Видеоигра учи децата на емпатия

Видеоигрите си имат своята лоша слава. Те са пристрастяващи, учат на насилие и водят до влошени социални навици. Но колкото и да обсъждаме отрицателното им влияние, децата продължават да ги обичат. Получава се един порочен кръг, от който сякаш няма излизане.

Един екип от изследователи обаче решава да провери дали не може да преустанови функциите на видео игрите, правейки ги, освен приятни, но и полезни за хлапетата. Оказва се, че това е напълно постижимо.

Според данни от Kaiser Family Foundation децата на възраст между 8 и 18 години прекарват средно около 70 минути във видеоигри. Това е критичната възраст, в която се формира когнитивното и емоционалното развитие на подрастващите. Затова родителите се тревожат, че посланията, с които се сблъскват децата им по време на игра, могат да повлияят на умственото им състояние.

Точно за това изследователи от университета в Уисконсин Мадисън решават да създадат видео игра, която да култивира емоционалното развитие на децата, развивайки у тях способност за емпатия.

Представете си следното: Робот, изследващ космоса, катастрофира на непозната планета. Корабът му може да се оправи, само ако роботът изгради емоционална връзка с местните жители. Но проблемът е, че те говорят съвсем различен език. Лицевите изражения на извънземните обаче приличат изключително много на човешките. За да спечелят играта, децата трябва да се научат да разпознават израженията и емоциите на съществата от другата планета. По този начин, играейки, те усъвършенстват емоционалната си интелигентност.

За да проверят успеваемостта на проекта, учените провеждат изследване сред 150 ученици от средна степен на образование, разделени на две групи. Първата партида са играли на играта за развитие на емпатия, а втората -на типична видео игра, популярна сред подрастващите. Преди и след процеса на играене учените разглеждат умствената дейност на децата с ЯМР, който им помага да измерят свързаността на мозъка в областите, свързани с емпатията и емоциите. Освен това, изследователите провеждат още няколко теста, измерващи колко точно може да съчувства всяко отделно дете.

Резултатите са категорични. Децата, играли на специализираната игра в продължение на две седмици, показват огромен напредък в свързването на мозъчната дейност с центъра отговарящ за емпатия, за разлика от втората група, занимавали се с каква да е популярна видео игра.

Ричард Дейвидсън, професор по психология и психиатрия, обяснява в свое прессъобщение, че възпитаването на емпатия е първата стъпка за промяна на лошо поведение при децата. Той заявява: "Ако не можем да съчувстваме на хората в нужда, мотивацията да помогнем никога няма да дойде".

Да се преподава способност за емпатия чрез нещо толкова просто и масово разпространено като видео игра, дава възможност на всеки човек по света да може свободно да се възползва.

Редактор: Милена Минчева

Източник: curiosity.com

Снимки: freepik.com