2000-годишни палмови семена най-накрая покълват и дават плодове

Имената им са Адам, Джона, Уриел, Боаз, Юдит и Хана, а възрастта им… е сложен въпрос.

Адам, Джона, Уриел, Боаз, Юдит и Хана са финикови палми, и въпреки че са посадени само преди няколко години, семената им идват от археологически разкопки на древни обекти. Според радиовъглеродното датиране, семената са на скромната възраст от 2000 години.

Оказва се, че семената на юдейските финикови палми имат забележително дълголетие. Екипът, посадил шестте палми, ръководен от Сара Салоун, първоначално прави опити да засади едно от семената от древната крепост Масада през 2005 г. За изненада и радост на Салоун и колегите й, палмата покълва. Кръщават я, съвсем логично, с името Метусела - библейски образ, живял 969 години.

"Не го очаквах и определено за всички ни беше изненада", споделя Салоун, доктор от Медицинския център "Хадаса", която се занимава с лечебните свойства на палмовите продукти. В началото на експеримента екипът не прави оценка и сравнение между древните и днешните семена. Едва след успешния опит с Метусела, Салоун и колегите й решават да опитат отново, но този път по-систематично. В крайна сметка въпросът, който ги човърка, е дали растежът на Метусела е щастлива случайност или и другите хилядагодишни семена могат да покълнат.

Един от археолозите в Израелския университет в Йерусалим дава позволение на Салоун да разгледа прашните кутии с растителни материали, събрани от някои от най-известните археологически забележителности на Израел. За неин късмет, тя открива няколко семена, отговарящи на критериите й. „Повечето от семената бяха в етап на разпадане, но някои бяха успели да се съхранят“, споделя докторът. Тя избира 32 от най-запазените семена и с колежката си Илейн Солоуи ги засаждат в кибуц (специфична израелска комуна) в Северен Израел. Солоуи накисва семената във вода, смесена с натурална растителна тор и растителни хормони, а самия процес на засаждане е абсолютно стандартен.

Покълналите семена произлизат или от района на Масада – древна крепост, известна с обсада през 74 г., завършила с масово самоубийство на защитниците й, или от пещерите в Кумран, придобили популярност покрай откритите Ръкописи от Мъртво море. Или с други думи казано – тези семена са се образували докато Свитъците са били писани.

„Изключително забележителен е успехът на екипа в покълването на семена на такава възраст“, отбелязва Оскар Алехандро Перез-Ескобар, изследовател на древни фурми в Кралската ботаническа градина. Фактът, че екипът постига този успех не веднъж, а цели седем пъти, ни навежда на мисълта, че запазените остатъци от растителни култури от древността могат да бъдат използвани за възстановяването на изгубени гени от хиляди години. „Тези древни семена ни дават изгубено генетично разнообразие, което днес не можем да видим по друг начин“, споделя Перез-Ескобар. Производителите на фурми постоянно търсят варианти за приспособяване на палмите към измененията на климата, борбата с вредителите и растителните заболявания, така че наличието на генетичен код от старите семена може да окаже голямо съдействие.

Никой не е абсолютно сигурен какви са причините тези семена да се запазят жизнеспособни след толкова години. Една от логичните причини е, че старинните семена са физически издръжливи, и тъй като са адаптирани към пустинните условия, са толерантни към сушата. Салоун също посочва като причина и средата, в която са открити – в близост до Мъртво море. Мъртво море е една от най-ниските точки на Земята. Това означава, че районът разполага с изключително дебел атмосферен слой, който предпазва културите от радиация.

За да разбере какви са приликите между Адам, Джона, Уриел, Боаз, Юдит и Хана и днешните палми, екипът анализира генетичните им показатели. Оказва се, че фиданките са генетично много различни една от друга. Метусела и Адам са сходни с източните разновидности на палмите в Персийския залив; Хана и Юдит са близки до днешните видове в Ирак, а Уриел, Боаз и Джона са сходни с днешните марокански видове.

Салоун участва в кръщаването на фиданките – след Метусела, тя решава да продължи библейската тематика. Адам покълва есента, около Рош Хашана – еврейската нова година, когато се празнува рождението на Адам и Ева. Всъщност първоначално Салоун кръщава фиданката Ева, но впоследствие я прекръства, защото генетичните показатели сочат, че дръвчето е мъжко. Юдит се появява няколко месеца по-късно, около Ханука, и затова я кръщават на легендарния образ Юдит Макаби. Други две семена разцъфват около пролетния фестивал на реколтата на Шавуот, когато по традиция се чете Книгата Рут. Така Салоун ги кръщава Рут и Боаз – Боаз е вторият съпруг на Рут. В последствие генетичният анализ показва, че Рут всъщност е мъжка фиданка, и променя името й, кръщавайки я на собствения си син Юриел.

Към момента Метусела е достатъчно зряла, за да произвежда прашец, и дори вече стана баща. Салоуи го използва за опрашване на съвременна женска палма, и дори вече имат фурми. Двете старинни женски палми Юдит и Хана все още не са достигнали сексуална зрялост, така че все още няма възстановени изцяло древни фурми.

И дори когато оплождането между древните стане възможно, плодовете е слабо вероятно да са идентични с плодовете от преди 2000 години. Когато производителите попаднат на палма, притежаваща качествата, които харесват, обикновено я „клонират“ като взимат резници от нея. Фермерите и в днешно време правят същото с ябълките и крушите. Сексуалното репродуциране между мъжко и женско дърво размества генетичната подредба и създава някои промени върху вида. Поради същата причина семка от ябълката „Пинк Лейди“ от магазина е слабо вероятно да роди хубави „Пинк Лейди“ плодове в градината ви. Древното ДНК може да бъде възстановено, но създаването на същия вкус, който древните са произвеждали, е много по-трудно.