25 необичайни неща, които са абсолютно забранени в определени страни

Ако сте израснали в демократична и бързо развиваща се държава, вероятно гледате с известно недоумение на факта, че част от нещата, с които сте свикнали в ежедневието и приемате за даденост, без да ви минава и през ум, че биха могли да са вредни или опасни, са недостъпни за обикновените хора в някои други краища на света. И под недостъпни нямаме предвид, че не се предлагат във всеки хипермаркет, а че вносът и употребата им са забранени. Едва ли ще се изненадате особено много от присъствието на Китай, Иран и Малайзия в тази статия, но се съмняваме, че сте очаквали списъкът да включва Дания, САЩ, Швеция или Франция.

Тук е мястото да кажем, че не всички забрани могат да бъдат поставени под общ знаментател. Вероятно всеки здравомислещ и цивилизован човек ще се съгласи, че в някои от ограниченията има резон и ползата от тях е несъмнена. Други обаче свидетелстват единствено за екстремизма в политиката и/или религията, определящи начин на живот на гражданите на дадена държава. Във втория случай хората са репресирани с ясната цел, че ако използват даден продукт или имат достъп до определена информация, възгледите им могат да се променят до степен, че да въстанат срещу своите управници и срещу рестрикциите, наложени на обществото, към което принадлежат.

Оставяме на вас да отсъдите кои от тези 25 забрани са смислени, и кои са плод на ретроградно и консервативно мислене, което дърпа развитието на обществото назад и в резултат на което пропастта между Запада и Изтока става все по-широка и по-дълбока.

Гейм конзолите. Китай.
Пред 2000 година китайското правителство приема закон, забраняващ дистрибуцията в страната на игрални системи (PlayStation, Nintendo, Xbox и т.н.) поради вредното им влияние върху подрастващите, които си губят времето, играейки видеоигри, вместо да се концентрират върху образованието си.


Емо модата. Русия.
Стилът на обличане, характерен за феновете на емо музиката, е забранен в Русия, тъй като на него се гледа като на "заплаха за стабилността на страната". Смята се, че той е присъщ на младите хора, които са склонни към депресивни състояния, включително самоубийство.


Западни прически. Иран.
Прическите от типа на гребените, вдигнатата нагоре коса с гел, комбинацията от късо подстригана коса в горната част на главата и дълга коса (ала Чък Норис), конските опашки и прочее фризури, разпространени на Запад, са абсолютно забранени в Иран.


Деня на Свети Валентин. Саудитска арабия.
В арабската държава отбелязването на 14 февруари по какъвто и да било начин, в това число търговията със сувенири и всякакви предмети в червен цвят, които биха могли да се използват като символи на празника, е наказуемо.


Видеоигрите. Гърция.
Става дума за закон, ограничаващ разпространението на игрални машини за залагане, който обаче е написан твърде общо, позволявайки различни тълкувания. Това довежда до ареста на човек, играещ видеоигра в интернет кафе.


Прераждането без позволение. Китай.
Звучи налудничаво, нали? Всъщност този закон е насочен директно срещу тибетските будисти.


Хранителните добавки в храните. Дания.
Очевидно датчаните се притесняват, че приемат твърде много витамини с храната. По тази причина обогатяването на продукти като плодови и газирани напитки или зърнена закуска с хранителни добавки е забранено.


Скрабъл (настолна игра на думи). Румъния.
Става дума за отдавна отменен закон, постановен от комунистическия диктатор Николай Чеушеску. Той е в сила през 80-те години на XX век, а мотивът на бившия румънски президент за забраната на играта е, че е "прекалено интелектуална" и "зловредна".


Клеър Дейнс. Манила.
Звездата от "Ромео + Жулиета" и "Homeland" Клеър Дейнс, отличена с 4 награди Златен глобус и три Emmy, е в "черния списък" на Манила и никога повече няма да бъде допусната във филипинската столица, след като преди време описва града като "откачен" и "миришещ на хлебарки". 


Свободният избор на име. Дания.
Ако смятате да имате дете, родено в Дания, ще трябва да изберете името му измежду 24-те хиляди, включени в действащия списък с позволени имена на датски граждани. В случай, че искате да го кръстите по друг начин, ще трябва да пуснете молба и да се надявате на изрично позволение.


Avatar на 2D. Китай.
Най-касовият филм на всички времена - научнофантастичният епос на Джеймс Камерън - все пак бе издаден в Китай, но само на 3D, вероятно защото броят на киносалоните с такива екрани е твърде малък. Причината за цензурата върху филма е в несъгласието на китайските власти с "политическите внушения", които се прокрадват в историята.


Фърби. САЩ.
Има известна ирония във факта, че през 1999 година Националната агенция по сигурността на САЩ нарочва Фърби за опасна играчка поради възможността да бъде използван за запис на класифицирана информация. Все пак, редно е да споменем, че продажбата на Фърби в САЩ никога не е била забранявана със закон.


Жасмин. Китай.
През 2011 година в Китай се провеждат серия продемократични протести, вдъхновени от т.нар. жасминова революция в Тунис. В резултат на това китайското правителство налага забрана върху отглеждането на това цвете.


Дрехите в жълт цвят. Малайзия.
През 2011 година малайзийският парламент приема закон, с който обявява носенето на дрехи в жълт цвят за нелегално. "Вината" за това решение носи местна организация от активисти, чиито членове се асоциират с жълтия цвят.


Шотландският хагис. САЩ.
Белият дроб от овца е само една от съставките на традиционното шотландско ястие хагис, но тъй като вноса и продажбата му в САЩ са забранени от над 40 години, няма как да си поръчате или закупите този тип саздърма в Страната на неограничените възможности.


Мобилните телефони. Куба.
По време не управлението на Фидел Кастро единствено високопоставените правителствени служители имаха правото да използват мобилни телефони, докато употребата им от цивилни граждани беше абсолютно забранена.


Дъвките. Сингапур.
Вносът и продажбата на дъвки в града са забранени от 1992 година насам с цел поддържане на чистотата на обществените места.


Манекените в магазините. Иран.
В магазините за дрехи в Иран все пак се използват манекени, но тези, които са от "женски пол", задължително трябва да са покрити с хиджаб.


Найлоновите торбички. Бангладеш.
Найлоновите торбички излизат от употреба в страната още през 2002 година - мярка, последвана от Франция, Танзания и Мексико.


Шофирането на МПС от жена. Саудитска Арабия.
Макар да не съществува изричен закон, забраняващ на жените да шофират, жителките на Саудитска Арабия нямат право да изкарат шофьорска книжка.


Кетчуп. Франция.
През 2011 година френското правителство приема закон, забраняващ снабдяването на закусвалните във френските училища със сладкия доматен сос, популярен в цял свят, целейки да съхрани френската национална кухня.


Ресторантите на Макдоналдс. Боливия.
Боливия е единствената латиноамериканска държава, в която няма нито едно заведение на глобалната верига за бързо хранене. Всъщност Макдоналдс в продължение на години има присъствие на този пазар, но самите граждани се отнасят враждебно към fast food идеята и бойкотират заведенията, в резултат на което днес в страната няма нито един функциониращ ресторант.


Пердахът. Швеция.
Нито учителите, нито родителите имат правото да наказват децата с каквито и да било форми на физическо насилие.


Проходилките. Канада.
Продажбата на проходилки в Канада е забранена със закон още през 2004 година след провеждането на серия проучвания, доказващи, че децата, които се приучават да ходят с проходилка, изостават в двигателното си развитие.


Пътуване във времето. Китай.
Според китайските власти "фриволният" начин, по който историята бива "подменена" във филмите, чийто сюжет се върти около способността да се пътува назад във времето, е недопустим и поради това подобни продукции биват цензурирани.