1987 г. разрешава и насърчава операциите за смяна на пола. Дори държавата заплаща част от интервенцията, както и промяната на личните документи след нея, въпреки че общественото неодобрение е налице и продължава.

Образованието - инструмент в идеологията на Хомейни

Образователната система в Иран и преди, и след Ислямската революция е възприемана като играеща ключова роля в трансформацията на обществото. Тя се използва и се гледа на нея като на инструмент за справяне с бедността и неравенството, за насърчаване на социалната справедливост, но и за обслужване на политическите и идеологически нужди.

Хомейни разглежда образованието като основен фактор за прокарването на промени в идеологията на обществото. По време на неговото управление то е силно ислямизирано, подчинено на философията на великия лидер, че западната и комунистическата култура са пагубни за иранското общество.

Налагайки тези разбирания, по времето на Хомейни се обръща много голямо внимание на образованието на по-бедните общности. Дори на жените е позволено да се обучават, достигайки до университетските скамейки, като в един момент техният брой започва значително да надвишава този на мъжете.

>>> Жените на Иран: Оръжията в идеологическата война на аятолах Хаменей

Здравното осигуряване след 1979 г.

През 1979 г. парламентът на Иран обединява Министерството на социалните грижи със здравното ведомство и те се превръщат в Министерство на здравеопазването и социалните грижи. Четири години по-рано е създадена Организацията за социално осигуряване (Social Security Organisation, SSO), която след революцията преминава под управлението на новосформираното министерство. Характерното при нея е, което я отличава от другите здравноосигурителни организации е, че в по-голямата си част финансирането й е независимо от държавата, което й дава свободата да управлява своите източници и услуги. От заплатата на служителя 30% се разпределят по следния начин - работникът плаща 7%, правителството - 3%, а работодателят - 20%. Една трета от тази обща вноска е за здравно осигуряване, а две трети - за пенсионно.

Организацията за социално осигуряване отговаря и за здравното, и за пенсионното осигуряване. Здравният й отдел действа едновременно като доставчик и потребител на здравни услуги. В първата си роля предоставя услуги в своите здравни центрове и болници, които са безплатни за осигурените клиенти. Като потребител тя трябва да покрива 90% от разходите за стационарно лечение и 70% от амбулаторните разходи на доставчици на здравни услуги, които са подписали договор с нея.

След Ислямската революция е създадена благотворителната здравноосигурителна организация "Имдад" (ICHI), чиято задача е да осигури основното ниво на здравно осигуряване за бедните, които не са в състояние да плащат здравноосигурителни вноски. Близо 20% от приходите й се дължат на благотворителни дарения, а правителството дава останалата част.

През 90-те години на миналия век се правят още промени, които целят обхващането на неосигуреното население. През 1994 г. е приет Законът за общественото здравно осигуряване. Въз основа на този закон е сформирана по-голяма структура - Medical Services Insurance Organization (MSIO), чрез която се върви към постигането на амбициозната цел да бъдат обхванати хора от различни социално-икономически нива, които не отговарят на условията за покритие от други здравноосигурителни организации. Статистиката показва, че след създаването на MSIO делът на населението, включено към здравното осигуряване, се увеличава от 40% през 1994 г. до 90% през 2010 г. Прави впечатление, че в по-голямата си част това са хора, живеещи в селските райони. MSIO се превръща в най-голямата здравноосигурителна организация на територията на Иран, но целта за пълно покритие на населението все още не е постигната.

Здравното осигуряване на военните и техните семейства се поема от отделна организация, която е финансирана директно от Министерството на отбраната.

Съществуват и частни застрахователни компании, които предлагат полици, възстановяващи дела на пациентите, който те плащат за здравни услуги. За амбулаторни пациенти той е 30%, а за стационарни услуги - 10%. Допълнително се предоставят услуги и съоръжения, които основните здравноосигурителни организации не покриват.

Политиката, свързана със здравното осигуряване, се определя от Висшия съвет по застраховане (Higher Insurance Council, HIC) и се свежда до всички структури, занимаващи се с това, за прилагане. Институцията е създадена през 1994 г. с цел планиране, координиране и въвеждане на политики, наблюдение и оценка на качеството и количеството на здравноосигурителните услуги.

В края на 90-те години става ясно, че здравноосигурителните организации не са успели да обхванат цялото иранско население. Отделно разходите за здравеопазване много се увеличават, самите пациенти трябва да плащат с до 56% повече. Тогава мнозина политици са на мнение, че здравното министерство не смогва да се справя с предизвикателствата, свързани със здравното осигуряване. Тогава е сформирано ново ведомство - Министерство на благосъстоянието и социалното осигуряване, което обединява всички здравноосигурителни организации в една структура.

След смъртта на аятолах Хомейни през 1989 г. той се превръща в силно почитана личност, полуобожествявана и издигната в култ. Въпреки че иранците имат своите много сериозни основания да мразят този човек заради бруталните убийства и арести на противниците на неговата идеология, той продължава да е светиня за тях.