Защо е по-добре да работите в офис, отколкото да пътувате по света

Има много истории в социалните мрежи за хора, които са избягали от рутинната работа в офиса и сега правят нещата, които харесват на някой остров, като изкарват три пъти повече пари, отколкото преди. Тяхното обяснение е, че работата в офис е задушаваща и ограничаваща. Чудесно е да пътувате по света, да работите 4 часа на ден, да се наслаждавате на прекрасните гледки и да се запознавате с хора от цял свят. Но това е само едната гледна точка, която се разпространява по всевъзможни медии.

Ето и другата гледна точка:

Зараждането на тенденцията за свобода

Древните гърци подкрепят хедонизма като философия на удоволствието (но през 18-ти век тя е морализирана). Хората в Древна Индия намират своя душевен мир в будизма като отказ от желания, а медитативното им откъсване, когато имат някакви проблеми, е интензивно.

По-внезапен и необратим отказ от рутина се разпространява сред хипитата, които се опитват да избягат от американската мечта през 50-те години (стабилна работа, къща, семейство). Те никога не успяват да изградят стабилен икономически или културен модел. Опитите им да станат свободни завършиха на различни фестивали с алкохол и наркотици.

В 21 век желанието да се избегне ангажимент постепенно се трансформира в нова тенденция - ghosting. „Призраците” в професионалния свят са, когато човек не се явява на интервю за работа, не идва на работа без предупреждение или казва, че е болен, а не спира да пуска постове в социалните мрежи, наслаждавайки се на чаша вино и хубава гледка.

За съжаление, няма такова нещо като перфектната работа

Развитието на технологиите всъщност направиха света доста труден. Искаме да скрием нашите неприятни моменти на работа. Социалните медии ни убеждават, че да ходим на работа от 8 до 17 часа не е добре. Чудесно е да пътувате, да се наслаждавате на живота си и да търсите вашето истинско призвание.

Първото впечатление за всяка дейност ще избледнее. Усещането, че правиш нещо ново, дава на мозъка дозата допамин, която ни кара да се чувстваме добре и да сме щастливи. Но всяка работа има цикъл от повтарящи се действия, които формират навик. Всичко става скучно.

За да овладеете и да сте добри в нещо, имате нужда от време. И съзнателно усилие. Принципът на 10 000 часа е само частичен, защото повтарянето на същите действия отново и отново не е достатъчно. Трябва да промените и да направите задачите си по-сложни, в този случай, научаването на нещо ще отнеме само 3-4 хиляди часа.

Търсенето на себе си (вашата страст, вашето призвание) е неясна цел. Трудно е за мозъка да следи времето през дълги периоди, които нямат ясни граници. Ето защо, когато учите, времето изглежда върви много бавно (има график) и когато няма план за годинат - няколко години, времето минава толкова бързо, че дори не забелязвате, че е отминало.

Лесната работа не е задължително добрата работа. На хората им изглежда така и си мислят, че това е тяхното призвание. Учените от Станфордския университет препоръчват да не търсите вашата страст, а да я развивате.

Идеята, че всеки трябва да намери истинското си призвание, води до това, че хората избират временна работа, която им позволява да пътуват по света и да се опитат да намерят себе си. Или се опитват в области, които се считат за престижни и популярни: като дизайнери, IT-специалисти или блогъри.

Бестселърът на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай” е издаден през 2006 г. и по него е заснет филм с участието на Джулия Робъртс. Смятаме, че хората, които се стремят към този начин на живот, основават плановете си върху идеите на тази книга: мислят, че трябва обиколят света, за да намерят себе си.

Но малко хора знаят, че Елизабет Гилбърт е професионален писател, който е имал 13 години опит в писането, преди да започне работа по книгата. Тя е изградила своята журналистическа кариера: публикувана е в GQ, The New York Times Magazine и Esquire. Първата й книга бе наградена с Канадската литературна награда Хемингуей, а втората бе с отлични рецензии от The New York Times. „Яж, моли се и обичай” е дело на професионален писател. Пътуването й беше просто част от работата. Когато измисля концепцията за книгата, тя получава авансово плащане от издателя си и плащането за пътуването си. Тя не се опитва да намери себе си.

Неочевидните предимства на обикновения живот

Стабилният живот е важен за развитието на децата. Учените изследват влиянието на стабилността върху чувството за сигурност, успеха в образованието и поведението при децата. Нестабилната работа, постоянните промени предизвикват огромен стрес за децата.

Скуката е двигателят на творчеството. Думата „скука” има много негативна конотация, но ние генерираме идеи по-добре, когато сме леко отегчени. Когато няма какво да прави, мозъкът може да се потопи в подсъзнанието, да извади интересни факти и да ги превърне в нещо ново.

Ипотеката е не само ангажимент, но и инвестиция. Така че, изглежда много романтично постоянно да пътуваш, но истината е, че повечето хора го правят, защото нямат достатъчно пари, за да живеят стабилен живот.

Мозъкът не ни позволява да си представим себе си в напреднала възраст и да осъзнаем за какво ще ни е грижа, когато остареем. Не е наша вината, че настоящите ни задачи изглеждат по-важни от бъдещите. Има твърде много разсейващи фактори:

• Всеки ден получаваме хиляди съобщения и океан от информация. Съвременното възприемане на реалността дори има собствено име - twitterization на мисленето. Книгите стават все по-къси, а филмови сюжети стават все по-прости.
• Възможността за редактиране на снимки с филтри или във Фотошоп кара хората да се чувстват сякаш не са достатъчно привлекателни.
• Социалните медии предизвикват по-силна зависимост от цигарите и алкохола. Инстаграм има най-негативно влияние върху здравето: увеличава безпокойството и ни кара да се страхуваме, че ще изпуснем нещо

Но ако можете да признаете, че тези фактори играят огромна роля в живота ви, ще разберете, че времето ви може да се използва за нещо по-важно.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: brightside.me