Няколко интересни факта за Великата харта на свободите

от 15 юни 2015г., обновено на 23 дек 2020г.

Magna Carta (Великата харта на свободите) е първият документ в историята на Великобритания, с който се ограничава властта на краля и се полага началото на демократичното конституционно право. Именно от този документ по-късно е вдъхновена и конституцията на САЩ.

Подписаната на 15 юни 1215 г. от английския крал Джон Безземни, първата Магна харта не е съхранена до наши дни, но са запазени общо четири нейни копия. Едно от тях е закупено от правителството на Австралия през 1952 година и е изложено в сградата на парламента в Канбера. През 1984 година тексаският милиардер Рос Перо купува за 1,5 милиона долара друго копие на хартата. Копието е поставено в Националния архив във Вашингтон. През 2015 година за първи път в историята четирите копия на хартата са събрани в Британската библиотека в Лондон. Събитието отбелязва началото на тържествата по повод 800-те години от създаването и подписването на Магна Харта.

Периодът, в който управлява Джон Безземни, е считан за един от най-пагубните и катастрофални в цялата история на Англия. Въпреки че оценките на историците за управлението му са умерени, показателен е фактът, че нито един английски монарх след неговото властване не кръщава синовете си с неговото име. Литературата също е безкомпромисна - в легендите за Айвънхоу и Робин Худ винаги принцът е лошият герой. По време на управлението на Джон Безземни хората са плащали непосилни данъци, били са лишени от права и принуждавани да участват в битки за чужди страни.

Хартата е своеобразен мирен договор, с който се защитават и гарантират правата и интересите на гражданите, бароните и феодалната аристокрация от действията на представителите на кралската власт. С Великата харта се поставя началото на процес, довел до Закона за правата от 1689 г. и се полагат основите на конституционната монархия в Англия. Сред най-важните раздели в нея са 39 и 40-та клауза, съдържащи 3550 думи и оформящи основния принцип на правовата държава: "Никой, дори и кралят не стои над закона". Те също така гарантират основните права на индивида, както и правото на справедлив съдебен процес.

Магна Харта

Важно е да се отбележи, че крал Джон анулира Магна Харта още в годината на нейното подписване, по-късно обаче тя е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. Въпреки че документът потъва в забрава през ХV и ХVІ в., той изпълнява важна роля в Английската революция като средство, с което парламентарната опозиция обосновава правото да се контролират кралските действия.

Едно от споразуменията в документа позволява премахването на бентовете на река Темза, както и правото на търговците да пътуват свободно в Англия и извън границите й, освен по време на война. Тези клаузи целят развитието на бизнеса на бароните и защитават търговските интереси на Лондон.

В хартата се съдържат и проекти за правата на жените, като един от тях е забрана за повторен брак на вдовиците без тяхното съгласие.

Тоамас Джеферсън По-късно великите владетели откриват в нея символ на свобода. Основните принципи, заложени във Великата харта на свободите, са от важно значение за други исторически документи.

Томас Джеферсън включва някои концепции в Декларацията за независимост и Хартата за правата. Части от документа са заложени в Декларацията за правата на човека от 1948 година, Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г, а Нелсън Мандела цитира части от нея в прочутата си реч от 1964 година.

Снимки: flickr.com