Фотографски експеримент илюстрира ефекта на светлината върху начина, по който възприемаме човешкото лице

В каква степен това, което виждаме, чуваме или помирисваме, или по-точно представата, която си създаваме за нещо на базата на сетивните възприятия, отговаря 100% на истината. Как можем да сме сигурни, че това как възприемаме едно или друго нещо отговаря на действителността? Простичкият отговор на тези въпроси (ако изобщо може да се говори за прост отговор) е, че не можем да сме сигурни. За всеки човек реалността е такава, като каквато той я възприема чрез сетивата и усещанията си, и за него това е стопроцентовата истина за заобикалящия го свят, или както е казал Декарт: "Мисля, следователно съществувам".

Разсъждавайки по темата в последната година от гимназията, младият австралийски фотограф Себастиан Петровски решава да визуализира степента, до която представата на човек за нещо, в случая за чертите и излъчването на човешкото лице, се влияе от външни фактори и може да варира. Средството, което той използва, е светлина – с намаляването или увеличаването на осветеността на човешкото лице, неговите пропорции се изменят до неузнаваемост.

С други думи реалността не е постоянна величина дори за един и същи човек с едни и същи възприятия – тя е моментна проекция на съвкупност от обстоятелства, така че във всеки следващ момент може да бъде асимилирана по нов начин, което само засилва съмнението, че човек е способен във всеки момент да вижда и проумява обективно истинската същност на нещата.

Самият Петровски споделя, че е имал труден период, завършвайки училище, и че се е чувствал неуверен и подтиснат, въпреки че се е справял добре в училище, имал е добри приятели и подкрепата и обичта на близките си.

"Създадох тази фотографска серия в опита си да преодолея по-леко затрудненията си, свързани с начина, по който възприемам нещата. Винаги съм проявявал интерес към факта, че двама или повече души могат да преживеят една и съща физическа реалност по абсолютно различен начин.

Не смятам, че този проект е изиграл някаква значима роля за хората, че им е оказал силен ефект. А и аз не го направих за другите, а за себе си. Ако някой друг намери нещо в него за себе си – чудесно. Знам със сигурност, че някои от хората, които заснех, не се харесват на нито една от двете снимки, което не ме безпокои, защото целта на тези портрети бе да са максимално естествени и да не се подчиняват на каквито и да било идеали и стереотипи".