10 доказвателства за това, че нямаме пълен контрол над решенията си (1 част)

Ако има нещо на света, което трябва да е наше и само наше, това са мислите ни. Единственото място, където са най-предпазени е главата ни. Оказва се, че това не точно така и съществуват много външни влияния, които оформят мислите ни и ни карат да се замислим — каква част от решенията ни са лично наши?

10. Началната страница на Фейсбук (или друга социална мрежа) влияе на настроението ни

Едно от нещата, с които Фейсбук е известен, е скандалите, които поражда. Проведено е проучване, включващо 700 000 участника, които са изследвани в рамките на 1 седмица. Публикациите, които се появяват на екраните им са манипулирани да бъдат само негативни или само положителни. Целта е да се види какво въздействие им оказва това - използват ли те по-лоши или по-добри думи, например. В крайна сметка се получава следното — статусите на тези хора във Фейсбук показват промяна в емоциите, в зависимост от това какво са виждали по-често. Терминът се нарича "емоционална зараза" и показва нещо наистина притеснително. Според проучването, не е нужно хората да се намират в пряк контакт с човек, който е в лошо настроение. Негативността може да бъде "прихваната" само докато гледаме екрана на компютъра. Не е нужно да има лична, емоционална връзка между двама души, за да се зароди "емоционалната зараза".

9. Факти, предадени като история са много по-ефективни

Стоиш на бизнес среща и слушаш личната история на шефа ти, който разказва за първите си и най-трудни стъпки в кариерата си. Освен това ти е даден лист хартия с всякакъв вид статистики, факти и цифри. Кое е по-вероятно да запомниш? Дори ако листа съдържа информация, която е досущ еднаква с тази от историята на шефа ти, ти си по-склонен да запомниш нея, отколкото данните на хартията. Това е така, защото разказването на истории е много мощно оръжие и зад него стои една невероятна наука. Когато гледаме към листа с информацията, онези части от мозъка ни, наречени "област на Вернике" и "област на Брока" се активират, за да получат представената информация - и това е всичко, което се случва. От друга страна, една любопитна и интересна история активира всички части на мозъка — от частите, които разбират езиците до нашите собствени сетивни възприятия. Разказването прави нещо, което един обикновен лист хартия не може - връзка с разказвача. Друг любопитен факт е, че ние се въвличаме в чутата история. Представяме си герои, вместо сухи факти и ни се иска да разберем как е приключило всичко. Освен това, ставаме малко по-некритични към информацията.

8. Подсъзнателните съобщения работят

През 1950-те един мъж, наречен Джеймс Викари първи експериментира с подсъзнателните съобщения, показвайки надписа на "Кока Кола" на големите кино екрани. Той твърди, че идеята е проработила и продажбите на "Кока Кола" драстично са се увеличили, но учените остават със съмнения за ефективността от подсъзнателните съобщения. Учени от "Холандската организация за научни изследвания" твърдят, че резултатите на Вакари са фалшиви, но не оспорват огромното влияние на подсъзнателните съобщения. Доброволци от холандското проучване са подложени на изследване, показвайки им думите "пиене" и "жажда", за да видят до колко ще бъдат повлияни и ще искат да пият нещо. Проучването сочи, че определено оказват влияние, но има нужда от определени условия при различните хора, за да проработи. Други изследвания подкрепят идеята, че човешкия мозък подсъзнателно е наясно с нещата, които се случват, особено негативните такива. Доброволците от проучването били помолени да отговорят дали подсъзнателните съобщения са били негативни или с неутрален емоционален заряд. Те са изненадващо точни, особено за отрицателните съобщения.

7. Програмирани сме да бъдем лековерни — особено ако сме умни

Звучи противоречиво, нали. Но колко пъти сме чували за интелигентни хора, които са въвлечени в някаква ужасно глупава измама, при това толкова очевидна, че е дори болезнено. Днес се удивяваме на наивността на хората, позволили навлизането на Троянския кон зад портите на града им и поклащаме глава, когато чуем за милионите, които са инвестирали за благосъстоянието на нигерийския принц. Психолозите казват, че понякога не можем да направим нищо друго, освен да повярваме в измамите. Всъщност, колкото по-умни сме, толкова по-лековерни можем да бъдем и много измами са предназначени да влияят върху тези наши слабости в отбранителната ни система. Голяма част от всичко това, играе егото ни. Колкото по-умни сме, толкова по-невъзможно ни се струва да бъдем измамени. Смятаме, че ще го видим или усетим. Програмирани сме да имаме доверие на хора с титли като "професор" или "доктор". Точно за това вярваме на свещеника, който казва, че Рая е на Земята или на астролога, който ни обяснява, че гравитацията ще се промени в съвсем незначителна степен. Освен това, съществуват няколко вида интелигентност - тази, която позволява на човек да изгради успешна кариера, не е същата като онази, която би помогнала на човек да усети измамата.

6. Вярваме повече на един шрифт, отколкото на друг

Ако работите с Word и пишете документи (или други текстове), най-вероятно знаете, че съществуват различни видове шрифт. Да вземем за пример Comic Sans. Този вид шрифт е леко по-различен, дори бихме казали по-забавен. Той е подходящ за използване, ако пишете покани за рождения ден на детето си например, но не се използва в академични журнали или вестници. Има причина за това. Шрифтът оказва изключително огромно влияние върху това за колко достоверна ще счетете информацията. През 2012 година, журналистът от вестник "Ню Йорк Таймс" Ерол Морис прави експеримент. Той взема пасаж от книга за катаклизмите на Земята и пита читателите колко от тях са повярвали на думите от книгата. Морис прави експеримента на компютър, което му позволява да показва пасажа в различни шрифтове. В крайна сметка 45 524 човека вземат участие. Резултатът е какъвто очакваме — повечето хора се съгласяват с поднесената информация, ако шрифтът, с който тя е изписана изглежда "по-сериозен" и отричат информацията, написана с Comic Sans. Психиатърът Дейвид Дънинг казва, че хората правят това, тъй като, когато мозъка ни очаква да види сериозна информация, той си представя начина, по който трябва да изглежда, за да й повярва.

5. По-вероятно е да извършим престъпление ако живеем в беден квартал

Без значение колко морални си мислите, че сте, се оказва, че можете да бъдете повлияни от средата, в която живеете. Тази теория се нарича "Счупените прозорци" и е развита от психолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Те твърдят, че колкото по-зле изглежда мястото, където живеете, ще ви се струва по-беззаконно и ще сте по-склонни да извършите престъпление. Според тях е 2 пъти по-вероятно да прекрачим закона в такава среда.

към 2 част>>>