Хипатия – първата жена учен, която умира като мъченик в името на науката

Един ден на една улица в Александрия, Египет, през 415 или 416 г. тълпа от ревностни християни, водени от Петър проповедника, спира каретата на една жена, сваля я от нея и я завлича в една църква, където я събличат гола и я пребиват до смърт с керемиди. След това разкъсват тялото й и го изгарят.

Коя е тази жена и какво е нейното престъпление? Хипатия е един от последните велики мислители на древна Александрия и една от първите жени учени в света – тя изучава математика, астрономия и философия. Въпреки че името й се свързва предимно с нейната жестока смърт, драматичният й живот е изтъкан от изкусна наука в една епоха, белязана от религиозни и сектантски борби.

Александрия е културният център на древния свят. Градът е основан от Александър Велики през 331 г. пр. н. е. и в сърцето му имало университет и библиотека, в която се пазели повече от половин милион ръкописи.

През 48 г. пр. н. е. Юлий Цезар завладява града и в погрома случайно изгаря до основи и библиотеката. Към 364 г., когато Римската империя се разцепва и Александрия става част от Източната империя, градът е арена на религиозни препирни между християни, евреи и езичници. Император Теофил заповядва да се разрушат всички езически храмове, включително Серапиона, в който се съхранявали последните оцелели свитъци. Последният представител на т. нар. университет е астронома Теон – бащата на Хипатия.

Малко се знае за живота на Хипатия. Дори годината й на раждане не е сигурна – според едни тя е родена през 370, а според по-съвременните учени през 350 г. Името на майка й остава неизвестно. Възможно е да е имала и брат – Епифан, въпреки че той може би просто а е бил любимия ученик на баща й Теон.

Теон учи дъщеря си на математика и астрономия и тя му помага при някои изследвания. Смята се, че Книга III от версията на Теон на птолемеевия Almagest – трактат, който защитава геоцентричния модел на вселената, който остава в сила до времето на Коперник и Галилео – всъщност е дело на самата Хипатия.

Тя самата е математик и астроном, пише собствени научни трудове и предава познанията си на ученици в дома си. От писмата на един от нейните ученици, Синезий, разбираме, че уроците й включвали как да проектират астролабия – вид портативен уред за астрономически изчисления, който се използва до XIX век.

Хипатия се доказва и като философ, област извън познанията на баща й. Тя е последовател на неоплатоническата школа – система, според която всичко произхожда от едно общо начало. Ученикът й Синезий по-късно става епископ и преплита неоплатоническите принципи в доктрината на Светата Троица. Публичните й лекции се радвали на голяма популярност и привличали тълпи от хора.  

Хипатия никога не се омъжва и вероятно води безбрачен живот – последователка на идеите на Платон за премахване на семейната институция. Лексиконът "Суда" (византийска енциклопедия) я описва като невероятно красива, добър оратор с логическа мисъл, разумна и одухотворена. Целият град я уважавал и тя имала много обожатели. Авторът на енциклопедията разказва една интересна история – за да се отърве от един настоятелен ухажор, Хипатия го замерила с парцал, използван за лични санитарни цели, или с други думи тя го замеря с "дамската си превръзка".

Сред обожателите й бил и самият губернатор на Александрия Орестес. Този факт в крайна сметка става причина и за смъртта й.

Теофил, архиепископа, който унищожава малкото останало от великата александрийска библиотека, е наследен през 412 г. от племенника си Кирил, който продължава традиционните гонения на чичо си против другите религии.

Между Кирил и Орестес започва борба за контрол над Александрия. Орестес е християнин, но не желае да съсредоточи цялата власт в ръцете на Църквата. Конфликтът достига връхната си точка след клането на християни, извършено от евреи. Тогава Кирил повежда тълпа, която прогонва всички евреи извън стените на града и разграбва домовете и храмовете им. Орестес подава оплакване в Константинопол, а когато отхвърля опитите за помирение на Кирил, монасите извършват неуспешен опит за убийството му.

От друга страна Хипатия е много по-лесна цел. Тя е езичник, който публично проповядва нехристиянска философия (неоплатонизма) и не разполага с охрана. Разпространил се слух, че тя подстрекава Орестес да не се помирява с Кирил. Така Петър проповедникът и тълпата му поемат нещата в свои ръце и я убиват като зверове.

Ролята на Кирил в смъртта на Хипатия никога не се изяснява.

Междувременно Хипатия се превръща в символ на феминизма, мъченик на езичниците и атеистите и всеобщ герой в легендите. Волтер използва името й, за да заклейми Църквата и религията. Английският свещеник Чарлз Кингсли пише викториански роман, в който Хипатия е главно действащо лице. В наши дни за нея се правят дори филми.

Нито езичеството, нито науката умират в Александрия със смъртта на Хипатия, но градът и светът определено губят една забележителна личност. Въпреки че става жертва на религиозния фанатизъм, Хипатия си остава извор на вдъхновение за много хора дори и в наши дни.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: smithsonianmag.com