Вижте 10-те най-известни психологически експеримента на миналия век, които разкриват универсални истини за човешката природа 2 част

"В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие." Дени Дидро 

вижте още:

Вижте 10-те най-известни психологически експеримента на миналия век, които разкриват универсални истини за човешката природа 1 част

Още Фройд твърди, че злото в човека е вродено. Вижте експериментите по-долу, които показват сериозни морални комфликти в нашата природа:

Човекът много лесно се покварява от властта

Това твърдение е изключително популярно, особено, когато говорим за нашите политици. Тук ще ви покажем какво е психологическото обяснение зад това твърдение, което се оказва не просто твърдение, а факт.

Защо често тези, които имат власт се държат неуважително към останалите?

Изследване, проведено през 2003, публикувано в журнала Psychological Review, разделя ученици на 3 групи, и им задава текстова задача. Двама от учениците са инструктирани да пишат, а третият е въоръжен с ролята на оценител. Той дава оценка на това колко трябва да им бъде "платено". По средата на целия процес по писане в стаята е внесена чиния с 5 бисквитки. Резултатът е следния: въпреки че последната бисквитка почти никога не бива изядена, то 4-тата почти във всички случаи бива изядена от "шефа" – и то демонстративно и с отворена уста.

"Когато на хората им се дава власт в научни експерименти, те са по-предразположени да засягат физически другите по всевъзможни неприемливи начини – да флиртуват по-директно, да правят по-рискови избори и залози, да правят първата крачка в преговори, да казват това, което мислят по-шумно и да ядат бисквитки като Бисквитеното чудовище, с трохи по брадата и гърдите си." – пише психологът Дачер Келтнер, един от водещите психолози в експеримента, в статията си за Berkeley's UC Greater Good Science Center

Човекът е склонен да преживява дълбоко конфликтни морални импулси.

Това изследване има предупредителен характер - проведено е през 1961 г. от психолога от Йейл Стенли Милграм. То тества колко далече могат да стигнат хората в подчинението си на властимаща фигура, когато от тях е изискано да наранят други хора. Проследява се напрегнатия вътрешен конфликт между личния морал на конкретния човек и чувството му на подчинение на властта.

Експериментът цели да обясни как нацистките военни престъпници биха могли да участват във всички тези неописуеми действия по време на Холокоста, или най-общо казано, той иска да установи границата на подчинение на авторитета и властта. За да постигне целта си, той подлага на тестове двойка участници - единият в ролята на "учител", а другият на "ученик".

Тестът изисква "ученикът" да научи двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор да бъде наказан с подаване на електрически импулси, различни по сила - от 15 волта, до над 450. Учителят е инструктиран да подава електрически импулси върху своя "ученик" (за който се предполагало, че се намира в друга стая, но всъщност въобще не бил подлаган на ел импулси) всеки път, когато дава грешен отговор.

Вместо това, Милграм пуска аудио записи, които звучат сякаш "ученикът" изпитва силна болка и ако "учителят"изяви желание да спре, човекът провеждащ експеримента го подканя да продължи с подаването на ток. Подканите звучат така:

1. Моля, продължете или Моля, давайте нататък.

2. Експериментът изисква да продължите.

3. Абсолютно необходимо е да продължите.

4. Нямате друг избор, трябва да продължите.

По време на първия експеримент, 65 процента от участниците пускат 450 волтов шок (обозначен на таблото като XXX), въпреки, че повечето видимо стресирани и изпитват дискомфорт от това, което вършат.

Изследването служи като пример за сляпото подчинение на индивида към властта, "Scientific American" – но известно научно списание в САЩ, оспорва тази теза, твърдейки, че резултатите от изследването показват по-скоро дълбок морален конфликт в човешката природа.

 Журналистът Майкъл Шърмър пише :

"Човешката морална природа е склонна да бъде съпричастна и добра към нашите близки хора и членовете на други социални групи, но тя може да бъде и ксенофобска, жестока и зла към други. "Този шокиращ експеримент разкрива не сляпото подчинение, а конфликтните морални тенденции, които са дълбоко заровени в нас."

Напоследък някои коментатори подлагат под съмнение метода на Милграм, а един критик отбелязва, че архивите от експеримента, които се съхраняват в Йейл, всъщност показват, че 60 процента от участниците всъщност не са се подчинили на заповедите за подаване на фаталната доза електричество.