Шест неща, които всеки родител трябва да спре да прави още сега според експертите

Ако вече сте родители, сигурно сте чули безброй съвети за това как да възпитавате децата си както от близките и роднините си, така и от специалистите, в това число педиатри, психолози, педагози и т.н.

Следващите шест съвета се различават от препоръките, които сте получавали досега по това, че не ви казват какво да правите по отношение възпитанието и щастието на децата си, а какво да НЕ правите. Те касаят основно поведението на самите родители, което често компрометира изискванията, които имат към децата си, тъй като тяхното поведение в най-голяма степен се моделира спрямо това на хората от най-близкото им обкръжение.

Тази статия е базирана на публикация в "Washington Post", в която са цитирани експертни мнения, обхващащи някои от проблемите на съвременното общество. Със своята умереност и практичност тези шест съвета звучат по-скоро като насоки, над които си струва най-малкото да помислите, отколкото като императиви. А най-големите им плюс е, че целят създаването на още по-голяма близост между децата и родителите, основаваща се на взаимно уважение, доверие и разбиране потребностите и емоционалността на детето.

Ето и какво да не правите и да не казвате на децата си:

1. Не карайте децата да правят редовни физически упражнения

"Да изисквате от децата да спазват определен режим на физически упражнения ги кара да възприемат спортуването като задължение. Резултатът ще е много по-добър, ако превърнете тези занимания в забавление, в което участвате наравно с тях. Заведете ги на баскетболното игрище, включете се в игрите им на детската площадка, организирайте турнири с останалите деца от квартала, танцувайте, играйте на криеница заедно или на спортна видеоигра. Важното е да намерите форма, под която да спортувате редовно и с желание, а не по задължение", съветва Катрин Толмадж – диетолог и автор на бестселъра Diet Simple.

2. Не допускайте взирането в монитора да се превръща в основно занимание на децата

Това е съвет, който сте чували милиони пъти и който често е казан твърде крайно, заклеймявайки гледането на телевизия и видеоигрите, които трудно биха могли да бъдат изключени напълно от ежедневието на хората, включително на децата, в наши дни. А и това не е необходимо.

"Това е част от съвременния свят. Ако не се прекалява с тях, всичко ще е наред. Да прекарват цели дни пред телевизора или играейки на компютъра, или телефона просто не е полезно за интелектуалното и емоционалното развитие на децата, както и за тяхното нормално социализиране. Колкото повече време прекарва едно дете с поглед, забит в някакъв екран, толкова по-малко време прекарвате заедно в други дейности като игри и четене, или занимания извън дома“, коментира проблема Лий Биърс – педиатър в Детския национален медицински център, изтъквайки колко важно е за децата да умеят да ангажират вниманието си и да се забавляват и по други начини, а не само с гледане на филми и електронни игри.

Откъде да започнете промяната? Можете да се опитате да въведете семейната вечеря като част от ежедневието на всички членове на домакинството ви, което обикновено дава много добро отражение върху децата. „В случая самият процес на хранене не е толкова важен, колкото това семейството да прави нещо заедно“, обяснява Д-р Биърс.

3. Спрете да криете лакомствата и да ограничавате децата си в консумацията на определени храни

На първо четене това напътствие звучи твърде противоречиво, нали? Истината е, че колкото по-упорито се опитвате да скриете определени храни от децата си, толкова по-упорито те ще се опитват да ги намерят и когато това се случи те са способни да изядат пълен пакет с купешки бисквити, които съдържат всичко друго, но не и онова, от което се нуждае детският организъм. Далеч по-разумно би било изобщо да не внасяте подобни хранителни продукти в дома си и вместо това да приготвите или подберете такива, чието съдържание отговаря на критериите ви за вкусна и здравословна храна. Те трябва да бъдат оставени на достъпно за децата място, така че те да не чувстват ограничение в консумацията им.

"Контролирайте околната среда на децата си. Съхранявайте у дома наистина вкусна и едновременно с това здравословна храна. Това може да включва ягоди с шоколадова глазура, поставени на някой от ниските рафтове на фризера, или какви да е шоколадови или карамелизирани плодове, домашно приготвени бисквити и сладкиши, плодово мляко, което сте направили, използвайки пресни или сушени плодове и други. Важното е те да са достъпни за децата. По тази начин най-вероятно ще ги накарате да забравят за онези бисквити, които ежедневно и агресивно биват рекламирани по телевизията и най-често са поставени на такова място в супермаркета, че просто е невъзможно да убягнат от погледа им“, съветва Толмадж.

4. Не диктувайте и не коригирайте постоянно и за всяко нещо

Всеки път, когато даваме точни указания или караме детето да разбере, че прави нещо погрешно, ние, от една страна, му отнемаме инициативата и правото на избор, а от друга се опитваме да наложим властта си, макар да си даваме сметка, че с тези средства бихме могли да постигнем обратния ефект. Това е становището, което отстоява и защитава с примери от практиката Ейми Макрийди – автор на бестселъра "If I Have to Tell You One More Time" (Ако се наложи да ти го кажа още веднъж) и основател на специализираната интернет медия Positive Parenting Solution (Позитивни решения за родителите).

"Подобно на повечето хора, децата не обичат да са поставени в ролята на подчинени, които трябва да правят това или онова по нечие нареждане. Ето защо те реагират на подобни опити с някаква форма на съпротива – показват отегчение, мърморят, спорят, преговарят или просто напълно игнорират издадените директиви", обяснява Макрийди. Според нея изрази като "Време е да почистиш стаята си", "Веднага махни лактите си от масата!" или "Опитай поне една хапка от тези аспержи", казани императивно, не са особено ефективни.

"Вместо това бихте могли да се опитате да им внушите, че бихте искали да ви сътрудничат в изпълнението на дадена задача. Можете да опитате с фрази като "Затрупана съм с работа тази вечер. Всяка помощ, която си готов/а да окажеш в кухнята, например да измиеш чиниите, ще ме облекчи неимоверно", или като изразите готовността си заедно да намерите решение на някакъв проблем: "Прави ми впечатление, че по някаква причина ни е трудно да излезем от вкъщи навреме, за да хванем автобуса. Нека напрегнем умовете си и да измислим по какъв начин можем да оптимизираме сутрешната си програма"

Разбира се това не означава, че трябва да се размият границите и разликите в ролите на родителите и децата да бъдат отречени. Винаги ще бъде необходимо да казвате по категоричен начин на децата си, когато смятате, че не са прави, или че са длъжни да свършат нещо, или че постъпват безотговорно. Ако обаче ограничите тази част от комуникацията си до 30%, можете да очаквате, че ще поставите основата на изграждане на по-балансирани отношения, по-мирна обстановка у дома и готовност за сътрудничество от страна на децата си, убедена е Макрийди, която има чести ангажименти с водещите американски медии като The New York Times, CNN, NBC, Fox, когато въпросните се занимават с проблемите във взаимоотношенията деца-родители.

5. Да пропускате собствената си закуска

Лесно е да сложите закуската пред децата сутрин и да изискате от тях да я изядат, докато самите вие се приготвяте за работа и слагате какво да е в устата си на крак. Децата интуитивно следват модела, който виждат вкъщи, затова трябва да се замислим – дали ако се хранят по начина, по който го правим ние, ще смятаме, че приемат достатъчно питателна и здравословна храна? Отговорът надали ще е положителен. Затова трябва да започнете промяната от себе си – приготвяйте и консумирайте пълноценна и разнообразна закуска всяка сутрин. Така ще направите нещо хубаво и за себе си, и за всички вкъщи.

Днес може да сложите на масата сандвичи с топено сирене и пресни зеленчуци, утре да направите мюсли с плодове и мляко, а когато имате повече време или сте подготвили сместа си от предишната вечер – дори палачинки. Ако ли пък не разполагате с време и продукти, бихте могли да доядете пицата от снощи, смята Толмадж, която, както вече стана дума по-горе, е специалист по здравословно хранене. Според нея по този начин ще създадете добри навици у децата, давайки им личен пример, подобно на концепцията за редовното спортуване под формата на игра и забавление, в което сте въвлечени и вие.

6. Да се отнасяте прекалено делово, когато децата се върнат на училище след ваканция

Прекарали сте няколко дни или по-дълъг период от време заедно у дома и е време отново да се върнете към обичайния ритъм – децата на училище, вие на работа. Сигурно сте напрегнати и затормозени и подценявате необходимостта на децата от повторна адаптация, разделяйки се набързо сутрин.

"Когато се сбогувате с детето в първия ден след края на ваканцията, в никакъв случай не пропускайте да му дадете нежност и разбиране, да се усмихнете и да му кажете, че макар да трябва да се разделите за няколко часа, ще мислите за него и то ще ви липсва", съветва д-р Бет Грифит – психотерапевт от Вашингтон, работещ както с възрастни, така и с деца.

След дълго отсъствие от училище, по време на което навиците им са се променили и са свикнали да се забавляват у дома с близките си, често свръхстимулирани в игрите и заниманията си, настъпват трудни времена за повечето деца и особено за тези, които са по-емоционални и лесно се натъжават. Въпреки че вече са пораснали и ходят на училище, децата си остават привързани към родителите си и страдат, когато им се наложи да се отделят от тях.

"Когато е далеч от родителите си, детето трябва да има специално място в съзнанието си за мама или за татко. Описвайки му с думи как да го създаде и как е при вас, ще направите раздялата по-лесна и за детето, и за самите себе си. То ще знае, че дори когато не сте до него физически, го следвате навсякъде в мислите си", обяснява Грифит.

Да помогнете на детето си да визуализира и носи в себе си любимите си същества и да намира думите, с които да вербализира и тълкува собствените си чувства, са две от ключовите подражателни умения, свързани с развитието на децата. Ако го постигнете, вие ще внушите на детето, че вярвате в способността му да използва тези умения".