5 невероятни парадокса, които ни превръщат в затворници на нашия ум

Човешкият мозък е нещо невероятно. Съвременните учени смятат, че човечеството все още не използва капацитета му на 100% и самият той все още не е изследван достатъчно добре. Всеки ден възникват нови и нови въпроси, които чакат своя отговор. Въпреки това, и малкото факти, които знаем за човешкия мозък, са невероятни.

Запознайте се със следващите 5 парадокса, които неизменно се отразяват върху живота ни и оформят реалността ни всеки ден.

Парадоксът на Оруел

Джордж Оруел изследва как езикът влияе върху нашите мисли. В романа си „1984“, най-ужасяващите места имат красиви имена като „Министерството на любовта“ или „Лагерът на радостта“. Това кара героите от книгата да вярват, че отвратителните неща са красиви. Езикът, при който всички понятия имат обратно значение, се нарича новоговор.

Изглежда това може да се случи само в един антиутопичен роман, но Оруел предупреждава, че много скоро ще започнем активно да използваме новоговора. И това вече се случва: например, когато гледаме реклами, в които реалността е прекалено перфектна и прелива от претенциозни и красиви фрази. Често мозъкът ни получава информация от езика и е склонен да вярва, че тя е вярна, дори това е да е далеч от истината.

Парадоксът на стойността

Този термин се появява в икономиката, но вече се използва и в много различни други области. Опитайте се без да се замисляте да отговорите на следния въпрос: Кое е по-ценно – диамантът или чаша вода? Всеки ще отговори, че несъмнено диамантът е по-скъп от водата. Но ако зададете същия въпрос на човек, който е прекарал дни насред безжизнената, гореща пустиня, той вероятно ще отговори, че независимо от това колко струва диамантът, за него водата е по-ценна.

Този парадокс доказва, че всички наши страсти и предпочитания се формират под влиянието на обкръжаващия ни свят. Всички наши мечти могат да се променят за миг, ако например се преместим в друг град или попаднем в нова среда. Затова си струва да се замислите за истинската стойност на нещата, които са най-ценни за вас.

Парадоксът на Кафка

В произведението на Кафка „Посейдон“ властелинът на подводния свят постоянно стои на една маса и извършва различни сметки. Бюрократичните му задължения са толкова много, че господарят на океаните не може дори за момент да се освободи и да започне да управлява царството си.

Разбира се Посейдон може да назначи чиновник, който да свърши тази работа вместо него, но не вярва, че някой друг би могъл да се справи с нея.  Поради тази причина той се превръща в роб на собственото си его, защото се смята за най-интелигентния цар, без всъщност да е такъв.

Сега нека помислим: колко често се отказваме от нещата от реалния живот, защото смятаме, че никой не може да се справи по-добре от нас с малките ни проблеми?

Парадоксът на стадото

Този парадокс често се появява по време на разследвания на заплетени криминални случаи. И звучи по следния начин: колкото повече хора са съгласни с дадена теза, толкова по-грешна е тя.

Причината е, че нашият мозък работи по следния начин: ние постоянно несъзнателно се съгласяваме с мнението на тълпата (стадна психика). Представете си, че трябва да разпознаете престъпника, извършил дадено престъпление, и сте 100% сигурни, че знаете кой от заподозрените е. Но всички останали свидетели веднага посочват друг човек. Много е вероятно в този случай не просто да се съгласите с тях, но и да сте абсолютно сигурни, че правите правилното нещо. Все пак тълпата не може да греши.

Парадоксът на Платон

Тази басня е измислена от философа Платон, за да покаже колко глупави и невежи могат да бъдат хората и колко трудно е това да бъде променено.

Представете си затворници, които живеят на тъмно от самото си раждане. Всичко, което виждат, се състои от сенки по стените на една пещера. Те дават имена на всички тъмни фигури. Те наричат сянката на дърво „дърво“, а сянката на куче – „куче“.

Ако някога затворниците бъдат освободени и видят истинското дърво и истинското куче, те няма да повярват, че тези странни неща наистина са дърво и куче. Така те завинаги се превръщат в затворници на опита и ума си.

източник: brightside.me

по статията работи: Величка Мартинова