Пандемията се е отразила негативно на тялото ви? Не бъдете твърде самокритични

Една по една страните започват да разхлабват противоепидемичните мерки, което ни кара да си представим лято, изпълнено с положителни емоции, свобода и приятели. Някои от нас вероятно жадуват да наваксат с пропуснатите плажни партита. Вълнуващо е, но и плашещо. Как ще изглеждаме, какво ще облечем?

Не бива да позволяваме на негативната представа за тялото да провали лятната ни почивка. Нужно ли е, вместо да се насладим на морските вълни, слънчевите лъчи и коктейла в ръката, ние да се притесняваме и потискаме заради начина, по който изглеждаме? Самокритичността може да бъде унищожителна. Не трябва да й се поддаваме. Толкова дълго всички чакахме лято без ограничения и карантина.

Представата за тялото се свързва с мислите и чувствата, когато се погледнем в огледалото. Здравословната и позитивна представа означава, че осъзнаваме, че тялото ни е само една малка част от нас. Че то не ни определя като личности. Можем да облечем красиви дрехи, които да ни направят по-привлекателни, или пък такива, които да ни скрият от очите на околните. Имаме добри дни, но имаме и лоши. Всичко това не бива да променя отношението към самите себе си.

Когато не харесваме тялото си, натоварваме външния си вид с твърде голям емоционален заряд. В един момент започваме да се мразим, да избягваме да се снимаме, да се поглеждаме в огледалото и да присъстваме на събития. Други избират да постъпят различно. Те се подлагат на твърде строги и мъчителни диети, изтощителни тренировки и дори козметични промени.

Ако се притесняваме, че сме напълнели по време на пандемията, то най-вероятно имаме негативна представа за тялото си. Вместо да подчиняваме ежедневието си на мисълта как да влезем във форма и да изглеждаме добре през лятото, можем да потърсим и други начини да му се насладим, като променим перспективата, от която гледаме на себе си.

Отношението към тялото не зависи от килограмите

На кой ли не се е случвало да не може да облече дънките, които до онзи ден са му били точно по мярка? Изведнъж започваме да си задаваме въпроси за смисъла на живота и изборите, които правим всеки ден. За хората, които не харесват външния си вид, отеснелите дрехи напомнят за провал и грозота.

Ако сме качили няколко килограма по време на карантина, или просто сме от хората, чиито дрехи вече не им стават, имаме две опции: да изпаднем в паника, да изберем поредната диета и да започнем тежки тренировки. За съжаление, промяната в тялото често не води до промяна в мисленето и отношението ни към него. Проблемът е емоционален, не физически.

Втората ни опция е да забавим темпото. Да спрем и да поемем въздух. Да не напрягаме мускули. Да не инсталираме приложението, с което лесно ще броим калориите. Да помислим за случилото се през последната година – всичко, през което минахме и което загубихме.Да бъде благодарни, че сме живи, че сме тук. И тогава да си зададем въпроса: „Наистина ли искаме да вложим цялата си енергия в отслабване точно това лято?“

Най-важната задача на тялото ни по време на пандемия е да се предпази, не да отслабне

Повечето от нас прекараха последните 15 месеца в тревоги. Помните ли месец март 2020 г.? Всички следяхме новините, а интернет ни заля с предложения за домашни тренировки и фитнес планове. Попадахме на послания като „Върнете си добрата форма по време на карантината!“ Колко от нас знаеха какво ни очаква в действителност?

Първоначалните ни планове изглеждат толкова наивни и леко нелепи на фона на всичко случило се след това. Светът се бе превърнал в много неприветливо място. Дали някой е изгарял от желание да спортува? Търсехме как да се предпазим и да оцелеем. Бяхме тревожни и уплашени. Имаше периоди, в които не искахме да излизаме навън. И със сигурност не искахме да се подлагаме на интензивни тренировки.

Единственото, което искахме, за да се почувстваме малко по-добре, бе да се сгушим в меката завивка и да се насладим на вкусната си закуска.

Можем да си кажем: „Трябваше да се постарая повече. Имах свободно време, можех да правя упражнения. Бях у дома, можех да готвя по-често.“ Дори и да е така, има ли значение към днешна дата? Напълно разбираемо е, че не сме имали желание да се погрижим за външния си вид.

Вместо да се порицаваме за изборите си, нека бъдем реалисти и да направим равносметка как сме се чувствали в най-тежките месеци през изминалата година. Всеки от нас преодоля свои страхове и опита да се съхрани. Само че най-доброто, което тогава сме направили, сега ни се струва недостатъчно. И това е нормално. Положили сме максимални усилия с ресурсите, които сме имали на разположение тогава. Сега живеем в настоящето.

Доза самосъстрадание никога не е излишна

Ако трябва да бъдем напълно откровени, вероятно ще признаем, че сме изпитвали истинска ожесточеност към тялото си. През съзнанието ни се минавали мисли, които никога не бихме облекли в думи. Ако някой друг изрече на глас същите тези мисли, със сигурност бихме го изхвърлили от живота си.

Защо не опитаме да говорим на отражението си в огледалото така, както бихме говорили на най-добрия си приятел? Дали бихме казали на приятелката си, че е по-добре да си остане вкъщи и да пропусне плажа, само защото не изглежда перфектно в новия бански? Едва ли.

Нека се отнесем към себе си така, както бихме се отнесли към любимите си хора – с доброта, разбиране и топлина. Не бива да забравяме, че приоритет номер 1 за нас досега е била нашата безопасност. И сме се справили. Дали тялото ни заслужава да бъде наказвано за това, че не отговаря на нашите изисквания и не е по-слабо, отколкото сме очаквали? Имунната ни система е работила здраво през всички тези месеци. Време е да се възнаградим.

Живот без строги диети

Научно доказано е, че всяка строга и мъчителна диета, която лишава организма от цели групи храни, рано или късно приключва. По-неприятното е, че след това тялото бързо възстановява теглото си. Диетите водят до напълняване в дългосрочен план. Да, точно така.

Звучи противоречиво, но много често спазването на диети отключва хранителни разстройства. Колкото по-малко приемаме от даден вид храна, толкова по-силно копнеем за нея. „Забраненият плод е най-сладък.“

Отказът от храна, без която не бихме могли да функционираме нормално, ни тласка в две крайни състояния – ограничение и преяждане. В началото наистина отслабваме, но не по правилния и здравословен начин. Губим килограми, но плащаме висока цена – физически дискомфорт, глад и емоционална нестабилност. Всяка сутрин ентусиазирано си повтаряме, че днес ще внимаваме какво ядем, а вечер, изтощени, изнервени и гладни, се нахвърляме на пакета с чипс. И, след като удовлетворим неистовия си глад, лягаме с неприятната мисъл, че отново сме се провалили. Така на следващата сутрин решаваме, че ще бъдем стриктни и ето че кръгът се затваря.

Не става въпрос за личен провал. Неуспехът само доказва, че самоконтролът и волята не са достатъчни, когато тялото ни има нужда от храна и енергия. Преяждането е естествен резултат от гладуването и ограниченията. Човешкото тяло е устроено така, че да изпраща сигнали, когато има нужда от храна.

Има лесен начин, по който да разберем дали избраният от нас хранителен режим е разумен. Ако не можем да го превърнем в начин на живот и ако не можем да задържим постигнатата промяна дълго време, то най-вероятно се ограничаваме прекалено много. Въпросите, свързани с вида и количеството храна, която е добре да приемаме, можем да обсъдим с диетолог. Той би могъл да изготви хранителен режим, съобразен с нуждите, ежедневието и целите ни.

Да се фокусираме върху здравословните навици

Не бива да си вадим погрешни заключения от всичко написано по-горе. Всеки от нас трябва да полага грижи за себе си и да се опитва да живее здравословно и пълноценно. Посланието на терапевти като Аманда Стъки Додсън, които работят с пациенти с хранителни разстройства, е, че не бива да превръщаме отслабването в самоцел. Вероятно не спим добре или се чувстваме уморени. Или пък ни липсва тонус. Сега е моментът да променим това. Преди да предприемем някои мерки, е добре да си зададем следните въпроси:

• Пия ли достатъчно вода?
• Консумирам ли достатъчно плодове и зеленчуци всеки ден?
• Имам ли поне три хранения за деня приблизително по едно и също време?
• Осигурявам ли достатъчно физическа активност на тялото си през повечето дни от седмицата?
• Как се чувствам след хранене – сит или преял?
• Съобразявам ли се с хранителните си алергии, ако имам такива?

Съветът на експертите е да се фокусираме върху малките цели, ако искаме да се чувстваме добре в краткосрочен и дългосрочен план. Теглото е само един показател за общото ни здравословно състояние. Всеки от нас носи различни гени и има различна фигура. Ако се постараем да живеем добре, то и тялото ни ще бъде здраво и ще се лиши от излишните килограми, без да се стресира.

По-голям размер дрехи? Защо не

Една от основните причини да не се чувстваме добре в тялото си е, че нямаме подходящи дрехи. Толкова е демотивиращо да се опитваме да влезем в отеснелите блузи или поли.

По-добре да се освободим от дрехите, които не ни стават. Ако нямаме куража, можем да помолим приятел за съдействие. Все пак дрехите са просто плат. Допреди век те не са имали номерация, а са се скроявали за конкретния човек. Защо да не направим нещо подобно и ние? Трябва да си изберем дрехи, които са подходящи за нас, а не да променяме тялото си така, че то да е подходящо за тях.

Можем да подарим част от гардероба си на хора в нужда. Нека новите ни придобивки да са по-свежи и закачливи. Стилът на обличане, гримът, аксесоарите и косата/ прическата са чудесен начин да разкрием себе си, а това няма нищо общо с килограмите.

Ако не можем да си позволим нови дрехи, е добре да следим разпродажбите или пък да разменим някоя блуза или панталон с приятелка.

Да се опълчим срещу стандартите за красота

Защо идеалът за красота се отъждествява със слабо тяло? Кой е решил така? Или кой ни е накарал да повярваме? Има ли доказателства, че слабото тяло е красиво?

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че стандартите за красота бързо се сменят. Представата на обществото за красота се оформя с помощта на изкуството, медиите и търговията. Идеалите се определят от външността на богатите и влиятелни хора в нашата среда.

Само от нас зависи дали искаме да отговорим на тези стандарти. Расизмът, женомразството, омразата към пълните хора и хората с увреждания също дооформят представата за красота. Проява на устойчивост и силен характер би било да се изправим срещу всичко, което обществото счита за нормално. Да обичаме себе си напук на враждебния свят, в който живеем. Не се получава от първия път, но пък с всеки следващ става все по-лесно. Нужна е практика.

Можем да създадем наш собствен стандарт, който не зависи от размера на дрехите и килограмите. Някои от нас имат заразителен и звънък смях. Други са страхотни танцьори, а прегръдките на трети са толкова топли и предразполагащи.

А можем да се вгледаме в самите себе си и да акцентираме върху качествата си, не върху тялото си. И когато прозрем колко ценни сме като хора, ще бъде по-лесно да облечем онзи бански и да се насладим на галещите лъчи на слънцето.