Вижте 10-те най-известни психологически експеримента на миналия век, които разкриват универсални истини за човешката природа 1 част(видео)

"Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с него." Алберт Айнщайн

Представяме ви поредицата, включваща 10-те най-известни психологически експеримента на миналия век, които разкриват универсални истини за човешката природа.

Вижте още експерименти:

Пилешките хапки на Макдоналдс сервирани под прикритие на експерти по храната

Жената като плячка за мъжете, когато върви по улицата. Вижте късометражният филм по темата, който разбуни духовете

Вижте експериментът на Джими Камел със случайни жертви, относно кафето и как цената влияе на преценката ни

Вижте ги и може да промените начина, по който приемате себе си и околните:

Всички имаме афинитет към злото.

Започваме с един от най-популярните експерименти в историята на психологията, проведен през 1971 в Станфордския затвор. Той се интересува от това как различни социални ситуации повлияват човешкото поведение. Изследването е проведено от психолога Филип Зомбардо, който прави постановка в мазето на Стандфордска психиатрична сграда с 24 студенти (те нямат криминално минало и са психически здрави), които трябва да играят ролята на затворници и пазачи. Изследователите наблюдават затворниците (които са затворени в килиите си по 24 часа в денонощието) и стражите (които карали по 8 часови смени) със скрити камери.

Експериментът, който е трябвало да продължи 2 седмици, се наложило да бъде прекратен още след 6 –я ден, поради оскърбителното поведение на пазачите – в някои от случаите те дори налагали психологически тормоз – и изключителния емоционален стрес и агресия в затворниците.

"Пазачите ескалираха агресията си върху затворниците като ги съблякоха голи, сложиха торби на главите им и тогава ги подложиха на изключително унизителни сексуални активности.", обяснява Зимбардо. "след 6 дни трябваше да го прекъсна, понеже беше извън контрол – не можех да заспя вечер, без да мисля, тревожейки се какво биха могли да сторят пазачите със затворниците."

Отлагането на възнаграждение е трудно – но сме по-успешни, когато го прилагаме.

Известен Снадфордски експеримент от късната 1960 подлага на тест деца в предучилищна възраст и тяхната способност да устояват на изкушението за незабавно възнаграждение – той показва някои силни проникновения относно волята и авто дисциплината. В експеримента, четири годишни деца са оставени сами в стая с чиния, в която има маршмелоу пред себе си. При което им е даден избор да го изядат на момента или да изчакат 15 минути, докато изследователя се върне в стаята, когато за награда ще получат втори маршмелоу.

Повечето от децата избират да почакат, но често не се удържат и изяждат лакомството преди изследователя да се е завърнал. Децата, които успяват да издържат 15-те минути, обикновено използват тактики на въздържание като – извръщане встрани или покриване на очите. Изводът от тяхното поведение е значителен: тези, които са били способни да отложат възнаграждението имат по-малка склонност към напълняване, пристрастяване към наркотици или проблемно поведение по време на пубертета и са по-успешни по-късно през живота си.

Ние всъщност не забелязваме неща, които са точно пред погледа ни.

Смятате ли, че знаете какво се случва около вас? Може и да не сте толкова наясно колкото си мислите, че сте. През 1998 изследователи от Харвардския и Щатския Кентски университет правят експеримент със случайни минувачи, за да установят до каква степен хората забелязват непосредствената среда около тях. По време на експеримента актьор се приближава до пешеходеца и пита за посоките. Докато пешеходецът обяснява посоките, двама мъже, които пренасят огромна дървена врата, минават помежду им, с което напълно блокират гледката помежду им за няколко секунди. През това време актьорът е заменен с негов колега - с различна височина, телосложение, различно облекло, прическа и глас. Половината от участниците в експеримента не забелязват размяната.

Този експеримент е един от първите, който илюстрира феномен, наречен "изменлива слепота", който показва колко сме селективни, в това какво ще възприемаме визуално във всеки един момент – излиза, че разчитаме на спомена и разпознаването на модела, повече отколкото подозираме.

Вижте и втора част:

Вижте 10-те най-известни психологически експеримента на миналия век, които разкриват универсални истини за човешката природа 2 част