8 от най-лудите, странни и необикновени неща, които са се случили по света

С напредването на технологиите и развитието на интернета, всичко, което кажем или направим, всяка наша идея може да стигне до най-отдалечената от нас точка, някой да я чуе или види и да стане хит в целия свят. Но тези неща са били възможни и преди наличието на интернет. Не вярвате? Сега ще ви докажем!

1. В съвременните модерни времена сме свикнали да купуваме всякакви неща, които реално не са ни необходими. Всъщност, повечето от нещата, които купуваме наистина не ни трябват. Това означава, че продажбата на ненужни неща се е превърнало в нещо като изкуство. Така някои хора се замислят - за какво хората НЕ БИХА платили?

През 1975 Гари Дал успява да даде доста задоволителен отговор на този въпрос и той е, че всеки може да продаде абсолютно всичко. Само за по-малко от 4 долара, той ви продава гладък камък. Такъв, който принципно можете да вземете от всеки бряг на река, море или океан. Pet Rocks (домашни любимци камъни) буквално взривяват целия свят.

Въпреки че модата на камъните, които са домашни любимци, умира само след 6 месеца, тя е била на бял свят достатъчно дълго време, за да превърне Гари в милионер.

Камъкът пристига при вас в малка кутия, в която има изработено легло от слама и книга с инструкции, състояща се от 32 страници, в които е описано как да храните, как да се грижите и как да тренирате новия си домашен любимец.

Идеята за камък като домашен любимец изникнала в главата на Гари една вечер, когато бил на бар. Той слушал как приятелите му непрекъснато се оплакват от това колко е трудно да се грижат за домашните си любимци - те ядат храната и обувките ни, вдигат шум, а по пода ни има повече косми, отколкото във фризьорски салон. Така Гари се замислил - какво ако можем да избегнем всички тези неприятности като си отглеждаме по-обикновен домашен любимец, който ни обича така, както една граната би ни обичала?

Камъкът е по-чист от кучето, по-тих от хамстера, вероятно по-дружелюбен от някое коте и интелигентен, колкото златна рибка. Гари за съжаление умира през 2015 година, но той иска всички да се поучат от неговия опит. Той успява да напише известната книга "Advertising for Dummies".

2. Без значение дали са камъни или котки, домашните любимци са изключително популярни. Изглежда любовта ни към сладките животни е безгранична. Япония обаче, отива твърде далеч в любовта си. "Kugurumi" са изпълнителите, облечени в костюми на животни, които виждаме често на промоционални или спортни събития и шоу програми. Но всичко започва през 2000 година, когато хората започват да се обличат като животни, без дори да имат намерение да присъстват на някакво събитие. Япония се вманиачава в сладките животни, а терминът им "Kawaii" се отнася за всичко, свързано с тях - от облекло до шоу програми, поведение, дори храна.

Много тенденции водят началото си именно от това масивно вманиачаване. Някои имат доста странни и дори страшни имена, като модата, наречена "Sweet Lolita", която се състои от дантелени шапки, панделки, чадъри и бял грим, до Hello Kitty и Burriko Ji - стил, състоящ се от фалшив детски почерк.

Най-популярното Kigurumi облекло най-вероятно е Пикачу. Тази мания не остава само в Япония. Съвсем скоро студенти от Великобритания и САЩ също започват да се обличат по същия начин. Няма как да се чувстваш зле, когато си облечен в костюма си на еднорог, нали? Това може би е доказано от науката...

3. Като говорим за наука, следващите луди хора показват колко бързо разбиранията ни за нещо могат да се променят. През 1898 година Мария Кюри и съпругът й Пиер откриват Радия. Елемент номер 88 в периодичната система. Радият е метал и има период на полуразпад, който варира между 3.5 дни и 1600 години, в зависимост от това за кой изотоп става дума.

Когато се разчуло, че Радият може да се използва за атакуване на ракови клетки, хората буквално полудели. Те започнали да го включват в съставките на лосионите, кремовете, сиропите, таблетките и още много, много други неща. За нещастие обаче, хората тогава нямали представа, че Радият ни заразява до кости, тъй като обикновено той образува ракови клетки.

Самата Мария Кюри умира от рак, а на човечеството му отнема доста време, докато осъзнае колко е опасен този елемент. Някои от притежанията на Мария Кюри, като дневника й, все още са толкова опасни, че за да бъдат запазени, те биват държани в специални кутии. Френското правителство все още почиства следите на радиоактивно замърсяване вследствие на огромната употреба на Радий дори и днес.

Хората не успяват да осъзнаят проблема достатъчно бързо, затова Радият е използван в цяла Европа и Америка, както за медицински нужди, така и заради способността си да излъчва светлина, когато е наблюдаван на тъмно.

От този период има и друга популярна група хора - The Radium Girls, група жени, които боядисвали часовници с боя, в която се съдържало Радий. Те обикновено облизвали четките си, преди да ги потопят отново в боята, за да продължат с боядисването. Няколко години трябвало да минат, преди те да осъзнаят, че всъщност са тровели телата си.

4. Когато кажем "графити", повечето от нас веднага си представят модерното улично изкуство. Но откакто съществуват отегчени хора и празни стени, графитите са били налице. Един от най-популярните графити е "Kilroy was here" – "Килрой беше тук".

Трудно е да кажем от къде наистина тръгва всичко и кога, особено след като думите и самата рисунка идват от различни краища на света, но се комбинират по някое време през Втората световна война.

Рисунката може да бъде видяна още от времето на Първата световна война. Тогава тя е позната за австралийците като "Foo was here" - "Фуу беше тук", а на британците като "Mr. Chad was here" - "Мистър Чад беше тук".В крайна сметка любопитното човече придобива множество имена, сред които Хърби, Овърби, Флайуийл, Редник Снупс, Джип и Клем. Британската версия на Мистър Чад по-късно се променя, като до рисунката е изписано - "Wot, no tea?" или "Wot, no sugar?". Що се отнася до рисунката - тя може да произхожда от много места.

Една популярна версия гласи, че тя идва от електрическите вериги, тъй като австралийската версия изглежда така:

Фразата "Килрой беше тук" е американска. Счита се, че води началото си от корабния инспектор Джеймс Джей Килрой, който изписвал фразата в различни части на корабите, за да покаже, че корабът е проверен.

Тъй като продукцията по времето на Втората световна война се осъществявала толкова бързо, много често корабните части не били пребоядисвани и този надпис е бил забелязван в най-неподозираните кътчета на корабите. Най-вероятно така се е зародила и тази легенда.

Надписът става толкова популярен през 40-те и 50-те години, че хората започнали да го рисуват навсякъде - от Великата китайска стена до Статуята на свободата.

5. Намирате се на парти и какво може да направите, за да си прекарате добре? Да танцувате, разбира се! Няма значение дали сте уцелили ритъма или сте обули правилните обувки, когато танцът изисква просто да успеете да минете под пръчка. Точно така - говорим за танците Лимбо. При него има всичко, за което можете да се сетите - ужасна музика, необичайни пози и огромна вероятност от ужасно нараняване. Най-странното е, че танцът произлиза от Тринидад и първоначално е изпълняван за бдение над мъртъвци. Нищо не казва по-добре "ще ни липсваш" от опит за преминаване под горяща пръчка.

Филмът от 1957 година "Fire Down Below", в който танцьорката Джулия Едуард представя Лимбото на останалия свят. Сингълът на Чъби Чекър "Лимбо Рок" от 1962 помага за популяризирането на танца.

Лимбото вече не е толкова популярно тези дни - все пак е трудно да го танцувате под ритмите на съвременната електронна музика, но продължава да е популярен под формата на състезателен спорт. В момента рекордът се държи от Шемика Чарлс от Тринидад, която се бори за спасяване на традицията. През 2010 година тя влиза в книгата за рекордите на Гинес, преминавайки под пръчка, намираща се на разстояние от 21.5 сантиметра от земята.

Лимбото провъзгласява много танцьори, които го харесват и позволява на пийналите чичовци и вуйчовци да ни изложат напълно, опитвайки се да минат под пръчката.

6. Кубчето на Рубик е многоцветен пъзел, който успява да накара много, наистина много хора да се почувстват като маймуна със смартфон в ръка. То е създадено през 1974 от Ерно Рубик - унгарски скулптор и професор по архитектура. Кубчето е 6х6 сантиметра и има 26 пластмасови кубчета по него. Целта е да ги подредим така, че всяка страна да не в един цвят. Повече от 350 милиона кубчета на Рубик са продадени по целия свят, което го прави най-продаваната играчка в света.

Кубчето е изключително трудно за повечето от нас и то най-вече заради това, че има 43 квинтилиона различни комбинации. Разбира се, за някои хора кубчето е прекалено лесно. Да, има и такива! Рекордът е 4.90 секунди, който е направен от 14-годишния Лукас Етер. Много други форми на кубчето на Рубик възникват през годините - всяка от които все по-необичайна и заплетена.

Най-трудното от тях е Yottaminx - обичаен додекаедър, което означава, че има 12 страни, всяка от които представлява петоъгълник и е разделена на 15х15 части. За да се изгради такава играчка са необходими 2943 части. Ако все пак решите да опитате да го наредите, си създавате още по-заплетен пъзел - какво правите с живота си?

7. Следващото нещо отново е пъзел. Но този път участниците в него са хора. В края на 50-те години запълването на телефонни кабини става изключително популярно сред колежаните в Северна Америка, Великобритания и Южна Африка.

На 20.03.1959 е направен рекорд, когато 25 южноамериканци успяват да влязат в телефонна кабина. Този рекорд си остава и до днес въпреки многобройните опити да бъде подобрен. 40 канадски студенти успяват да влязат в една телефонна кабина, но успяват и да я съборят, а и освен това използвали кабина, която и без това била по-голяма от обикновените.

Затова били създадени правила, които се отнасяли към размера на телефонната кабина и позицията, която е допустимо да са заели участниците. Британците обаче, са една крачка напред - те решили, че в правилата трябва да има още едно условие - да успееш да направиш обаждане от кабината, за да се запълването за успешно. "Здравей, мамо... просто се обаждам от телефонна кабина, заедно с още 39 души. Мисля, че ще закъснея за вечеря".

Ако искате самите вие да подобрите рекорда, ще трябва да побързате, защото кабините, особено в Лондон, намаляват с всеки ден. През 1995 там има около 2.6 милиона кабини, но този брой вече не е същият. Сега са по-малко от 500 000. При наличието на смартфони, телефонните кабини са като малки, тесни, "ароматни" музеи с лоша реклама и подозрителни флаери.

8. Ако сте решили да проведете телефонен разговор в Бразилия и отворите указателя, ще останете наистина озадачени. Това е стара тенденция в Бразилия, която продължава и до днес. В някои държави като Дания съществуват много стриктни закони, свързани с името, което ще дадете на детето си. Там дори има лист с одобрени имена, от който можете да се вдъхновите.

 В Бразилия обаче, даването на име на децата е нещо като състезание - кой ще измисли най-дългото и неясно име. Там имената включват такива на исторически личности (например Франциско Линдън Джонсън Менезед да Луз Джуниър), числа (Дикс-Септ Росадо) и дори екипировка (Ксерокс Порфирио). Каква е причината за всичко това? Е, трудно е да се каже. Без съмнение богатата история на имигранти и колонизациите оказват огромно влияние над културата за имената.

Друга теория сочи, че имената са повлияни от американската култура и ние знаем кой би се съгласил - Олуеде Хосе Рибейро. Първото име на футболиста означава "Холивуд". Той не е единственият футболист, който има необичайно име - Крийдънс Клиъруотър Куто също изпитва същото.

Истината е, че ако не си харесваш името, можеш да го смениш, но системата се отнася твърде бавно към тези прищевки на бразилското население, така че май е по-добре да заложите на по-голяма лична карта.