Да се осмелиш да шофираш: Тази жена губи детето си, защото сяда зад волана в Саудитска Арабия

Какво трябва да преживее една жена, която се изправя срещу законите в Саудитска Арабия? И ако тази история ви се струва подобна  на разказа на Бети Махмуди (американка в Иран, която се опитва да избяга с дъщеря си, въпреки волята на своя съпруг и законите в исляма) то не сте далеч от истината. Сюжетът е друг, но чувството да загубиш собственото си дете  и догмите в исляма са обединяващото звено между две майки и тяхната лична борба за децата им. 

Преди 6 години Манал Ал - Шариф поема риска да шофира в Саудитска Арабия - единствената държава в света, в която е забранено жените да сядат зад волана. Но установените норми не спират онези, които искат да се откажат от контрола над живота си.

Тя се качва на автомобил в гр. Хобар и заснема видео, което пуска в "Ютюб". След като пуска клипа в социалните мрежи реакциите не закъсняват. Телефонът и не спира да звъни, а в отсрещната слушалка тя чува само обиди и смъртни заплахи. „Хората ме наричаха луда и ми казваха, че трябва да бъда заключена в психиатрична болница, защото съм развращавала мюсюлманите“, споделя  през сълзи Манал.

Нейният бунт срещу установените норми,  силата и решимостта да привлече вниманието на обществеността не стихват, но всичко това си има своята цена. В нейния случай болезнена и оставяща белег за цял живот. Тя прекарва в затвора цели 9 дни, но най-страшното не се оказват решетките и липсата на въздух. Заради този неин акт тя губи попечителството над  малкия си син.

"Изгубих детето си, работата и дома си, но просто трябваше да приема последиците, защото иначе жените няма да се движим напред. Беше ми писнало да се подчинявам на тези абсурдни правила, исках да докажа, че ние сме силни и борбени същества. Не съм се отказала от детето си. Боря се за него и знам, че един ден ще си го върна“, разказва Манал.

 „Аз идвам от общество, където живеем в затворени прозорци, високи стени и жените са покрити. Виждам колко е трудно за момичетата и жените в Саудитска Арабия да правят нещо, без разрешението на мъжете им", споделя младата жена.

Към днешна дата Ал-Шариф живее в Австралия с втория си съпруг й най-малкия си син Даниел Хамза, който е на две години. Той не е срещал своя 11-годишен полубрат Абуди.

Преди няколко месеца Манал публикува мемоарите си „Да се осмелиш да шофираш“, в които пише: „Гордея се с моето лице. Няма да го покривам. Ако ви притеснява, не ме гледайте. Ако сте изкушени само от това, че го поглеждате, това не  е мой проблем. Не може да ме наказвате, само защото вие не може да се контролирате. “ Тя признава, че причината да започне да пише е нейният първороден син. Тя го посещава, но мечтата й един ден той да живее с нея и другото и момче.

"Никога няма да се откажа.  Ще продължавам да се боря за правата на жените. Те не бива да бъдат дискриминирани заради пола си, а трябва да имат равен достъп до образование, работа и да бъдат независими. Не може в 21 век жените все още да се третират като роби", споделя Манал.

Преди 20 години, за първи път 47 жени се осмеляват да протестират, за да докажат, че са достатъчно компетентни да управляват превозни средства, но биват арестувани. 21 години по-късно историята се повтаря.

 източник: dailymail.co.uk 

 по статията работи: Илияна Стоянова