Всеки гений с лудостта си: странностите на 10 велики учени
Учените са странна клика хора, вглъбени в изследванията и науката, подобно на секта. Но ако се замислите, всяка гениална идея или нова физична теория първоначално е възприемана като лудост и мненията винаги са между "осанна" и "разпни го". Повечето изследователи са ексцентрични и меко казано странни, докато други са гении с енциклопедични познания, които не могат да разберат ограниченията на средностатистическия човешки мозък. Не малко са преминали през доста странни преживявания по пътя към познанието, като резултатите често са едновременно ужасяващи и гениални.
От питомната змиорка на Тихо Брахе до математическите гуляи на Пол Ердо, подхранвани с амфетамини, представяме ви 10 от най-странните факти за едни от най-известните учени в света.
Питагор: никакъв боб!
![]() |
| Снимка: theonion.com |
Можете да благодарите на гръцкия математик Питагор за онази ужасна Питагорова теорема, която не само че трябваше да знаете наизуст в училище, но се налагаше и да я прилагате. Но не всички негови идеи устояват изпитанията на времето. Питагор е привърженик на вегетарианството, но заклеймява консумацията на боб. Според легендата за смъртта на Питагор отчасти е виновна именно бобовата култура. След като бил подгонен извън дома си от нападатели, той се оказал пред едно бобово поле. Гръцкият математик и философ се зарекъл, че по-скоро ще умре, отколкото кракът му да стъпи сред бобовите насаждения. Е, нападателите го настигнали и му прерязали гърлото.
Тихо Брахе: когато се стискаш прекалено дълго време от етикеция
![]() |
| Снимка: nautil.us |
Датският астроном Тихо Брахе, живял през XVI в., е благородник, известен с ексцентричния си живот и още по-странната си смърт. Той загубва носа си на дуел в колежа и до края на дните си носи протеза. Освен това обожава партитата: притежава собствен остров и кани приятели в замъка си, за да лудуват до зори. Никога не пропуска да покаже на гостите си своята питомна змиорка и джуджето на име Джеп (придворният му шут). Джеп стоял под масата, на която гуляели Брахе и приятелите му, и се хранел с остатъците. Но любовта на астронома към партитата води и до смъртта му. На един банкет в Прага, Брахе настоява да остане на масата, въпреки че много му се ходи по малка нужда, тъй като обратното би нарушило етикета. Е, решението му се оказва лошо и му причинява бъбречна инфекция. Единадесет дни по-късно през 1601 г. пикочният му мехур се пръсва.
Никола Тесла: един викториански Монк
![]() |
| Снимка: smithsonianmag.com |
Никола Тесла е един от учените, които приживе, а и по-късно, не получават нужното признание за работата и изобретенията си. Той пристига в Америка от Сърбия през 1884 г. и скоро след това започва работа за Томас Едисон. Изследванията му правят истински пробив в радиотехнологиите, роботиката и електричеството, като много от тях са присвоени от Едисон. Например електрическата крушка – тя всъщност е изобретена именно от Тесла, не от Едисон. Но Тесла не е достатъчно целенасочен в научния си поход и няма бизнес нюх. Освен това е доста странен и вероятно е имал обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР): отказва да докосва мръсни неща, коса, перлени обици и всичко кръгло. Освен това е обсебен от цифрата 3 и, преди да влезе в дадена сграда, я обикаля три пъти. На всяко хранене той използва точно 18 салфетки, за да полира приборите, докато заблестят.
Вернер Хайзенберг: разсеяният професор
![]() |
| Снимка: famousepeople.com |
Вернер Хайзенберг може и да е брилянтен теоретичен физик, но главата му витае в облаците. През 1927 г. германският учен разработва известното си съотношение на неопределеността, включено в теорията на квантовата механика – науката, която се занимава с поведението на най-малките градивни елементи и субатомни частици. Въпреки това той почти се проваля на докторантския си изпит, защото не знае почти нищо за експерименталните техники. Когато на конкурсния изпит един особено скептичен професор му задал въпроса как работят батериите, той нямал ни най-малка идея.
Робърт Опенхаймер: специалист по всичко
![]() |
| Снимка: thenewyorktimes.com |
Физикът Робърт Опенхаймер е енциклопедист, който говори перфектно няколко езика и има всестранно развити интереси, включително поезия, лингвистика и философия. В резултат на това Опенхаймер понякога не може да разбере ограничените възможности и познания на останалите хора. Например през 1931 г. той моли своя колега Лео Неделски от университета Бъркли да му подготви лекция, отбелязвайки, че ще му е много лесно, тъй като всичко е написано в книга, която му дава. По-късно Неделски осъзнава, че книгата всъщност е на холандски. Какъв е отговорът на Опенхаймер? "Ама датският е толкова лесен!"
Бъкминстър Фулър – да пишеш в дневника си през 15 минути
![]() |
| Снимка: wired.com |
Архитектът и учен Бъкминстър Фулър е известен през 30-те години на миналия век със своя геодезичен купол, футуристичната си визия за бъдещето на градовете и автомобил, наречен Dymaxion. Той носел три часовника, за да казва часа в няколко времеви зони едновременно, докато пътувал по земното кълбо. Години наред Фулър спи само по 2 часа на нощ, като нарича тази техника Dymaxion (в крайна сметка се отказва от нея, защото колегите му не можели да издържат на темпото му без сън). Но геният също така прекарва много време, описвайки живота си. От 1915 до 1983 г., когато умира, Фулър си води подробен дневник, който обновявал през 15 минути. Днес дневниците му са подредени един върху друг в Стандфордския университет и височината им е 82 м.
Пол Ердо – бездомният математик
![]() |
| Снимка: kanopy.com |
Пол Ердо е унгарски математик и теоретик, който е толкова отдаден на работата си, че никога не се жени, живее само с един куфар и често се появява на прага на колегите си, без предупреждение, казвайки "Мозъкът ми е отворен", след което можел да работи с дни по даден математически проблем, преди да си тръгне. В по-късните си години той пие огромни количества кафе, приема кофеинови таблетки и амфетамини, за да стои буден, работейки по математическите задачи по 19-20 часа на ден. Е, усилията му изглежда биват възнаградени: математикът публикува около 1 500 важни статии, а колегите му днес изчисляват своето "ердово число" – 6-степенно число, което описва колко човека са необходими, за да се свържете с публикация на Пол Ердо.
Ричард Фейман – всестранно развитият гений
|
| Снимка: brainpickings.org |
Ричард Фейман е един от най-способните и известни физици на XX век. Той участва в разработването на проекта Манхатън – секретната американска програма за разработване на атомна бомба. Но физикът също така обичал да се шегува с хората и да им залага капани. Когато му доскучавало от науката и проекта Манхатън в Лос Аламос, Фейман прекарвал времето в разбиване на ключалки и сейфове, за да покаже колко лесно могат да се пропукат системите. Но това не е краят на приключенията му: докато разработвал теорията, донесла му Нобелова награда за квантова електродинамика, той хойкал с танцьорки от Лас Вегас, става експерт по езика на маите, научава се да изпълнява тувански гърлени песни и обяснява как гумените уплътнения с О-образна форма довеждат до експлозията на космическата совалка Чаланджър през 1986 г.
Оливър Хевисайд и тежките мебели
![]() |
| Оливър Хевисайд |
Британският математик Оливър Хевисайд разработва сложни математически техники за анализ на електрическите вериги и решава различни уравнения. Но един приятел на самоукия гений го нарича "първокласен перко". Инженерът украсява къщата си с гигантски гранитни блокове, оцветявал ноктите си в ярко розово, прекарвал дни, пиейки само мляко, и вероятно страдал от хиперграфия – психично състояние, което причинява непреодолимото желание да пишеш.
Войната на динозаврите между Отниел Чарлз Марш и Едуард Дринкър Коуп
![]() |
| Снимка: wikipedia.org |
По време на еуфорията покрай откриването на динозаврите в края на XIX и началото на XX в. двама мъже използват поредица от подмолни действия, за да се надминат един друг на научната сцена на вкаменелостите. Отниел Чарлз Марш е палеонтолог в университета Йейл, а Едуард Дринкър Коуп работи в Академията по естествени науки във Филаделфия, САЩ. Тяхното приятелство започва обещаващо, но скоро прераства в омраза и съперничество. На една експедиция в търсене на останки от динозаври Марш подкупва пазача на разкопките да прехвърля всички находки към него. При други проучвания, Марш изпраща шпиони по следите на екипа на Коуп. Разпространяват се слухове, че взривявали с динамит откритията си, за да се провалят. Години наред се унижават един друг в публичното пространство и научните среди и се обвиняват взаимно във финансови злоупотреби и писане на небивалици по вестниците. Въпреки това приносът на двамата учени за палеонтологията е голям: те откриват иконични видове динозаври, като стегозавъра, трицераптора и много други.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПОНЕДЕЛНИК ЗАПОЧВА В СЪБОТА - АРКАДИЙ И БОРИС СТРУГАЦКИ - СИЕЛА
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Фреш наука
- 10-те най-велики учени на 20 век
- История на учените, допринесли за развитието на медицинската наука
- Закон на Харди-Вайнберг, свързан с еволюцията
- История на Николай Вавилов
- История на Гален
- Топ 10 на лудите учени
- Защита на Иля Мечников на теорията за Фагоцитозата
- Д-р Егаш Мониш и префронталната лоботомия
- Прав ли е бил Дарвин в теориите си, свързани с произхода на човека?
- Медицински трудове на Едуард Дженър









Коментари към Всеки гений с лудостта си: странностите на 10 велики учени