Учен от Йейл: След пандемията ни очакват години на разцвет и наслада

В момента преминаваме през най-голямата пандемия от един век насам, заобиколени от несигурност и драстични промени. Какво ще стане след края й? Как ще се промени животът ни? Според лекаря и социален епидемиолог д-р Николас Христакис следват години на радост, подем в изкуствата, събуждане на сексуалността и преоткриване на дребните радости в ежедневието. Накратко, по негови думи предстоят „бурни и еуфорични времена, сходни на „шеметните“ двадесети години на миналия век.“

Пандемиите не са необичайно явление за човечеството

COVID-19 е различна от болестите досега. Тя описва времето, в което живеем – време на разрушена връзка с природата. Неин катализатор са всички безбройни пътувания, които повечето от нас осъществяват, а откривателят й – бързо развиващата се съвременна наука. Макар думата „безпрецедентен“ да е сигурно най-често използваната през 2020 г., всъщност върлуващата пандемия не е нещо невиждано. Болести са върлували и са погубвали живота на хиляди хора, откакто свят светува.

Д-р Христакис от университета в Йейл припомня: „Подобни епидемии не са нещо ново за човечеството. Само пандемията, която атакува в момента, е нова. Много е трудно за нас, хората, да осъзнаем какво точно ни се случва. Някои са объркани. Принудени сме да живеем така – отчуждени и откъснати един от друг по неестествен начин.“

Д-р Христакис: „Не сме в началото на края на пандемията, а в края на началото“

Според Христакис в момента се намираме в началната фаза на пандемията, защото повечето страни са сковани от дълбок социално-икономически шок, емоционална болка и катаклизми в различни сфери, особено в културната. Разбираемо, по негови думи, сме обзети от страх. Не желаем да поемаме излишни рискове и се изолираме от останалия свят. Разработените ваксини и тяхното поетапно разпределение между държавите носи умерена доза оптимизъм, но пътят, който трябва да извървим, все още е дълъг.
Според учения „не сме в началото на края на пандемията от коронавирус, а в най-добрия случай в края на началото.“

Вероятно ще останем в началната фаза, докато не бъде ваксинирана по-голямата част от населението и не започне да се изгражда известен „стаден имунитет“, който да не позволява на коронавируса да навлиза и да се задържа в повечето общности. Ако начертаният план бъде реализиран, до 2022 г. биологичният риск от вируса ще бъде значително ограничен. Това обаче не означава, че дълги години след отшумяване на пандемията няма да носим последствията.

Краят на хаоса вероятно ще настъпи през 2023 г.

Д-р Христакис допълва: „Ще ни е нужно време да се възстановим от психологическия, социалния и икономическия шок. Милиони хора останаха без работа, милиони деца спряха да ходят на училище, а милиони преболедували ще останат с дълготрайни поражения от инфекцията до края на живота си. Според него хаосът, който пандемията ще ни остави като наследство, ще бъде голям и ще трябва да положим сериозни усилия, за да се върнем към нормалния си ритъм. Връщайки се назад към отминали пандемии, той смята, че ще изминат поне няколко години, преди да се отърсим от стреса и напрежението. Христакис вижда като относително реалистичен срок, в който това може да се случи, края на 2023 г.

Експертът изчислява, че нанесените огромни странични щети могат да бъдат отстранени около 2024 г. Едва след това ще бъде поставено ново начало. Той възлага своите надежди именно на така наречения постпандемичен период.

Радост от живота, процъфтяване на изкуствата и повишена сексуалност

„Мисля, че ни очакват години, които много ще приличат на „бурните (златните) двадесет“, последвали пандемията от испански грип през 1918 г. Религиозният живот, който сега е в подем, отново ще отстъпи на светския. Хората ще търсят трескаво възможности за осъществяване на социални контакти в нощни клубове, на музикални концерти, по време на спортни събития и политически надпревари.

Напълно възможно е нравствените задръжки на много от нас да паднат и сексуалността да вземе превес. Хората ще пилеят парите си с лекота. С други думи, ще наблюдаваме една хедонистична нагласа към живота и стремеж за доставяне на наслада във всички нейни измерения.

Изкуството ще процъфтява, също както по време на джаз епохата и ар деко. Предприемаческият дух в човека също ще излезе наяве.“

Христакис обобщава: „С края на пандемията ще се завърне радостта от живота. И това е нещо нормално.“

Четейки основаните на научни факти прогнози на експерта от Йейл, ни се струва, че ни очаква безметежно щастие. Особено предвид тежкото положение, в което се намираме в момента. Всеки човек обаче, дори с бегли познания в областта на историята, знае как са приключили „шеметните двадесети години на миналия век. “Крахът на Уол Стрийт през 1929 г. води след себе си Голямата депресия в САЩ. Не изкоренени, а само приспани, предразсъдъци и гняв отново се събуждат и поставят началото на авторитаризма, чиято кулминационна точка е Втората световна война – най-кървавата в човешката история.

Лесно ще е да заключим, че 21-и век следва същия път като миналия. Да не се поучим от историята обаче би било повече от неразумно. COVID-19 промени живота ни завинаги, но до каква степен и в кои аспекти, остава неясно. Само времето ще покаже.